Решение № 10822 от 12.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2018 г.

Решение № 10822 от 12.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на правосъдието против решение № 15876/21.12.2017 г. по адм. дело № 2676/2017 по описа на Върховния административен съд, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед №ЛС-04-2060/13.12.2016 г. за изключване на Л. Л. от списъка на лицата, които могат за бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ). В касационната жалба и в хода на делото по същество процесуалният представител на касатора – юрк. Кожухаров поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на правните изводи на съда. Оспорва се като необоснован извода на съда, че при издаването на процесната заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в пропуск на административния орган да обсъди наведените доводи и доказателства от страна на адресата на акта относно твърдението, че още преди назначаването на Л. Л. за временен синдик по реда на чл. 629а ТЗ по т. д.н. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, респ. към 18.02.2014 г. е налице заличаване на органите на управление на процесното дружество., вписано в Търговския регистър. Твърди се, че тези доводи на адресата на акта са обсъдени не със заповедта, но в доклад рег.№ 92-11-51/26.10.2016 г., респ. не е налице посоченото от тричленния състав нарушение. Оспорва са извода на съда, че не е налице превишаване правомощията на Л. Л., по т. д. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, в качеството й на обезпечителен (предварителен )временен синдик по чл. 629а ТЗ, сключвайки сделки, които попадат в компетентността на временен синдикът по чл. 666 и сл. от ТЗ, тъй като е налице разрешение за това от съда по несъстоятелността. Касаторът поддържа, че одобряващата санкция на съда по несъстоятелността е ирелевантно обстоятелство и не са налице основания за разширително тълкуване спрямо синдикът по чл. 629а ТЗ на правомощия по чл. 668, ал. 1 във вр. с чл. 658, ал. 1, т. 1-15 ТЗ, принадлежащи на временния синдик по чл. 666 ТЗ. Тези възражения са преповторени смислово и по отношение установените в административния акт нарушения по т. д. № 76/2014 г. на ОС – Кюстендил. Оспорва се като неправилен и извода на съда, че липсва нарушение на чл. 656, ал. 4 ТЗ т. д. № 49/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил. Касаторът поддържа, че неподаването на акт за встъпване в длъжност като временен синдик не може да бъде разглеждано като задължение, контролирано единствено от съда по несъстоятелността. Оспорва се като необоснован извода на съда за липса на нарушение по т. д. № 63/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил, изразяващо се във фактическото непредставяне на договор за застраховка на синдика по чл. 663а ТЗ, както е непредставянето по делото на проект на договор за охрана и окончателния такъв договор. Поддържа се, че съдът необосновано не е приел, че в случая липсва неизпълнение на изискванията за дължимата грижа по чл. 660, ал. 1 ТЗ. В този смисъл са и възраженията относно изводите на съда за несъставомерност на нарушенията, констатирани от административния орган във връзка с дейността на Л. Л. като синдик по т. д. 65/2014 г. по описа на ОС – Кюстендил. Възразява се и против обосноваността на правния извод на съда, че заповедта не съответства на целта на закона с оглед правомощията на съда по несъстоятелност по чл. 657, ал. 2 ТЗ да контролира действията и бездействията на временния синдик чрез санкция от освобождаване. Ответната страна – Л. Л., представлявана от адв. Раков, поддържа че касационната жалба е недопустима, алтернативно е неоснователна. Относно допустимостта се сочи, че видно от петитума и обстоятелствената част на касационната жалба същата е насочена към решение от 18.01.2017 г., касаещо спор относим към заповед № СД-05-180/17.07.2015 г. По отношение основателността на възраженията се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано на база всички представени по делото доказателства и подробен анализ на същите, както и че е издържано при отчитане на спецификите на производствата по несъстоятелност, които са разглеждани в обжалваната заповед. Поддържа се, че дори да се приеме, че някои от твърдените в обжалваната заповед нарушения са извършени и са налице, то наложената санкция представлява несъразмерна мярка, тъй като твърдените нарушения не са такива, че да поставят под съмнение постигането на целта на производството по несъстоятелност и доверие при добросъвестността, които синдикът следва да гарантира на лицата с права и интереси в производството по несъстоятелност. Позовава се в този смисъл на решение № 2823/06.03.2018 г. по адм. дело № 10917/2017 г. на ВАС, петчленен състав, втора колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение, че решението на тричленния състав е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Прокурорът напълно се присъединява към съображенията на съда относно законосъобразността на обжалваната заповед. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадено от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Неоснователно е възражението на ответната страна за недопустимост на касационната жалба. Вярно е, че в петитумната част на касационната жалба са допуснати единични неточности при изписването на датата на обжалваното решение и заповедта, предмет на съдебен контрол. Не може да има обаче съмнение или двусмислие относно целта и предмета на упражненото право на обжалване на решение № 15876/21.12.2017 г. по адм. дело № 2676/2017 по описа на ВАС, имащо за предмет спора за законосъобразност на заповед №ЛС-04-2060/13.12.2016 г. на министъра на правосъдието. Допуснатите неточности са явни технически грешки, чието отстраняване не е необходимо от процесуална гледна точка. Разгледано по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, е отменил заповед №ЛС-04-2060/13.12.2016 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 655, ал. 3 във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 Търговския закон, във вр. с чл. 23, ал. 3, предл. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, с която Л. Л. с ЕГН [ЕГН] е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със Заповед № ЛС-04-388/27.12.2002 /Д.в. бр. 119/2002 г./, утвърден със Заповед след изпит за придобиване на квалификацията синдик №ЛС-04-72/21.02.2006 г. /Д.в. бр. 16/2006 г./ и съгласно Заповед за промяна на данни № ЛС-04-342/03.04.2008 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, с установени правомощия съгласно чл. 655, ал. 3 ТЗ. В допълнение съдът е посочил, че в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, издадена от министъра на правосъдието, посочена също като правно основание за издаване на оспорената заповед. Установено е спазването на изискуемата обща писмена форма на акта и изпълнение на изискванията за съдържание на административен акт, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително и изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Основанията, въз основа на които е прието, че оспорваният акт е незаконосъобразен са констатираните от съда основания по чл. 146, т. 3-5 АПК – допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, издаването на акта в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Съдебната проверка за законосъобразност на акта е проведена след подробен и задълбочен анализ на всяко едно от основанията, въз основа на които се е позовал министъра на правосъдието при издаването на заповедта, а именно констатирани нарушения спрямо Л. Л., в качеството й на синдик по търговски дела № 49/2014, № 63/2014, № 65/2014, № 76/2014 – всичките по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Разглеждането на твърденията за нарушения е съобразено с установяванията, които са направени в резултат от тематична планова проверка за дейността на синдиците при ОС – Кюстендил, проведена в изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-291/29.10.2015 г. на министъра на правосъдието, допълнена с негова заповед № ИЗСВ-01-317/05.11.2015 г. По отношение констатацията в процесната заповед за допуснати нарушения по т. д. № 49/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган за неспазване на задълженията на Л. Л. като назначен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ са резултат от допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е констатирал, че МП е допуснал нарушение на чл. 35 АПК, изразяващо се в необсъждането на възраженията на Л. от 17.08.2015 г. във връзка с Доклад с рег.№ 92-11.51/15 от 05.04.2016 г. за изпълнение на заповед № ИЗСВ-01-317/05.11.2015 г. на МП, които възражения са свързани с това, че: още преди назначаването й за временен синдик на дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД по т. д. 49/2014 г., респ. към 18.02.2014 г., посоченото дружество е било със заличени органи на управление; липсва законова уредба за начина и реда за изпълнение на правомощията на синдика по чл. 629а ТЗ при заличени органи на управление; действията на синдика в тези условия за одобрени или от съда по несъстоятелността или са му разпоредени от този съд. Необсъждането на тези възражение, съдът е приел за съществено нарушение относно мотивирането на акта, тъй като възпрепятства пълноценния съдебен контрол по приложението на закона от страна на административния орган. Отделно от констатираната липса на обсъждане на възраженията на Л., съдът е установил, че с оглед безспорно установената по делото фактическа обстановка неправилно МП е приел, че Л. е допуснала превишаване на правомощията си като синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ като е упражнила права по чл. 658, ал. 1 ТЗ, сключвайки договори за охрана и счетоводни услуги, извършвайки действия по издирване и уточнявана имуществото на дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД. Съдът е посочил, че тъй като дружеството "Виа Апия - Кюстендил"АД след 18.02.2014 г. и преди назначаването на временния синдик няма лице или орган, който да извърши действията по опазване на имуществото му, това налагало именно временният синдик по чл. 629а ТЗ да предприеме мерки по опазване имуществото на дружеството – длъжник чрез сключване на договор за охрана на активите поради наличие на реална опасност от разпиляване на имуществото и нарушаване на бъдещата маса на несъстоятелността, с което пък ще се увредят интересите на кредиторите. Посочено е, че при липсата на органи за управление се затруднявало установяването и осчетоводяването на имуществото на длъжника, което налагало извършване на инвентаризация и съответно назначаване на съответните специалисти за това – счетоводители. Според съда, без издирване и уточняване на наличната счетоводна и търговска документация е невъзможно осъществяване правомощията по надзор на дейността на длъжника. Прието е, че извършените от временния синдик действия по опазване масата на несъстоятелността в хипотезата на липсващи органи на управление не превишават правомощията му в това му качество – временен синдик, назначен като предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като това е проява на грижата на добър търговец по см. на чл. 660, ал. 1 ТЗ и която грижа се изразява в предприемане на действия за предотвратяване увреждането на имуществото на длъжника и защита интересите на кредиторите. Съдът е отхвърлил и констатацията на МП, че поради горе описаното поведение на синдика е налице и посоченото в заповедта нарушение на чл. 635, ал. 1 ТЗ. Прието е, че предприетите мерки по опазване имуществото на длъжника е гаранция за предотвратяване на опасността от разпиляване на имуществото и нарушаване на бъдещата маса на несъстоятелността, както и че като временен синдик по чл. 629а ТЗ и при липсващи органи на управление, синдикът единствено и само е подчинен на съда по несъстоятелността. От тук е изведен и извод, че в тази ситуация е неприложима разпоредбата на чл. 635, ал. 1 ТЗ, тъй като се касае до изключителен случай, в който синдика изпълнява само указанията и разпорежданията на съда по несъстоятелността под страх от евентуална санкция наложена от съда по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ. Отхвърлена е и констатацията към административния акт за упражняване правомощията на Л. в нарушение на чл. 656, ал. 1 ТЗ, респ. упражняването на правомощия на синдик по чл. 629а от ТЗ, преди подписване на акта за встъпване. Съдът е посочил, че качеството на временен синдик, включително и в случаите по чл. 629а ТЗ, възниква по силата на съдебния акт и затова всички действия на синдика след акта за назначаването му са валидни.Посочено е, че актът за встъпване има формален характер, както и че срочността на встъпването се контролирало единствено и само от съда по несъстоятелност, и то със санкцията на чл. 656, ал. 4 ТЗ. По отношение констатираните от органа нарушения на чл. 660, ал. 1 ТЗ от страна на Л. Л. по т. д. № 49/2014 г. (некоректно изписано като т. д № 65/2014) и т. д. № 63/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган са в противоречие с материалния закон. Прието е, че декларативното посочване на чл. 660, ал. 1 ТЗ не обосновава извода на административния орган за допуснати нарушения по тази разпоредба. Съдът е обсъдил фактическите основания, въз основа на които е прието от МП, че е налице нарушение на "грижата на добър търговец". Приел е, че дължимата грижа на синдика следва да се изразява в упражняване по разумен, професионален и информиран начин на правомощията с цел да се избегне увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на длъжника. Въз основа на това разбиране за грижата на добрия търговец/синдик, съдът е посочил, че с оглед данните по делото не се установява при изпълнение на правомощията си на предварителен временен синдик по чл. 629а ТЗ, Л. Л. да е нарушила изискването по чл. 660, ал. 1 ТЗ за осъществява правомощията на синдика с грижата да добър търговец. Прието е, че в атакуваната заповед необосновано и декларативно е посочено, че синдикът е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, съгласно изискването в разпоредбата на чл. 660, ал. 1 ТЗ. По отношение констатираните от органа нарушения на чл. 656, ал. 4 ТЗ от страна на Л. Л., в качеството й временен синдик по чл. 629а ТЗ и постоянен синдик по т. д. № 49/2014 г. и т. д. № 65/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган са в противоречие с материалния закон. Съдът като е разтълкувал съдържанието и значението на различните фигури – синдици по ТЗ е приел, че такива са предварителния временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, временния синдик по чл. 630, т. 3 вр. с чл. 666 и чл. 668 ТЗ, служебен синдик по чл. 657, ал. 7 от ТЗ и синдик по чл. 656 ТЗ. В тази връзка, съдът като е отчел, че предварителният временен синдик се назначава в условията на спорно съдебно производство като обезпечителна мярка спрямо необходимостта от запазване имуществото на длъжника, а не в рамките на охранителното производство по несъстоятелност, както и като е приел, че права и задължения възникват незабавно с постановяване на определението на съда, с което е назначен за предварителен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ и обявяването на това определение в Търговския регистър /чл. 623 ТЗ/, както и че назначаването на предварителния временен синдик не се предхожда от волеизявление на кредиторите, подобно на другите видове синдици, съдът е извел извод, че при липса на изрично законова изискване за подаване на акт за встъпване по отношение на синдика по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ, то МП противно на закона е разглеждал поведението на Л. спрямо спазването на задължение за подаване на акт за встъпване. Съдът е приел, че не споделя изводите на административния орган, направени в мотивите на обжалваната заповед, че неподаването на Акт за встъпване по т. д № 49/2014 г. и т. д. № 65/2014 по описа на ОС - Кюстендил, от предварителния временен синдик Л. Л. е нарушение по смисъла на закона. Относно констатациите в заповедта за липса на акт за встъпване като постоянен синдик, съдът е посочил че ОС-Кюстендил е определил крайна дата, до която синдикът може да встъпи в длъжност, както и че тази дата не е фиксирана и не се изисква безусловно встъпване на конкретен ден. Съдът е посочил също, че по т. д. № 49/2014 г. Л. е подала актът си за встъпване преди определения от съда краен срок, а по т. д № 65/2014 г. по описа на ОС - Кюстендил, съдът е пропуснал да определи дата за встъпване в длъжност на временния синдик, като последният не може по своя инициатива да запълни този пропуск. Установено е също така, че по последното дело Л. не е депозирала Акт за встъпване, но съдът е приел, чу в този случай това "нарушение" е отстранимо на основание императива на разпоредбата на чл. 656, ал. 4 ТЗ и е в санкционните правомощия на съда по несъстоятелност. По отношение констатацията на МП за допуснати нарушения на чл. 663а ТЗ от страна на Л. Л., в качеството й на назначен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ по т. д. № 49/2014 г., т. д. № 63/2014 г., т. д. № 65/2014 г. и т. д. № 76/2014 г. на ОС-Кюстендил, съдът е приел, че изводите на административния орган са в противоречие с материалния закон. Съдът е посочил, че задължението по чл. 663а ТЗ за сключване на застрахова за професионална отговорност на синдика, е вменено само на постоянния синдик, тъй като само той се избира от първото събрание на кредиторите. Съдът се е мотивирал, че предназначението и функциите на временния синдик и най-вече предназначението и функциите на предварителния временен синдик по чл. 629а ТЗ и ограниченото му времево действие съгласно чл. 629а, ал. 9 ТЗ изключват приложението на задължението по чл. 663а ТЗ. В тази връзка съдът е посочил, че по всички дела предмет на проверката, по които жалбоподателката е била назначавана, като временен синдик, или предварителен временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ същата не е имала законово задължение да сключва такава застраховка. Въз основа на направените констатации за съответствието на административния акт с приложимия материален закон, съдът е извел и извод, че наложената с обжалваната заповед санкция - безсрочно изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, не кореспондира на вменените нарушения и не отговаря на обективната истина. Санкцията на административния орган - отнемане безсрочно правото да се практикува дейността синдик, според тричленния състав е била наложена при липса на установен реално настъпил вредоносен резултат. Съдът е установил и наличието на несъответствие на заповедта, чрез налагане на санкцията по по чл. 665, ал. 3 ТЗ, с целта на закона относно обхвата на контрол върху дейността на синдиците от страна на министъра на правосъдието от една страна и съда по несъстоятелност от друга. Съдът се е мотивирал като е посочил, че с атакуваната заповед жалбоподателката е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначени за синдици, без да има установяване, че тя вече не е способна да упражнява дейност като синдик и без да са посочени нарушения, които съществено и злепоставящо да са се отразили на производството по несъстоятелност по посочените четири броя дела. Посочено е също, че в конкретния случай заповедта на министъра на правосъдието да изключи синдика от списъка на синдиците, защото е неподходящ, неспособен да упражнява тази професия, е с по-голям интензитет и по-тежки последици от предоставения контрол, упражняван от съда по несъстоятелността. Посочено е, че обхвата на контрола на съда по несъстоятелността в случая е без значение пред осъществяваното право на оперативна самостоятелност от министъра на правосъдието. В тази определена от тричленния състав като непреднамерена конкуренция между правомощията на съда по несъстоятелност и министъра на правосъдието, е прието като недопустим и несъответстващ с целта на закона краен резултат от действието на заповедта, а именно, че административният орган - органът на изпълнителната власт, чрез своите инспектори е по-компетентен от съда по несъстоятелността, въпреки че именно съдът по несъстоятелността е създаден с цел да се охрани имуществото на длъжника и да се удовлетворят неговите кредитори, каквато е целта на закона. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав споделя напълно направените от първоинстанционния тричленен състав изводи за издаването на оспорваната заповед съобразно правомощията на министъра на правосъдието по чл. 655, ал. 3 ТЗ и в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, установени в чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение на установената от тричленния състав незаконосъобразност на акта, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при необоснованост на част от правните изводи. По отношение на правните изводи на тричленният състав за несъставомерност на установените в Заповед № ЛС-04-2060/13.12.2016 г. нарушения на Л. Л. по търговски дела № 49/2014, № 63/2014, № 65/2014, № 76/2014 – всичките по описа на Окръжен съд – Кюстендил, касационната инстанция намира, че крайният извод за незаконосъобразност на акта е неправилен. Относно нарушенията на чл. 663а ТЗ касационната инстанция намира за неправилен извода на тричленният състав, че временните синдици по чл. 629а, ал. 1 и чл. 666 ТЗ не са субекти на задължението за застраховане за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения. Съгласно чл. 663а, ал. 1 ТЗ, синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималният размер на застрахователната сума се определя в наредбата по чл. 655а, ал. 1. Съгласно чл. 663а, ал. 2 от ТЗ, задължението по ал. 1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.