Решение № 4148 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2009 г.

Решение № 4148 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Бултрейд" ЕООД, гр. Добрич, представлявано от управителя Бистра Иванова Минчева, чрез адв. Константин Караниколов срещу Решение № 415 от 11.06.2009 г. по адм. д. № 1968/2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, II-ри състав, с което е отхвърлена жалбата му против Постановление № 10/14.03.2005 г. на Митница Добрич за принудително събиране на публични държавни вземания, потвърдено с Решение № Д-Б4700-16/25.07.2006 г. на Директора на РМД Варна, с което жалбоподателя е задължен да заплати възникнали и несъбрани публични държавни вземания в размер общо на 3541 лв., от които мито в размер на 2951 лв. и ДДС в размер на 590 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2002 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилно приложение на материалните и процесуалните норми на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Варна не взема становище. Ответникът по касационната жалба Директора на Агенция "Митници", гр. София не взема становище. Заинтересованата страна - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, ВОС е приел фактическа обстановка, свързана с обстоятелството, че на 06.08.2002 г. е бил оформен режим за внос на един брой л. а. марка "Мерцедес-хладилен", внос от Германия, като е бил подаден в Митница Добрич ММ № 2849/2002 г. и ЕАД № 4-2476/2002 г., ведно с придружителните документи по вноса. Жалбоподателят е представил пред митническите органи договор за покупко-продажба от 19.07.2002 г. и декларация за преференциален произход, като е ползвал право на преференциален внос - освобождаване от заплащане на мито и заплащане на ДДС в намален размер. Видно е от приложената по делото преписка, че административния орган е извършил последваща проверка по линия на международното сътрудничество, като се установява от писмо изх. № 44-06-0064/02/2004 г., че стоката не следва да се счита с произход ЕС, Германия, съгласно отговора на германските митници, като посочената като продавач фирма не е изготвила, нито подписала договорът и декларацията, т. е. тези документи са невалидни. Видно от представеното към преписката писмо изх. № А2-4444/0399/10.12.2004 г. жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл. 206 от ЗМ за основанието, вида и размера на възникналото задължение, като е представил ново доказателство за произход сертификат за движение EUR 1 N D 966034/02.04.2005 г., което е било изпратено за последваща проверка. От последната се установило - писмо изх. № 4406/15/105/29.06.2006 г., че условията на чл. 18 от Протокола за последващо издаване на сертификат за движение на стоките EUR 1 не са изпълнени. Поради неизпълнение на задълженията си породени от извършените проверки, началника на Митница Добрич е издал ППСПДВ № 10/14.03.2005 г., като в него е постановено заплащане на публични държавни вземания в размер на 3541 лв., от които мито в размер на 2951 лв. и ДДС 590 лв. След като е разгледал жалбата на жалбоподателят Директора на РМД Варна е издал Решение № Д-Б4700-16/25.07.2006 г., с което е потвърдил ППСПДВ № 10/14.03.2005 г. на Началника на Митница Добрич. Така установената фактическа обстановка е безспорна. Съдът е изложил подробни мотиви, като е съобразил, че Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" определя и преференциите по отношението на стоки произведени в страни от ЕС т. е. внесените стоки следва да отговарят на изискванията залегнали в него. Вносителите на стоки с произход от ЕС ползват тарифните преференции предвидени в Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна и Република България от друга. По силата на Протокол 4 следва вносната стока да се придружава от доказателства за произход, предвидени в чл. 16 от посочения Протокол 4. Жалбоподателят е представил като доказателство по смисъла на чл. 16 договор за покупко-продажба от 19.07.2002 г. с декларация на износителя за преференциален произход на стоката. На основание чл. 32 от Протокол 4 митническия орган е извършил проверка за автентичността на представения договор и е получил официално писмо от митническите власти в Германия, че представения договор за покупко-продажба е неистински. Представените допълнителни доказателства от страна на жалбоподателя пред митническите власти не водят до извода за неоснователност на издадения акт, тъй като е извършена повторна проверка на представеното Удостоверение за движение на стоки ЕВРО 1 и видно от отговорът на Митническите органи на Република Германия е че това удостоверение не съответства на изискванията за автентичност и вярност на съдържащите се данни. Не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборват констатациите в обжалвания акт. Съдът, ведно с останалите доказателства по делото е обсъдил и заключението на СТЕ, от което се установява, че автомобилът е произведен през 1998 г. в Германия, но правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 18 от Протокол № 4 относно факта на издаване на сертификат за движение EUR 1, предвид постъпилия отговор от страна на митническите власти на Република Германия. Правилно и законосъобразно е заключението, че следва да не се ползва внесения л. а. с преференции и правилно сумите за мито и начислено ДДС са преизчислени и са дължими на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМ, като правилно са изчислени допълнителното мито и ДДС. Настоящата инстанция намира изводите на ВОС за правилни. Спорно между страните е обстоятелството дали стоката - предмет на вноса може да се счита за "стока с произход" и съответно вносителят му да се ползва от преференциите предвидени от Европейското споразумение. Жалбоподателят не е установил по безспорен начин, че представената от него декларация за стока с произход е действителна и може да се ползва като доказателствено средство с цел получаване на предвидените в Споразумението тарифни преференции. Съгласно разпоредбите на Протокол 4 сертификат за произход в последствие" може да бъде издаден единствено при строго определени предпоставки, визирани в чл. 18 от същия. От представените доказателства е видно, че тези предпоставки не са налице. Съдът законосъобразно е приел, че изложеното няма значение и че в случая е бил приложим чл. 17 от Протокол 4. Цитираното международно споразумение разграничава процедурите за издаване на сертификат по смисъла на чл. 16 и по смисъла на чл. 18. Във втория случай се касае за една извънредна процедура само при наличието на визираните в международното споразумение предпоставки. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че обжалваното постановление и потвърждаващото го решение са правилни и законосъобразни, а жалбата против тях се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Изводите на окръжния съд са правилни. Те са в съответствие с разпоредбите на материалния закон и данните по делото и при постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушаване на материалния закон. По тези съображения, настоящият състав на ВАС - Първо "А" отделение, намира, че не е налице, твърдяното от касатора касационно основание за отмяна на посоченото решение на Окръжен съд - Варна. Воден от горното, Върховният административен съд - Първо "А" отделение