Решение № 436 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2012 г.

Решение № 436 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8454/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 2368 от 02.05.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 4086 по описа за 2011 г., с което е отменен РА № 10/37/1 от 18.01.2011 г., издаден от Началник отдел "Последващ контрол" при ТМУ - Митница Свиленград, потвърден с Решение № 139 от 30.03.2011 г. на Директора на Агенция Митници, с който на "Златна Тракия" АД /в несъстоятелност/, гр. Кърджали са определени като дължими за внасяне за периода 01.11.2006г- - 30.11.206 г. акциз в размер на 16 618.78 лв. и лихва за забава в размер на 8 858.80 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е извел некореспондиращи със събраните по делото доказателства правни изводи относно качеството на дружеството като освободен от акциз краен потребител. Сочи, че разпоредбата на чл. 46 от ЗАДС е неприложима към ревизираното лице, тъй като то не притежава качеството на лицензиран складодържател към момента на вноса. Навежда довода, че разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗАДС в приложимата към 2006 г. редакция не е специална спрямо чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС. Счита, че независимо от притежаваното удостоверение за ОАКП дружеството не е оправомощено да получи освободен от акциз енергиен продукт, тъй като не му е издаван лиценз за откриване и управление на данъчен склад и акцизната стока не е получена под режим отложено плащане на акциз. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - "Златна Тракия" АД /в несъстоятелност/, гр. Кърджали, чрез синдика, в срока по чл. 163, ал. 1 вр. с чл. 228 от АПК депозира писмено становище, в което излага доводите си за нейната неоснователност. Поддържа същите и в о. с. з, като по същество моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 4086/2011 г. по описа на АССГ е обосноваността и законосъобразността на РА № 10/37/1 от 18.01.2011 г., издаден от Началник отдел "Последващ контрол" при ТМУ - Митница Свиленград, потвърден с Решение № 139 от 30.03.2011 г. на Директора на Агенция Митници, с който на "Златна Тракия" АД /в несъстоятелност/, гр. Кърджали са определени като дължими за внасяне за периода 01.11.2006 г. - 30.11.206 г. акциз в размер на 16 618.78 лв. и лихва за забава в размер на 8 858.80 лв. За да обоснове крайната си преценка за незаконосъобразност на оспорения акт, АССГ е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Този извод е формиран въз основа на следната безспорна между страните фактическа обстановка: С ЕАД № 3100/4-12699/29.11.2006 г. е оформен режим " внос" на получения от Румъния енергиен продукт п-хексан (наливно) с код по КН 271011250 и нето тегло 21 040 кг., като в кл. 47 на ЕАД не е деклариран размера на дължимия акциз. Към момента на вноса на дружеството е издадено удостоверение за регистрация на освободен от акциз краен потребител № ВG003100Е0002/15.11.2006 г. на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, в което е посочено, че енергийният продукт, който ще се използва от крайния потребител с цел извличане на остатъчно количество слънчогледово масло от слънчогледов експелер е хексан с горепосочения код по КН. Същият е получен в обекта, посочен в цитираното Удостоверение, заприходен е в материалната отчетност на освободения от акциз краен потребител на 29.11.2006 г. и на същата дата е отразен счетоводно по сметка "302200 - основни компоненти, партида хексан", като е изразходван за извличане на остатъчно количество слънчогледово масло от слънчогледов експелер. При така установените релевантни факти и обстоятелства, решаващият състав е преценил, че основният спор между страните се концентрира върху приложимостта на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС спрямо внос на стоки, които се използват за освободени от акциз цели въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз. За да разреши същия, съдът е извършил подробен анализ на относимите разпоредби на чл. 2, т. 3, чл. 4, т. 14, чл. 20, чл. 23, чл. 24, ал. 2, т. 3 и чл. 46 от ЗАДС, въз основа на който е приел, че дружеството притежава правомощието да получава изрично определените акцизни стоки на посочения от него адрес в условията на режим на отложено плащане, без да е необходимо тази процедура да преминава изрично през лицензиран складодържател. В обобщение съдът е формирал извод, че в съответствие с материалния закон в процесната ЕАД правилно не е отбелязан дължимият акциз за внесения хексан, поради което издаденият РА е материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. То е постановено въз основа на кореспондиращи с изяснената и правилно установена релевантна фактическа обстановка, на базата на която са формирани съответстващи и логично обосновани правни изводи. Неоснователна е тезата на касатора, че разпоредбите на Глава Четвърта от ЗАДС досежно режима "отложено плащане на акциз" са приложими само спрямо лицензирани складодържатели. Съобразно чл. 2, т. 3 от ЗАДС, в приложимата му към момента на вноса редакция - ДВ бр. 81/06.10.2006 г., енергийните продукти и електрическата енергия подлежат на облагане с акциз, като по аргумент от чл. 3, ал. 1, т. 4 освободените от акциз крайни потребители са данъчно задължени лица. Легалната дефиниция на понятието "освободен от акциз краен потребител" се съдържа в чл. 4, т. 14 от ЗАДС, сочещ като такъв едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава под режим отложено плащане на акциз енергийни продукти, които не се облагат с акциз или се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз. В нормата на чл. 13 от ЗАДС са конкретизирани продуктите, които са "енергийни" по смисъла на закона според техните кодове по КН, а с чл. 14, ал. 1, т. 3 изрично е регламентирана приложимостта на разпоредбите на Глава Четвърта относно режима "отложено плащане на акциз" спрямо процесния хексан в наливно състояние с код по КН 2710 11 25 0. Същевременно, по аргумент от чл. 24, ал. 2, т. 4 / редакция - ДВ бр. 63/2006 г./, енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление, се освобождават от облагане с акциз. Съобразно ал. 3 и ал. 4 от същата норма, това освобождаване се прилага само за освободени от акциз крайни потребители, а редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на същите се определя с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към разпоредбите на чл. 14 - чл. 21 от ППЗАДС, сред които нормата на чл. 19 /ДВ -бр. 42/2006 г./ предвижда, че въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава енергийни продукти под режим отложено плащане на акциз в посочения в удостоверението обект в съответствие с разпоредбите за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Така очертания нормативен регламент, съотнесен към конкретния случай, налага извода, че към момента на вноса по отношение на "Златна Тракия" АД са били налице всички предпоставки за освобождаване от облагане с акциз на процесната стока. Вносителят е разполагал с удостоверение за освобождаване от акциз, внесъл е енергиен продукт в наливно състояние и е получил същият в посочения в удостоверението обект под режим "отложено плащане на акциз" от освободен краен потребител. Поради това по отношение на внесената от него стока не са били налице предпоставките за приложението на чл. 20, ал. 2, т. 5 от ЗАДС, с оглед на което обоснован и в съответствие с материалния закон се явява решаващият извод на административния съд, че оспореният РА е незаконосъобразен. Той не се променя от изложените от касатора доводи във връзка с разпоредбата на чл. 23 от ЗАДС, която е приложима при осъществяване на износ, но не и при внос на стоки. Ирелевантни са и възраженията в жалбата във връзка с неоспореното пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице по проведената съдебна експертиза, тъй като спорът между страните е правен и неговото разрешаване не е обусловено нито от констатациите на експерта, нито от наличието на издадени и влезли в сила наказателни постановления. Предвид горното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните касационни пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение