Решение № 2483 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11978/2011 г.

Решение № 2483 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11978/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сафуан Селим Ходжак, гражданин на Сирия срещу решение № 3224 от 29.06.2011 г. по адм. дело № 1619/2011 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Миграция" - МВР, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Сафуан Селим Ходжак, гражданин на Сирия против заповед № ЗДМ-65/11.02.2011 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България жалбоподателят е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР, до създаване на необходимата организация за осигуряване на транспортна връзка до страната на произход и за снабдяване на документ за пътуване във връзка с изпълнение на наложената принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на страната и забрана за влизане в Р България" със заповед № ЗДМ - 64/11.02.2011 г. Съдът, въз основа на данните от административната преписка е приел за установено, че жалбоподателят не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, няма осигурена издръжка и необходимите застраховки през време на пребиваването си в Р България, има данни, че целта на влизането му е да се използва като транзитен пункт за миграция към трета държава. Видно от приложеното писмо на председателя на ДАБ с вх. № В-1281/09.02.2011 г. е извършен трансфер на чужденеца от Швейцария на 11.02.2011 г. Проведените по отношение на него производства по Закона за убежището и бежанците са приключили с влязло в сила решение № 262 от 15.06.2007 г., с което председателят на агенцията е отказал да предостави статут на бежанец или хуманитарен статут. Предвид изложените фактически обстоятелства, решаващият съд правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. В § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е предвидено, че "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. съдът е приел, че приложената административна мярка е била необходима при данните, установени към момента на налагането й. Съдът е обсъдил и правилно е счел, че заповедта е в съответствие с чл. 16 от Наредбата по приложение на Регламент ЕО/343/2003 на Съвета и чл. 15 § 1 от Директива 2008/115/ЕО, по силата на който поведението на жалбоподателя може да се окачестви като такова на лице с неустановена самоличност, което би могло да затрудни или осуети подготовката за извеждането му от страната. Съдът правилно е посочил, че чужденецът е с неустановена по надлежния ред самоличност, с намерение да използва страната като транзитен пункт за преминаване в други страни от Европейската общност и заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ е издадена с цел организирането и изпълнението на заповедта по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед не противоречи на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на приложената ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България", но провеждането на производство по този ред и неговият изход не рефлектира върху преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Разгледал е и доводът на страната, че поради новоподадената молба за предоставяне статут на бежанец, настаняването му в специален дом не се явява задължително. Съдът правилно е посочил, че молбите за статут от 18.02.2011 г. и 01.04.2011 г. са подадени след издаване на обжалваната заповед и фактическото настаняване на чужденеца в СДНЧ. Наведените доводи в тази насока в касационната жалба са били релевирани и пред първоинстанционния съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Неоснователно е и оплакването за самоцелно ограничаване на основни човешки права и свободи на лицето и злоупотреба с власт. Съгласно чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта за принудителното настаняване на лицето в такъв дом, а не продължителността на задържането. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,