Решение № 2237 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2016 г.

Решение № 2237 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8578/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. Б., от гр. С., чрез пълномощника й - адв. Механджийски, против решение № 503/14.05.2016 г. по адм. дело № 53/2016 г. на Административен съд С.-област, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: кмета на община-Самоков, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Мишкова, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно решение и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-област е отхвърлил жалбата на А. Б. /погрешно изписана М./ против Заповед № ЛС-01-1822/15.12.2015 г. на кмета на община-Самоков, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която по отношение на същата като извършител и собственик е наредено премахването на незаконен строеж: "Дървен навес", находящ се на страничната регулационна линия в УПИ III-3902, кв. 273 по плана на гр. С. без разрешение за строеж. Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. От анализа на доказателствата е установил, че дървения навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква разрешение за строеж /РС/, както по действащата към момента на извършването му правна уредба - чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), така и по настоящата - чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, с каквото строежа не разполага. Приел е още, че строежа е нетърпим, на основание § 16 от ПР на ЗУТ, поради което правилно е разпоредено премахването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил правилно фактите и въз основа на тях е извел законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилни са изводите му, че съгласно описанието на дървения навес в неоспорения КА № 19/26.10.2015 г. на община-Самоков същия представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, от категорията допълващо застрояване в УПИ III, кв. 273 на гр. С., за който се изисква РС, с каквото строежа не разполага. Правилно, с оглед годината на извършване - 1995 г., съдът е изследвал изискванията към строежа по тогава действащия ЗТСУ (отм.) и ППЗТСУ/ отм./, като е установил, че съгласно чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.) и чл. 55 от ЗТСУ (отм.), за този вид строежи на допълващо застрояване се е изисквало РС, както и по сега действащия ЗУТ - чл. 148, ал. 1 и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. При липсата на такова РС строежа правилно е определен като незаконен и съответно е разпоредено премахването му от компетентния орган - кмета на община-Самоков за строежи от шеста категория. Съдът не е изследвал подробно основанията за наличие на "търпим" строеж по приложимата за случая разпоредба на § 16, ал. 2 от ПРЗУТ, но крайния му извод, че строежа е нетърпим се явява правилен. Строежът, съгласно установеното от съда, е такъв на допълващо застрояване, който не е предвиден по действащия към 1995 г. /когато е извършен/ и сега РП, както и не е отразен в одобрения кадастрален план на гр. С. Същият е недопустим по правилата и нормативите на ЗТСУ (отм.) и на ЗУТ, тъй като е разположен на страничната регулационна линия в УПИ III, със съседния УПИ IV, без да покрива калканна стена на извършен строеж от същия вид в съседния УПИ IV, съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Освен това не е изпълнено и условието строежа да е деклариран за узаконяване пред компетентния орган до 31.12.1998 г., на основание § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.). При това положение крайния извод на съда за нетърпимост на строежа се явява правилен. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК / ред. Д. в. бр. 8/2017 г./ вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение