Решение № 16354 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2011 г.

Решение № 16354 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стефчо Стоянов Каменов от гр. Белоградчик, против решение № 145 от 13.12.2010 г., постановено по адм. д. № 200/2010 г. по описа на Административен съд гр. Видин. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - кметът на Община Белоградчик не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефчо Стоянов Каменов против заповед № 809/08.07.2010 г. на кмета на Община Белоградчик, с която жалбоподателят временно е отстранен от работа, на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) За да постанови този резултат, съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на Закона за държавния служител (ЗДСл.) - при осъществяване на фактическия състав на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заповед № 01/02.07.2010 г., по повод получен сигнал, органът по назначаването е образувал дисциплинарно производство против Стефчо Стоянов Каменов, а на 08.07.2010 г. е издадена оспорената заповед. От показанията на разпитаните свидетели в съдебно заседание, проведено на 24.11.2010 г. е установено, че към тази дата дисциплинарното производство не е приключило и не е налице решение на дисциплинарния съвет. Съгласно правилото на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело. Следователно по преценка на дисциплинарнонаказващия орган, в условия на оперативна самостоятелност, държавния служител може да бъде отстранен от работа, но това отстраняване може да бъде само временно. Видно от представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство, е че към 10.10.2011 г. все още не е налице решение на дисциплинарния съвет по образуваното дисциплинарно дело срещу жалбоподателя на 02.07.2010 г. Действително изводът на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателя са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед, е законосъобразен и обоснован. В случая обаче обжалвания административен акт е издаден при превратно упражняване на власт и следователно в противоречие с целта на закона. Целта на закона при временно отстраняване от работа при образувано дисциплинарно производство е да се предотврати възможността държавния служител по един или друг начин да повлияе, респективно да попречи за реализиране на дисциплинарната му отговорност, като в закона изрично е записано, че отстраняването е временно. Дисциплинарното производство срещу държавния служител следва да приключи в разумни срокове при спазване на императивната норма на чл. 94 от ЗДСл., като в противен случай същото се обезсмисля. Липсата на произнасяне на дисциплинарния съвет към 10.10.2011 г. - повече от една година от образуване на дисциплинарното производство, води до погасяване на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 94 от ЗДСл.). Същевременно с оспорената заповед последният е отстранен от работа и при непроизнасяне на дисциплинарния съвет и дисциплинарнонаказващия орган с оспорената заповед се постига целта на налагане на дисциплинарното наказание - освобождаването от длъжност, без да са налице законовите предпоставки за това. Следователно обжалваният административен акт е издаден при превратно упражняване на власт, водещо до несъответствието на същия с целта на закона, което е и основание за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено като се постанови ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,