Решение № 8302 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2017 г.

Решение № 8302 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Е. Г. В. от гр. М. срещу решение № 283/13.07.2017 г. по административно дело № 240/2017 г. по описа на Административен съд - М., с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. № 1808р-13066/22.05.2017 г. на началник Районно управление /РУ/ на МВР - М. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началник Районно управление на МВР - М., не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - М. е отхвърлил жалбата на Е. Г. В. от гр. М. срещу отказ с рег. № 1808р-13066/22.05.2017 г. на началник РУ на МВР - М. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, постановен на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 27.04.2017 г. с искане за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие до началника на РУ на МВР - М. като е посочил, че оръжието му е необходимо във връзка с работата му като управител на три сдружения, тъй като пътува постоянно и превозва туристи. Към искането са приложени документите, необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване/отказ за издаване на исканото разрешение. След запознаване с представените доказателства началникът на РУ - МВР - М. е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на В. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществявана дейност като охранител на фирма. В случай на необходимост от носене на оръжие от жалбоподателя във връзка с работата му, то същото следва да му бъде зачислено по друг ред, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 ЗОБВВПИ. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС - М. е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд М., касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,