Решение № 7443 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Национална електрическа компания ЕАД, със седалище гр. София срещу Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета с Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по Протокол 142, т. 2 от 15.07.2021 г. и обнародвана в ДВ, бр. 61/20.07.2021 г. Претендира се незаконосъобразност на административния акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на Закона за енергетиката /ЗЕ/. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Дамянова поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в писмени бележки, чрез процесуалните си представители юрк. Методиева и юрк. Райков изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които решението във всяка обжалвана от касаторите част е неблагоприятно за тях и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване е Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета с Решение на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по Протокол 142, т. 2 от 15.07.2021 г. и обнародвана в ДВ, бр. 61/20.07.2021 г. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗЕ, правомощие на КЕВР е да приема Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция по предложение на енергийните предприятия и да контролира спазването ѝ, поради което оспорената Методика е издадена от компетентен орган съгласно чл. 76, ал. 1 АПК, в предвидената от закона форми и при спазване на административнопроизводствените правила. Оспорената Методика има характера на подзаконов нормативен акт /Определение 7697/15.08.22 г. на ВАС, 5-членен състав/. Нормативната уредба за приемане на подзаконови нормативни актове се съдържа в чл. 75 и сл. АПК, а чл. 80 от АПК препраща за неуредените въпроси към Закона за нормативните актове (ЗНА). Съгласно чл. 75, ал. 2 от АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. С оспорената методика се регламентира начинът за определяне на цените, по които доставчиците от последна инстанция /ДПИ/, продават електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката, включително на крайни клиенти, снабдявани на територия, за която е издадена лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа и чиято територия е изключена от територията на този краен снабдител до избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Съдът приема, че процедурата по издаване на оспорения нормативен акт е проведена в съответствие с разпоредбите на ЗНА. Проектът на Методиката е публикуван на интернет страницата на КЕВР, ведно с доклада, съдържащ мотивите, както и на Портала за обществени консултации, проведено е обществено обсъждане на проекта, като на заинтересованите лица е предоставен срок за изразяване на становище и предложения, компетентният орган е издал оспорения нормативен акт, след като е обсъдил проекта с направените становища, предложения и възражения, поради което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи като резултат до неговата материална незаконосъобразност. В жалбата се навеждат доводи, че Методиката за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция е в противоречие с материалноправната рамка на разпоредбата на чл. 23, т. 4 ЗЕ, според която при изпълнение на регулаторните си правомощия КЕВР трябва да се ръководи от принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Твърди се, че Методиката ограничава НЕК ЕАД да прилага общи правила и условия за разпределяне на небалансите и разходите за небаланси между членовете на специалната балансираща група на ДПИ на НЕК ЕАД, регламентирани в ПТЕЕ. Наред с горното се твърди, че с обжалваната Методика КЕВР едностранно и необосновано налага на ДПИ на НЕК ЕАД финансови тежести, които не отразяват обективно възникнали разходи за услуга от обществен интерес и неравнопоставено третира енергийното предприятие и неговите клиенти. Настоящата инстанция следва да отбележи, че отменената Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета с Решение по т. 2 от Протокол 110 от 18.07.2013 г. на ДКЕВР е предвиждала закупуването на електрическа енергия за покриване потреблението на клиенти на ДПИ да става само от обществения доставчик, въз основа на решение на КЕВР за определяне на съответните количества. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗЕ тази енергия следва да се осигурява изключително чрез сключване на сделки с електрическа енергия по свободно договорени цени с неограничен брой търговски участници. С приемането на оспорената Методика се цели регламентирането на по-ясни правила и по-справедлив механизъм за определяне на цените на ДПИ, които да отчитат интересите както на доставчиците, така и на клиентите. Целта е да се преустановят прилагани непазарни и спекулативни практики от ДПИ, както и да се създадат условия за ефективно и бързо контролиране от страна на КЕВР на правилното образуване на цените от ДПИ. При определяне на цената за доставка на ДПИ на база на почасовия профил на всеки отделен клиент, потребителите ще имат реална информация и база за сравнение на цените на доставчиците на свободния пазар спрямо тези на ДПИ. По този начин се осигурява по-голяма равнопоставеност, предвидимост и сигурност в отношенията между ДПИ и техните клиенти. Водим от изложеното, настоящият състав намира, че определения в Методиката начин за определяне на продажната цена на електрическата енергия, предназначена за клиенти на ДПИ не е в противоречие с принципите, залегнали в чл. 23, т. 4, чл. 24 и чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Предвид изхода от спора, своевременно направеното от ответникът искане за присъждане на съдебни разноски, следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,