Решение № 2348 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, против Решение 10066/27.06.2024г., постановено по адм. дело 256/2024г. на Административен съд София-град, поправено с решение 19166/08.10.2024г., с което по жалба на Л. Ц. В. е отменен Ревизионен акт Р-22221019005377-091-001/02.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1583/06.11.2023г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е ангажирана отговорността на физическото лице за задължения на Ню Айдиас Ивентс ЕООД възникнали по реда на ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2014г. 31.05.2017г., главница в размер на 203 823.23лв. и лихви за забава в размер на 146 406.25лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на първоинстанционния съд за недоказаност на предпоставките от състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. Сочи се, че не е оспорен факта, че Л. В. е била управител на Ню Айдиас Ивентс ЕООД през процесните данъчни периоди и на дружеството е издаден влязъл в сила РА за непризнаване на ДК по фактури издадени от 19 дружества, тъй като фактурите не отразяват реална доставка на стоки и услуги. Установено е, че дружеството е било наясно с невъзможността издателите на фактурите да извършат процесните услуги по тях и Л. В., като управител е допуснала покупката от всички доставчици да бъде декларирана в СД със съзнание, че това води до ощетяване бюджета на Държавата. Укривайки факти и обстоятелства, относно недекларирането и внасянето на дължимите данъци по ЗДДС, РЛ не е дало повод на данъчната администрация да заяви своите претенции и това е довело до несъбираемост на вземанията. Според касатора е налице и приченно0следствена връзка между умишлените недобросъвестни действия на управителя и последиците от тях невъзможност за събиране на дължимите данъци. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне жалбата на РЛ срещу издадения РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответната страна по делото Л. Ц. В., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение по съображения, подробно развити в писмен отговор. В съдебно заседание процесуалните представители поддържат писменото си становище и претендират разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България изразява мотивирана позиция за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доказателствата по делото, наведените доводи в касационната жалба, както и след преценка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Р-22221019005377-091-001/02.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1583/06.11.2023г., на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК е ангажирана отговорността на физическото лице за задължения на Ню Айдиас Ивентс ЕООД възникнали по реда на ЗДДС за данъчни периоди 01.12.2014г. 31.05.2017г., главница в размер на 203 823.23лв. и лихви за забава в размер на 146 406.25лв. АССГ е приел, че ревизията е възложена и РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Приложените ревизионен доклад (РД) и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП, което не е оспорено от страна на жалбоподателя. В ревизионното производство съдът не е констатирал допуснати съществени процедурни нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на акта. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на "Ню Айдиас Ивентс ЕООД са определени задължения по реда на ЗДДС за данъчни периоди 13.01.2012г. 31.05.2017г., в размер на 340 949.84лв. и лихви в размер на 88 859.72лв., произтичащи от корекция на право на приспадане на ДК за доставки, документирани с фактури, издадени от 19 дружества. След оспорване по съдебен ред на РА и произнасяне на две съдебни инстанции са определени финални задължения за ДДС главница от 202 998.09лв. и лихва в размер на 60 951.03лв. Образувано е ИД 160172974/2016г., като са наложени запори на банкови сметки, като ИД е прекратено на 02.03.2023г., поради несъбираемост на вземанията, след изчерпване на всички изпълнителни способи. На същото основание е прекратено и второто ИД 170301667/2017г. С процесния РА е прието, че на РЛ следва да се ангажира отговорността за задълженията на Ню Айдиас Ивентс ЕООД по ЗДДС поради следното: 1. По данни от ТР Л. В. е била управител на дружеството за периода попадащ в обхвата на ревизията; 2. Дружеството има задължения, установени с влязъл в сила РА; 3. РЛ е извършило действия, изразяващи се в укриване на факти и обстоятелства, необявени пред органа по приходите подадени са СД по ЗДДС, в които не са посочени действителния размер на дължимия от дружеството данък; 4. Действията са умишлени декларирани са доставки на услуги, които дружеството реално не е получило, с цел невнасяне на ДДС; 5. Налице са доказателства за несъбираемост на вземанията на дружеството и 6. Налице е причинно-следствена връзка между умишлените недобросъвестни действия на управителя и последиците от тях. От правна страна в мотивите на съдебния акт са посочени кумулативно необходимите предпоставки на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направено заключение, че по делото не са установени всички изискуеми елементи. Според първоинстанционния съд налице е само първата предпоставка визирана в чл. 19, ал. 1 от ДОПК РЛ е било управител на дружеството през ревизирания период. Прието е от събраните доказателства, че подаването на СД по ЗДДС, в която са включени фактури, за които впоследствие е издаден РА за отказано право на ДК е налице умишлено укриване на факти и обстоятелства, тъй като към него момент липсват данни управителя да е знаел, че доставките по процесните фактури не са реални или да е знаел, че неправомерно е упражнено право на ДК по тези нереални доставки. АССГ е посочил още, че липсва и причинно-следствена връзка между поведението на РЛ и несъбраните задължения тъй като не е доказано, че именно поради поведението на управителя да включи в дневниците за продажби фактури, по които е отказано право на ДК се е достигнало до несъбираемост на задълженията на дружеството за ДДС. Предвид горното и тъй като не са установени всички изискуеми се предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ДОПК първоинстанционния съд е отменил РА. Обжалваното решение на Административен съд София град е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. По делото не е спорно, че Л. В. е била управител на "Ню Айдиас Ивентс през ревизирания период. Отговорността на третото лице в случая произтича от невярно декларирани СД по ЗДДС през данъчни периоди 01.12.2014г. 31.05.2017г., в резултат на което на дружеството са установени задължения за ДДС, главница в размер на 203 823.23лв. и лихви за забава в размер на 146 406.25лв. Както правилно е посочил АССГ разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК създава особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи за задължения за данъци и/или осигурителни вноски на субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. За да се реализира тази отговорност е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Субект на отговорността - кой може да бъде трето отговорно лице - управител или член на орган на управление; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК; 3. Деяние - укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, което следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно-следствена връзка като последица от укриването на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, като в съдебната практика е възприето разбиране за "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. При доказан фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за несъбраното задължение. Доказателствената тежест за установяване на всяка една от кумулативните предпоставки е за приходната администрация. Както правилно е посочил АССГ налице е само първия елемент от отговорността по чл. 19, ал. 1 от ЗДДС РЛ е била управител на дружеството на което са определени задължения по ЗДДС. Установява се, че управителя на дружеството РЛ е подавало СД по ЗДДС с неверни данни, което по своята същност представлява укриване на факти и обстоятелства, но за да може това поведение на управителя да изпълни субективната и обективна страна на фактическия състав на отговорността на трето лице по реда на ДОПК, то следва да е било извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение пряк или евентуален умисъл. Доказателства за това не са представени по делото от органа по приходите. Освен това за прилагане на нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е необходимо, както е прието и в константната практика на ВАС, да се установи съответната връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на вземанията на дружеството, като такава връзка не е установено с подаване на процесните СД по ЗДДС. Укриването на факти и обстоятелства не е доказано нито да се дължи на тенденциозно поведение на РЛ, нито да е в причинно-следствена връзка с невъзможността за събиране на установените публични задължения. Липсата на което и да е от предвидените в хипотезата на нормата на чл. 19, ал. 1 ДОПК кумулативни условия препятства възможността за ангажиране личната отговорност на управителя на задълженото юридическо лице. Като е отменил обжалвания РА съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва касатора да заплати на ответната страна сума в размер на 27 480лв. за процесуално представителство пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение,