Решение № 4809 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2015 г.

Решение № 4809 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Решение № 2557 от 10.11.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 1964 по описа за 2014 г., с което по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ап. 5, представлявано от управителя К. О. В., е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031305003/04.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 163/19.05.2014 г. на изп. длъжността директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при Централно управление на Националната агенция за приходите, съгласно Заповед № ЗЦУ – 525/05.12.13 г. на изп. директор на НАП и Дирекция "ОДОП" В. е осъдена да заплати 17 908,40 лв. разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/Д., което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в [населено място]. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба [фирма] Подадена е и частна жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП против Определение № 77 от 06.01.2015 г. на Варненски административен съд по същото дело, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на цитираното по-горе решение в частта за разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната и частна жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество- основателни, поради следното: За да обяви нищожността на процесния РА, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на бившата ТД на НАП Д., еквивалентна на тази на изнесеното работно място С. /ИРМ Д. / в обхвата на ТД В., поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на дружества със седалище в [населено място] като процесното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на първо отделение на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт. Поради липса на излагане на мотиви по същество относно законосъобразността на РА, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на АС Варна. На отмяна подлежи и акцесорния съдебен акт относно изменение на решението в частта за разноските. Предвид изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение