Решение № 14907 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2020 г.

Решение № 14907 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7672/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дарина 111" ООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. Околовръстен път", № 3, подадена чрез ад. Павлов, срещу решение № 135/20.02.2020 г. постановено по адм. д. № 1361 по описа на Административен съд гр. Плевен за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. № 01-2600/4060#8/14.11.2019 г. Издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/. С отменения административен акт, е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, част от изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" ПРСП 2007-2013 г., направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване почвите и водите". Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно, тъй като в него не са обсъдени всички наведени твърдения в жалбата. На първо място не е съобразено, че се касае за нищожен административен акт, тъй като за да бъде издаден АУПДВ, е необходимо преди това да е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В конкретния случай, макар да е издаден акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, той не е влязъл в сила, поради което АУПДВ е издаден без наличие на годно правно основание. Възразява се и срещу изводите на АС-Плевен, че АУПДВ съдържа всички необходими реквизити и е добре мотивиран. Според касатора не са посочени никакви факти, които да обосноват неспазване на изискването, регламентирано в чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Дори да приемем, че съгласно констатациите от проверките установяват някакво разминаване то е само 0. 18 % и е толкова несъществено, че е крайно несправедливо да носи след себе си възстановяване на 20% от заплатена сума. Съгласно относимата в случая разпоредба на чл. 18, ал. 4, буква "г" от Наредба № 11/2009 г. когато агроекологичният ангажимент е прекратен след петата година финансовата корекция следва да бъде в размер на 10 %. Въз основа на горните мотиви се иска да бъде отменено атакуваното решение като бъде постановено друго, с което да бъде отменен АУПДВ. Алтернативно се претендира от касатора, ако не бъде уважена подадената касационна жалба изцяло, то да бъде постановено решение, с което да бъде определен размерът на финансовата корекция в рамките на 10 %. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите. Ответникът – Зам. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в представен по делото отговор по касационната жалба намира, че същата е неоснователна. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и мотиви с посочване на фактическото и правно основание за издаването му. Претендира присъждане на разноски, като прилага списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При постановяването на решението не са допуснати пороци, които да бъдат основание за неговата отмяна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неснователна. Предмет на проверка пред Административен съд гр. Плевен е бил АУПДВ изх. № 01-2600/4060#8/14.11.2019 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ, с който по отношение на "Дарина 111" ЕООД, е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, част от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" ПРСП 2007-2013 г., направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване почвите и водите". АС-Плевен е приел, че издаденият АУПДВ е законосъобразен, което обосновава отхвърляне на подадената срещу него жалба. Издаден е от компетентен орган при спазване на съдопроизвоствените правила и след като е прекратен агроекологичният ангажимент поет от дружеството постановен при правилно приложение на материалния закон. Дружеството е надлежно уведомено за започване на процедура по издаване на АУПДВ. Актът съдържа всички необходими реквизити, включително и посочване на фактическите и правни основания послужили за издаването му. През 2013 г. дружеството е одобрено за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания", като основано задължение за отпускане на средствата е задължението да се изпълняват дейностите по направлението върху едни и същи площи в продължение на пет последователни години. През 2017 г. е констатирано, чрез извършване на административни проверки, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата година парцели спрямо одобрените за участие по направление "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване почвите и водите" е 89. 82 %, т. е. по малко от изискуемите 90% съобразно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. След тази констатация от ДФЗ са предприети действия по прекратяване на агроекологичният ангажимент. С уведомително писмо изх. № 01-2600/4060 от 06.08.2018 г. е отказана финансова помощ за 2017 г. и е прекратен агроекологичният ангажимент. Писмото е връчено на дружеството на 31.10.2018 г. и е влязло в сила на 15.11.2018 г. За периода през който дружеството е изпълнявало агроекологичният ангажимент е получило финансово подпомагане в размер на 509 340 лв. Установено е от доказателствата по делото, че дружеството не е изпълнило поетият ангажимент да се осъществява одобрените дейности върху едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Нарушено е изискването всяка година поне 90% от площта по съответното направление да се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. При така констатираното нарушение и влязло в сила прекратяване на ангажимента част от сумата получена като финансиране на земеделския производител подлежи на възстановяване. Според съда, правилно е определен и размерът на дължимата сума от бенефициера, тъй като се касае за четвъртата година считано от датата на поемане на задъбжевиено. Съгласно чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/2009 г. и на възстановяване подлежи 20% от отпуснатата сума. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделят се изводите на първоинстанционниятсъд, че оспорването е допустимо, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, ДВ бр. 51/2019 г. в сила на 28.06.2019 г. изпълнителният директор на фонда издава АУПДВ по реда на ДОПК, а според ал. 6 може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г., разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и АУПДВ, издадени до влизането в сила на този закон. Неоснователно се поддържа и пред настоящата инстанция, че АУПДВ е нищожен, тъй като е издаден без да е влязъл в сила актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Изпълнена е предпоставката по чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г. В противоречие на събраните по делото доказателства е твърдението на касатора, че уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичният ангажимент е връчено на 31.10.2019 г. и срокът за обжалването му изтича на 14.11.2019 г., когато е издаден спорният АУПДВ. Към настоящото дело е приложено адм. д. № 651/2019 г. по описа на АС-Плевен. Производството е образувано по повод обжалване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., кампания 2017 г. с изх. № 01-2600/4060 от 06.08.2018 г. Състав на АС-Плевен е приел, че жалбата е процесуално недопустима като просрочена и с определение № 1270/01.07.2019 г. е прекратил производството по делото. Следователно много преди издаване на АУПДВ дружеството е било надлежно уведомено за прекратяването на поетия агроекологичен ангажимент и актът, с който това е станало е влязъл в сила преди издаване на АУПДВ. Несподелимо е и твърдението поддържано от касатора, че наложената корекция на плащането е несъразмерна и АУПДВ противоречи на чл. 6 АПК. Според предвиденото в разпоредбата, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като с издаването на административен акт не може да се засягат права и законни интереси, в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същият се издава. Следоватаелно при произнасянето му оперативната самостоятелност на органа е ограничена от определени, нормативноустановени принципи. В конкретния случай относим към спора е чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., който не предвижда възможност компетентният орган да направи избор между две или повече еднакво законосъобразни възможности. След като касаторът не отговаря на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредбата, тъй като заявената от него за подпомагане през 2017 г. площ, не припокрива поне 90% от одобрените му преди това за подпомагане площи, агроекологичният му ангажимент е прекратен и това е станало през четвъртата година след поемането му то и сумата, която подлежи на възстановяване е определена правилно на 20%. Поддържаното в касациионната жалба, че подлежи на възстановяване само 10% от оторизираната сума е в противоречие с разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/2009 г., която определя според годината, в която е констатиорано неизпълнение какъв размер от предоставената помщ подлежи на възстановяване. Първата година на поетият агроекологичен ангажимент е 2013 г., тъй като това е годината, в която е получено първото плащане. До следващата кампания през 2014 г. е изтекла една година; втората година е за кампания 2015 г. и третата кампания за която е получено плащане е 2016 г. Годината в която са открити несъответствия е 2017 г. и това е четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент. Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му съответстват на събраните по делото доказателства. В този смисъл е и установената съдебна практика съгласно решение № 7391 от 17.05.2019 г. по адм. д. № 12356/2018 г, решение № 7121 от 14.05.2019 г. по адм. д. № 279/2018 г.; решение № 2986 от 16.03.2016 г. по адм. д. № 8316/2015 г. и др. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение