Решение № 1222 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2007 г.
ВКСIII гражданско отделение28.01.2009 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 09.02.2007 г. по гр.д. № 1248/2004. ВЪЗЛАГА на основание чл. 12, ал. 2 ЗН в дял на Н. В. П. от София следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 34 на 9. етаж в сградата на бл. 14 вх. А в София, м. "Левски Зона Г", състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения на застроена площ 41,20 кв.м. при съседи: фасада, апартамент 35, стълбище и коридор, с принадлежащото избено помещение № 34 с площ 3,42 кв.м., при съседи коридор, от две страни фасада и мазе № 32 и принадлежащите 1,719 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. ОСЪЖДА П. З. Т. да заплати на Н. В. П. сумата 345,20 лева разноски поделото.
Мотиви
Решение № 1222 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 9.02.2007 г. по гр.д. № 1248/2004, с което по реда на чл. 218з ГПК е отхвърлена претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН за възлагане на делбения имот и същият е изнесен на публична продан. Н. от решението е касаторката Н. В. П., която го обжалва в срок с оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторката счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства и е тълкувал превратно доказателствата по делото, като е приел, че жилището не е изплатено изцяло от ищцата; и в нарушение на материалния закон е приел, че не може да й бъде възложен целия имот, ако с нейни средства е изплатена повече от половината от цената му. Ответникът по жалбата П. З. Т. я оспорва, като счита, че правилно съдът е приел, че не целия имот е изплатен със средства на ищцата и правилно, при това положение, е прието, че съсобствеността следва да бъде прекратена чрез изнасянето на имота на публична продан. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че делбеният имот е придобит от наследодателя на страните за сумата 9.252 лева, от които ищцата е изплатила само 4.057 лева, който тя е внесла през 1992 г. в погашение на отпуснатия заем за изплащане на жилището. Първоначалната вноска от 3.000 лева, макар и изтеглена от неин влог, може да не са нейни средства, тъй като няма доказателства за развода й с бащата на наследодателя, а останалите вноски са направени от наследодателя, следователно това е станало с негови средства. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че своевременно е предявена претенция за възлагане на делбения имот, като се пресметне в полза на ищцата увеличението на наследството. Също правилно съдът е приел, че делбеният имот не може да бъде възложен на основание чл. 12, ал. 2 ЗН, ако предоставените от ищцата средства не покриват приблизително неговата придобивна стойност. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е приел, че не е установен развода между родителите на наследодателя. По делото не е имало спор и от свидетелските показания е установено, че вече пълнолетният втори син на бащата на наследодателя е от негов последващ брак, което изключва възможността средствата по влога на ищцата да са общи на страните по делото. Също в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил доказателствата за начина на изплащане на отпуснатия заем - на няколко големи вноски, а не чрез удръжки от трудовото възнаграждение на приобретателя и доказателствата за допълнителните доходи на ищцата. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото - решено от касационната инстанция съгласно чл. 218ж ГПК. О събраните доказателства по делото се установява, че десетки години след развода между страните със средства на ищцата от спестявания, наем от апартамента й в Х. и доходи от продажбата на ръкоделия през 1990 г. е открит влог на името на общия наследодател - единствен неженен син на ищцата. Процесното жилище е закупено на 14.03.1991 г. като собствените средства за покриване на покупната цена са преведени от открития влог на името на купувача. Отпуснатият заем за изплащане на жилището е върнат на пет вноски до 7.09.1992 г., три от тях направени лично от ищцата, а останалите две - от купувача, но с осигурени от ищцата средства от наеми на жилището в Х., продажба на ръкоделия и доходи от аренда. Ищцата е разполагала с тези доходи извън пенсията, с която се и издържала и те са вложени в покупката на жилището, тъй като удръжки от трудовото възнаграждение на купувача не са правени. Видно от изложеното ищцата е допринесла за увеличението на наследството със средствата за закупуването на процесния имот, поради което той следва да й бъде възложен на основание чл. 12, ал. 2 ЗН. На касаторката Н. В. П. следва да бъде присъдена сумата 345,20 лева разноски за всички инстанции. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение