Решение № 7166 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2011 г.

Решение № 7166 от 25.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1538/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Николай Георгиев Черпоков и Мария Стоянова Черпокова, представлявани от адв. Панов, надлежно упълномощен, против решение № 2135/25.10.10 г. по адм. д. № 625/10 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Пламен Николов Йорданов, Катя Андонова Йорданова и н-к Сектор Варна, РДНСК Югоизточен район, чрез надлежно упълномощени процесуални представители адв. Димитров от първите двама и юрк. Манолова от административния орган, поддържат становища за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страни, за които решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд -Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Черпоков против Заповед № ДК-02-ВН-93/14.12.09 г. на началника на РДНСК-Варна, с която е наредено премахването на незаконен строеж "жилищна сграда в УПИ ХХII-482,кв. 31 по плана на к. к. "Чайка" на гр. Варна. Този правен резултат е възприет след обсъждане на данните по делото с доводи по приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Касационната жалба, подадена с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК, е неоснователна. Във връзка с доводите за нарушено право на участие и защита в административното производство първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви, които се възприемат изцяло и данните по преписката не следва да бъдат отново обсъждани. Начина на съобщаване на констативните актове сочи на несъществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в съдебната фаза адресатът на тези актове е могъл да организира пълноценна защита и с допустими доказателства и доказателствени средства да обори констатациите по актовете и докаже евентуална незаконосъобразност на издадената въз основа на тях заповед. Безспорната липса на строителни книжа- одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж прави безпредметно обсъждането доколко и дали при осъществяване на строежа са спазени градоустройствените показатели и дали същият съответства на действащия ПУП, както се твърди в касационната жалба. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението поради неотчетено нарушение по чл. 225, ал. 6 ЗУТ, съгласно който имуществената отговорност на извършителя и други участници в процеса на изграждане на незаконния строеж е солидарна. В тази насока е бил и един от доводите за незаконосъобразност на заповедта, като оспорващият е твърдял, че в строителството са участвали и собствениците на терена, сега ответници по касационната жалба, предвид което в нарушение на закона като адресат на заповедта е бил посочен единствено той. Въз основа на данните по делото /л. 9/ съдът обосновано е отклонил като неоснователен така въведения довод. Следва в допълнение да се има предвид и определението за "адресат/адресати на заповедта", дадено в разпоредбата на § 3, ал. 1 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, съгласно което такива могат да бъдат собственикът на терена, лица с ограничено вещно право /в тази хипотеза попада и касаторът Черпоков/ или извършителя на незаконния строеж спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж и се определя срок за доброволно изпълнение, а с ал. 2 на текста е предвидена солидарна отговорност на тези лица относно разходите по принудителното премахване на строежа. Ето защо имуществените спорове във връзка с направените разходи за премахване на незаконния строеж от адресата на заповедта следва да намерят разрешение по общия исков ред след изпълнението й. С оглед изложеното и липса на констатации по реда на чл. 218, ал. 2 АПК за нищожност, недопустимост и несъответствие на решението с материалния закон, последното следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение