Решение № 205 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2008 г.

Решение № 205 от 07.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "А. Генчев" ЕООД - гр. Айтос, чрез пълномощника адв. Р. Станчев, против Решение № 586 от 23.06.2008 г., постановено по адм. дело № 804 от 2007 г. на Административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 02-62-963 от 27.02.2007 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-210 от 7.05.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, според които решението на съда е необосновано, тъй като има достатъчно доказателства по делото за реалното изпълнение и доставка по издадените фактури от "Стойкови" ЕООД съгласно сключен договор през м. март 2001 г. и доказателства, че така договорената работа е изпълнена и приета. Касаторът твърди също, че неправилно е определена и дължимата сума за внасяне на ДДС, приемайки се, че сделката е между свързани лица, което не отговаря на фактите. По съображения в този смисъл моли решението да се отмени и съдът да реши спора по същество, като отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на "А. Генчев" ЕООД против ревизионен акт № 02-62-963 от 27.02.2007 г. на ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-210 от 7.05.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му. Приел е, че правилно е приложен от органа по приходите и материалният закон - чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като в случая жалбоподателят не е доказал начисляване на данъка в счетоводството си по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Освен това съдът е приел за верни констатациите на органа по приходите, според които преобразуваното от "МАД" ООД в "А. Генчев" ЕООД с нотариален акт № 29 от 30.05.2003 г., представлявано от управителя А. Генчев, е извършило продажба на недвижим имот, която е била отразена в неговото счетоводство само с мемориален ордер, без да е издадена съответната фактура и да е начислен ДДС в размер на 2141,35 лв., поради което е приел за правилно начислен за данъчния период м. май 2003 г. данъка на основание чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. От данните по делото се установява, че на касатора е отказано право на данъчен кредит в размер на 2521,59 лв. по доставки, документирани с осем броя фактури, издадени от СД "Стойкови и сие", за данъчните периоди м. 07, 08 и 10 на 2001 г. и м. 04 на 2002 г. поради това, че при извършената насрещна проверка при издателя на фактурите на органа по приходите не са били представени поисканите доказателства и писмени обяснения, свързани с извършването на фактурираните продажби и услуги; доказателства, свързани с начисляването на ДДС по фактурите по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС; документи за произход на стоката, заплащане, транспортни документи; доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, необходими за дейността, и др. Неоткриването на представителя на фирмата и непредставянето на изискваните документи са поставили в невъзможност органа по приходите да провери счетоводните документи на доставчика, за да може да установи дали фактурираните сделки са действително извършени, а така също извършено ли е счетоводно отразяване на данъка като задължение към бюджета и съответно налице ли е право на данъчен кредит за ревизираното лице. При това положение правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице условията на ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС (действащ към процесния период) за данъчен кредит се признава сумата от начислен ДДС на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспада. От това легално определение на понятието за данъчен кредит, дадено от законодателя, фактическият състав за пораждане правото на данъчен кредит изисква наличието на сделка между две регистрирани по ЗДДС лица, която е облагаема по смисъла на този закон и във връзка с която е извършено начисляване на ДДС като задължение към бюджета. Начисляването на данъка при облагаема доставка на стока или услуга се извършва само от регистрирани по ЗДДС лица (чл. 55 ЗДДС), а съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС към процесния период се изисква начисляването на данъка от доставчика да стане най-късно към датата на издаване на данъчната фактура или на данъчното дебитно известие. За да се приеме данъкът за начислен, е необходимо доставчикът да издаде документ (фактура), в който да посочи съответния данък, да отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и на последно място - да отрази данъка като задължение към бюджета в счетоводството си и в подадената справка-декларация. От данните по конкретния случай не може да се достигне до извода, че прекият доставчик - издател на фактурите, е начислил съответния данък в този смисъл и че са изпълнени всички кумулативни предпоставки на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по издадените фактури, както и че са налице реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, което е предвидено като изискване за възникване на правото на данъчен кредит съгласно разпоредбата на чл. 63 ЗДДС. Наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В случая тези предпоставки не са доказани и със заключението на поисканата съдебно-счетоводна експертиза, която също установява, че не е открила доставчика на фактурите на посочения адрес и не е извършена проверка в счетоводството му относно правилното отразяване на счетоводната документация във връзка с фактурираните доставки, както и относно начисляването на дължимия ДДС. Предвид това наличието на договорни отношения между страните във връзка с тези доставки, за които се твърди в касационната жалба, не е достатъчно основание, за да се приеме, че са налице законовите изисквания за признаване на правото на данъчен кредит по тях. По така изложените съображения решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. По отношение на задължението за внасяне на ДДС за периода 01-31.05.2003 г. касаторът не оспорва, че за извършената от него продажба на недвижим имот не е издал фактура и не е начислил ДДС, но оспорва размера на определеното му задължение за внасяне в размер на 2141,35 лева. Във връзка с това си възражение е поискал назначаване на вещо лице, което е установило, че правилно данъчните органи са определили размера на дължимия за този период ДДС, което е и с оглед установеното при ревизията наличие на недокументирани и недекларирани облагаеми доставки. Решението в тази част като правилно и обосновано следва да се остави в сила, тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна. Предвид изхода на спора разноски за настоящото производството не следва да се присъждат. Ответната страна - Дирекция "ОУИ", не е представлявана от юрисконсулт пред настоящата инстанция, а освен това й е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,