Решение № 13036 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2016 г.

Решение № 13036 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8088/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. Н. З. от гр. П. чрез адв. В. Пейчев срещу решение № 267 от 02.06.2016 г., постановено по адм. д. № 191/2016 г. по описа на АС-П. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените срещу ОД на МВР- П. обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законните последици, включително и претендираните разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Б. Н. З. не се явява. Представлява се от адв. В. Пейчев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, развити устно в съдебно заседание. Ответникът по касация, ОД на МВР - П., не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. От същия по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по отношение претендираните от ищеца имуществени вреди във вид на платено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателно постановление. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- П. е отхвърлил като неоснователна исковата молба на Б. Н. З. от гр. П., подадена чрез адв. В. Пейчев, против Областна дирекция на МВР-П. с правно основание чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена на иска 1 404 лв, от които: 404 лв имуществени вреди и 1000 лв неимуществени вреди. Със същото решение съдът е осъдил ищеца и да заплати на ОД на МВР- П. сумата от 300 лв съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този резултат, Административен съд - П., изхождайки от фактическите и правни твърдения в исковата молба и събраните по делото доказателства - писмени документи и свидетелски показания е приел, че, макар да е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 002/04.06.2014 г. на началник сектор ПП при ОД на МВР-П., ищецът не е доказал останалите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е доказал реалното настъпване на твърдените имуществени и неимуществени вреди от отмененото НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразното НП. По отношение претенцията за имуществени вреди в размер на 400 лв платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в административнонаказателното производство по обжалване на цитираното по-горе НП, съдът е развил съображения, че тези вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП, а са в причинно-следствена връзка с договора за правна защита и съдействие, сключен между Златков и процесуалния му представител по НАХД № 1654/2014/ПРС. Д. адвокатската защита по административно-наказателни дела не е задължителна, то платеното адвокатско възнаграждение според административния съд е резултат не от незаконосъобразната административнонаказателна дейност на органите на ОД на МВР- П., а от свободната воля и преценка на ищеца да ангажира по делото адвокат. Отделно от горното, специалният ЗАНН, препращащ към АПК, не предвижда присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, поради което претендирането им като вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ би означавало заобикаляне на процесуалния закон. Съдът, базирайки се на свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, е приел, че Златков не е доказал реалното настъпване на претендираните от него неимуществени вреди -стрес, унижение, безпокойство от отмененото НП, както и невъзможност да участва в изборите за европарламент, включително и като застъпник. При извършване на служебната проверка за допустимост на обжалвания съдебен акт, вменена на касационната инстанция с императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Видно от фактическите твърдения на ищеца в исковата му молба, същият претендира неимуществените вреди или едновременно, или поне неясно точно от кой отменен като незаконосъобразен акт на органите на МВР и/ или тяхно незаконосъобразно фактическо действие - от отменената като незаконосъобразна заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа, от отмененото като незаконосъобразно НП № 002/04.06.2014 г., от незаконосъобразното фактическо отнемане на личната карта на ищеца при явяването му в РУ на МВР-П. на 24.05. 2014 г или от нанесения му от полицейските служители побой и насилие, за които е издадено СМУ № 41/26.05.2014 г. Част от претендираните неимуществени вреди ищецът определя като такива, настъпили от изземването на личната му карта, в резултат на което му е попречено да участва като застъпник на изборите за Европарламент, както и да упражни правото си на глас на същите избори. В същото време недопустимо и в несъответствие с фактическите основания на исковете, административният съд е приел, че всички имуществени и неимуществени вреди се претендират от ищеца като настъпили от отмененото като незаконосъобразно НП № 002/04.06.2014 г., с което му е отменено административното наказание "глоба" в размер на 1000 лв за неизпълнение на задължение по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.)- отказва да предостави на полицейски служител личната си карта, с което съзнателно пречи на този орган да изпълни свое задължение по служба. При тази явна неяснота относно това от кой точно отменен като незаконосъобразен акт на служителите на РУ на МВР- П. или от кое незаконосъобразно тяхно фактическо действие и/ или бездействие се претендират имуществените и най-вече неимуществените вреди, както и при това несъответствие между фактически основания и петитум на исковата молба, АС- П. е следвало да остави исковата молба на Б. З. без движение и да даде на същия 7-дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности. Като не е стори това, а се е произнесъл по същество по нередовната искова молба, административният съд е постановил едно недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на друг състав на АС- П. за отстраняване нередовностите на исковите претенции. Наред с горното, новият състав на АС-П. следва да се произнесе по направеното още с исковата молба доказателствено искане за служебно изискване и присъединяване по делото на н. а. х. д. № 1654/2015 г. по описа на РС-П., без което, предвид установилата се вече съдебна практика на ВАС, не може да се установи дали и кога реално са претърпени претърпените имуществени вреди -400 лв платен по същото НАХД адвокатски хонорар. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по претенциите за съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение