Решение № 8474 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2016 г.

Решение № 8474 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13105/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-СЦР-Р. срещу решение № 38/21.10.2016 г. по адм. д. № 474/2015 г. на Административен съд Р. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Ответникът по касационната жалба- "М. Б." АД, чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М. Б." АД срещу заповед № ДК-02-СЦР-17 от 24.09.2015 г. на началника на РДНСК-Северен централен район, с която му е наредено да премахне незаконен строеж -"Кабел 20 кV от съществуващ трафопост в УПИ I. 87, кв. ИПЗ (Източна промишлена зона) по плана на гр. Р., по съществуващо трасе като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Безспорно е, че кабелът 20 кV от съществуващ трафопост в УПИ I-87, кв. ИПЗ до УПИ ХIХ-272, кв. ИПЗ е елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗУТ. Тъй като той е бил въведен в експлоатация в периода 1978-1980 г., извършената през м. април-м. май 2016 г. подмяна на маслен със сух кабел 20 кV, в рамките на 300-те метра захранващ кабел, не може да бъде причислена към извършване на нов строеж, което от своя страна не сочи приложение на разпореденото с чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Предвид възникнала аварийна ситуация и необходимостта от подобряване и поддържане в изправност на елемента от техническата инфраструктура, съдът намира, че в случая е извършен текущ ремонт на електрическия кабел съгласно дефиницията по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. При този текущ ремонт не се променят трасето и техническите характеристика на мрежата, очертаващи хипотезата по чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, при която не се изисква издаване на разрешение за строеж. С оглед възраженията в касационната жалба за недопустимост на първоинстанционната такава настоящата инстанция намира обжалваното решение за допустимо като постановено по допустима жалба. В този аспект касационният съд споделя развитите от решаващия съд доводи. Връчването на съобщението за изготвения административен акт на лице, което не е оправомощено да получава съобщения, сочи на нередовност при връчването. При това положение 14-дневният преклузивен срок не е започнал да тече, поради което правомощието обжалване е упражнено валидно. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, подкрепена и от заключението на вещото лице, че новоположеният кабел е на мястото на стария. Новият кабел може да се натоварва с по-висока температура, изпълнява функциите на повредения, заменен кабел, като техническите характеристики на линията след подмяната на кабела се запазват. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му, че не е налице нов строеж, а се касае за текущ ремонт, е законосъобразен. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са част от приложимата и посочена като правно основание норма. След като не е налице нов и незаконен строеж, а е налице текущ ремонт, то за административния орган не са налице основанията за издаване на заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Като е приел материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушение, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,