Решение № 2933 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2014 г.

Решение № 2933 от 17.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9055/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Мартин Александров Бобев срещу решение № 2515 от 14.04.2014 г. по адм. д. № 11300/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № АМ1731 от 15.10.2013 г. на началник група АНД при Столична дирекция на вътрешните работи - отдел "Пътна полиция" по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДВП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради необоснованост. В съдебното производство са оспорени констатациите в акта за установяване на административно нарушение, по конкретно е оспорен факта на управление на автомобила. Административният орган, въпреки дадената възможност във две съдебни заседания не е осигурил присъствието на свидетелите, служителите издали акта, които с показанията си да установят фактическите обстоятелства. Счита се, че съдът не е взел предвид, че показанията на свидетелите Бобев и Мешкова установяват, че единствената причина жалбоподателят да отиде до автомобила и по този начин да стене обект на проверка от органи на полицията е да вземе оставена в същия вещ. Посоченото от свидетелката време, през което жалбоподателят се е забавил - около 30 мин. се дължи на действията на полицейския патрул във връзка с повикване и изчакване на служителите на КАТ, съставяне на акт за установяване на административно нарушение, връчването му при отказ, издаване на медицинско направление. От показанията на свидетелите е установено поведение, изключващо управление на МПС - прекарване на вечерта у дома, управление на МПС от свидетеля, слизане до автомобила, както и непромяна не неговото местоположение при паркирането. Ответната страна е представила писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели доведени от жалбоподателя се установява единствено, че около 02 часа жалбоподателят е излязъл от дома си, като се е забавил между 30 мин. и 1 час, както и че свидетелката го е видяла от прозореца да стои до паркирания им автомобил в присъствието на полицейски органи. От твърденията на свидетелите, не се установява, че жалбоподателят не е управлявал МПС на процесната дата, в посочения час в акта за установяване на административно нарушение. Във времевия период между 30 и 60 минути никой от двамата свидетели не е бил с жалбоподателя. Изложени са мотиви, че от доказателствата по делото - акт за установяване на админстративно нарушение, се установява, че на 12.10.2013 г., около 03.00 ч., по ул. "Митрополит Серафим Сливенски" с посока от бул. "Димитър Моллов" към бул. "Йерусалим" и до бл. 17 жалбоподателят е управлявал лек автомобил Ауди А8, собственост на Иво Найденов, като отказал да бъде изпробван за установяване употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ № 0140 и не представил СУМПС и контролен талон към него. Посочено е, че това обстоятелство е отразено в мотивите на оспорената заповед, а също и в издадения акт за установяване на административно нарушение № АМ1731 и бланков № 467825/12.10.2013 г., послужил като основание за издаване на заповедта. Видно от констативната част на акта, Бобев не е възразил в акта за отразените в него факти и обстоятелства, който е връчен при условията на отказ, удостоверено с подпис на свидетел. Отказал е да получи издадения му е талон за медицинско изследване № 0378951, което е удостоверено с подпис на свидетел. Съдът се е позовал на обстоятелството, че съставеният акт за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, като официален документ, има обвързваща и презумптивна доказателствена сила за отразените в него обстоятелства. Описаните в него фактически обстоятелства за извършено нарушение на ЗДвП, а именно за управление на МПС и отказ да бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510+ № 0140, са същевременно и фактически обстоятелства за издаването на процесната заповед. Направен е извод, че нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, послужила като правно основание, изцяло съответства на фактическите обстоятелства, а принудителната административна мярка се налага на водач на МПС, който отказва да бъде проверен за алкохол с техническо средство. Решението е правилно. Не е налице твърдяната необоснованост на решението, тъй като правните изводи на съда са законосъобразни и направени след анализ на доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че са били налице фактическите основания за издаване на обжалваната заповед, тъй като фактическата обстановка е изяснена от съставения акт за установяване на административно нарушение, който съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а за противното не са събрани доказателства. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде проверен за алкохол с техническо средство, както и е отказал кръвна проба. Свидетелските показания на разпитаните свидетели са правилно преценени от първоинстанционния съд и от тях не може да се направи извода, посочен в касационната жалба, че Мартин Бобев на посочената дата и място не е управлявал МПС. От тях единствено става ясно, че той е излязъл от дома си и е отсъствал от 30 до 60 минути. Не са налице твърдяните в жалбата касационни основания. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е правилна и законосъобразна, поради което и решението, с което е отхвърлена жалбата срещу нея следва да бъде потвърдено.