Решение № 8028 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 514/2020 г.
ВАСI отделение23.06.2020 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7158/21.11.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6455/2019 г. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 8028 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 514/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община срещу решение № 7158/21.11.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 6455/2019 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ДНД18-ТД26-127/57/07.02.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "ОП – Надежда/Връбница" на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община в частта, с която са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. в размер 7 855. 59 лева и е върната преписката на съответния служител от звеното за местни приходи за издаване на нов акт. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда, че порок на акта, обуславящ отмяната му, е определянето на задължение за ТБО за месечен период. Сочи разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, за да аргументира позиция, че таксата се определя в годишен размер, но се изчислява по месеци за съответната година, когато част се дължи от предходния, а друго част от новия собственик. Според него липсва пречка за определяне на публични общински вземания и за период по-кратък от една година, което се налага при различни обстоятелства. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Риъл естеитс дивелъпмънт" ЕАД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред АССГ е оспорена частта от АУЗД, с която са установени в тежест на "Риъл естеитс дивелъпмънт" ЕАД задължения за ТБО за периода от 01.11.2018 г. до 30.11.2018 г. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на нежилищен недвижим имот в строителните граници на гр. София, ул. "Рожен" № 41, обхващащ ПИ с идентификатор 68134.1372.2057 и 9 бр. сгради. С първоинстанционното решение АУЗД е отменен в обжалваната част и е разпоредено връщане на преписката на длъжностното лице от звеното за местни приходи с функции на орган по приходите. Според фактическите установявания на административния съд жалбоподателят е придобил недвижимия имот 15.03.2018 г. Предишният собственик "ИХБ електрик" АД е поискал с декларация № 1 по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО от 27.11.2017 г. ТБО да се определи по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата според количеството на битовите отпадъци. Приобретателят е подал декларация за определяне на ТБО според количеството на битовите отпадъци извън срока по чл. 25, ал. 3 от Наредбата. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ е подадена на 14.05.2018 г. и срокът по чл. 25, ал. 3 от Наредбата е изтекъл на 21.05.2018 г., а декларация № 1 /вместо дължимата декларация № 4 по чл. 25, ал. 3 от Наредбата/ е подадена на 29.06.2018 г. Решаващият извод на съда е, че при действието на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарната година. Това бил и периодът по чл. 67, ал. 3 ЗМДТ. Законът не допускал определяне на месечно задължение за ТБО. Определянето на ТБО в годишен размер следвало и от разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. За новопридобити имоти в съответствие с чл. 21, ал. 1 от Наредбата такса се събирала от началото на месеца следващ този на придобиването. Предвид придобиването на имота, за който е определена ТБО, на 15.03.2018 г., периодът на определяне на задължението с акта следвало да обхване времето от началото на април до края на годината. Първоинстанционното решение е правилно. Принципът за годишен характер на определяне на задълженията за местни такси е въведен с общата разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, с която е делегирана компетентност на общинските съвети да определят с наредбата по чл. 9 ред, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В уредбата на ТБО годишният отчетен период е установен в чл. 66, ал. 1 ЗМДТ /в ред. до ДВ бр. 88/2017 г., изм. относно влизането в сила в ДВ бр. 98/2018 г. /. Сочената от първостепенния съд разпоредба на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ е неприложима по време, тъй като е действала към момента на издаване на АУЗД /този момент е съобразяван от съда очевидно с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, но този утежняващ акт е декларативен и преценката за съществуването и размера на установените с него публични вземания се извършва към момента на твърдяното от администрацията осъществяване на пораждащия вземанията фактически състав. По-кратък от годишният отчетен период е мислйм, ако материалните предпоставки на публичните вземания за ТБО са осъществени само за част от календарната година. Такава е хипотезата на нормата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО – за новопридобити недвижими имоти ТБО се събира от началото на месеца следващ този на придобиването на имота. От началото на следващия месец приобретателят е задължено лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, а по аргумент за противното прехвърлителят престава да е задължено лице, без да е уредено задължението му да обхваща целия месец на извършване на транслативната сделка. В случая с оглед момента на придобиването от "Риъл естеитс дивелъпмънт" ЕАД на недвижимия имот, с който е обвързано задължението за ТБО, периодът на това задължение е от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. Изборът в АУЗД на по-кратък период, без твърдение задължението да съществува само в този период, е в противоречие с материалния закон, а отмяната с първоинстанционното решение на опорочената част на акта е правилна. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 21, ал. 1 НОАМТЦУПСО