Решение № 222 от 18.12.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100589/2023 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Е. М. и Е. З. И. срещу решение №.304/29.09.22 по г.д.№.351/22 на ОС Русе – с което е потвърдено реш.№.299/10.03.22 по г.д.№.1875/21 на РС Русе в частта за прогласяване на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД нищожността на договор за аренда от 24.06.15, вписан в СВ Русе с вх.№.7960/25.06.15, като накърняващ добрите нрави по отношение на новообразувани имоти №.030014 и №.083022 в землището на [населено място] поле, м.“К.“ /ПИ с идентификатори съответно................ и..................../, и Е. З. И. е осъден да предаде на Б. Б. Е. и С. Л. Е. владението им на основание чл.108 ЗС. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за отмяна на решението и уважаване на иска ведно с присъждане на разноски или връщане на делото за ново разглеждане. Ответните страни Б. Б. Е. и С. Л. Е. не вземат становище по жалбата. С определение №.1275/25.05.2023г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора. С обжалваното решение е прието, че на 24.06.15 М. М. /арендодател/ и Е. И. /арендатор/ са сключили 30-годишен договор за аренда на земеделски земи /вписан в СВ с вх. №.7360/25.06.15/ в м.Сливо поле, [населено място] и [населено място], с размер на арендно плащане 30лв. на декар годишно, като изпълнението на договора започва за имоти №.052032 и №.083003 съответно от стопанска година 2018/2019 и 2016/2017; имотите са били придобити по-рано от ищците в режим на СИО и от ответницата М. и нейния съпруг Ф. М. в СИО - доколкото страните по делото са били в близки отношения, съвместно са развивали стопанска дейност в областта на земеделието и са придобивали в съсобственост между различни членове на семействата земеделски земи до 2014г. /когато прекратили общия бизнес и решили да поделят притежаваните в съсобственост земи/. Съдът е посочил, че при преценката дали процесният договор е накърнил добрите нрави следва да се съобразят не само съдържащите се в него уговорки, а и цялостните отношения между страните по делото по време на неговото сключване. Установено е, че те и семействата им са се намирали в процес на преговори за прекратяване на съсобственост, че са имали разногласия и спорове, които са довели до изостряне и влошаване на отношенията им до степен, че всеки от тях да предприеме действия, каквито намира за подходящи спрямо собствените си разбирания и с които да защити в максимална степен правата си в съсобствеността, дори това да е във вреда на другия съсобственик. Обстоятелствата, свързани със срока на договора за аренда, арендната цена, взаимоотношенията на страните, роднинската връзка между ответниците, преценени комплексно, дават основание да се приеме, че договорът е сключен с единствена цел да осигури неоправдано разместване на имуществени права, при което Е. очевидно търпят значителна загуба, която не са желали, а М. М. - очевидна полза, т.е. налице е нарушение на добрите нрави. Въпреки ясното съзнание у М., че е собственик само на 1/2ид.ч. от процесните имоти и предстои поделянето им, тя е осигурила възможността си да извлича дългосрочно, за срок от 30г., ползите от всички тях, като запазва възможността нейни близки да ги обработват и лишава от тази възможност ищците, за които остава единствена възможност да получават припадащата се част от арендното плащане, което е значително занижено още при сключване на договора. И двете страни професионално се занимават с обработката на земеделска земя и сключването на такъв дългосрочен аренден договор при цена значително под пазарната и без механизъм за нейното актуализиране е допълнително основание да се приеме, че договорът изначално е имал за цел да доведе до неоснователно разместване на блага, както и да осуети възможността на ищците да ползват част от имотите след разделянето им независимо от правото си на собственост. Сключването му от ответницата с роднина, в ущърб на ищците, и по време, когато са били във влошени отношения и в процес на поделяне на собствеността, сочи по ясен и категоричен начин за преследваната с него цел и дава основание да се приеме, че накърнява добрите нрави. При това положение са налице предпоставките за прогласяване на неговата нищожност по отношение на новообразуваните имоти, чиито изключителни собственици са вече ищците по силата на извършената впоследствие съдебна делба. С оглед прогласената нищожност на договора за аренда, за основателен е намерен и искът с правно основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да върне владението, доколкото ползва имотите без основание. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните, съобразно събрания или подлежащ на събиране във въззивното производство доказателствен материал и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Във въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира някои от тези факти за установени, а други за неосъществили се; освен това следва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.248/7.01.2 по г.д.№.4193/18, ІV ГО, ТР №.1/13, ОСГТК, ТР №.1/04.01.01 по т.д.№.1/00, ОСГК, и др./. По основателността на касационната жалба: Ищците оспорват действителността на горепосочения аренден договор, касаещ техни съсобствени с ответницата имоти, позовавайки се на основанието на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Сочат, че същият е нищожен, тъй като е сключен в период, когато страните са били във влошени отношения и в процес на делба, като предвид клаузите му - за 30-годишен срок и занижени цени без възможност за индексация, договорът на практика ги лишава от възможност да ползват имотите си по предназначение за прекомерно дълъг срок и противоречи на добрите нрави. По въпроса нищожен ли е на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД договор за аренда на земеделска земя, в който арендната вноска е значително по-ниска от пазарната, срокът е 30-годишен и няма уговорка (клауза), която предвижда механизъм за индексация на арендната вноска при трайно изменение в икономическите условия за производство на земеделска продукция, настъпило в срока на договора, вече е формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС - реш.№.179/20.11.23 по г.д.№.519/23, ІV ГО, която настоящият състав споделя. Отговорът на въпроса е отрицателен; съображенията са следните: Договорът за аренда на земеделска земя урежда обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделската земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик; съществена специфика на земеделската земя е, че при ползването (обработването) й тя дава плодове; това обяснява режимът на специално правно регулиране, създаден със Закона за аренда в земеделието /ЗАЗ/. Съобразно § 1 от ДР ЗАЗ за неуредените в този закон въпроси за арендното правоотношение се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, т.е.