Решение № 12108 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет /СОС/, чрез юрк. Петрова, против Решение 1660 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 980/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено решение 550/25.07.2019 г. на СОС, в частта по отношение на одобрения проект на ПУП-ПРЗ, на местността ж.к. Дружба 1 III в граници: бул. Кръстю Пастухов, ул. Тирана, ул. Илия Бешков, бул. Капитан Димитър Списаревски и местността ж.к. Дружба 2-I в граници: бул. Проф. Цветан Лазаров, бул. Копенхаген, ул. Обиколна и план - схеми на техническата инфраструктура, в частта, засягаща поземлен имот с идентификатор 68134.1505.1439, който попада в УПИ I за озеленяване с режим на Тго, кв. 35, м.ж.к. Дружба 2-I. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението, поради липса на противоречие между предвижданията на ПУП и ОУП, както и неправилно прилагане нормата на чл.108, ал. 5 ЗУТ. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването, ведно със законните последици. Ответникът - А. Недялков, чрез адв. Михайлова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като обосновано, законосъобразно и постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, по оспорване на А. Недялков, е отменено решение 550/25.07.2019 г. на СОС, относно одобрения проект на ПУП-ПРЗ на местността ж.к.Дружба I III и местност Дружба 2-I част, в частта за имот с идентификатор 68134.1505.1439 по КК, попадащ в УПИ I-за озеленяване с режим на Тго в кв.35. След подробен анализ на приетите по делото доказателства, включително съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, административният съд е приел, че не са спазени изискванията на чл. 22, ал. 7, във вр. с чл.108, ал. 5 ЗУТ, чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО и чл.104, ал. 1 ЗУТ, тъй като е установено, че по действащия ОУП процесният имот попада в устройствена зона Жк, не е реализирано мероприятието по предходния ПУП, имотът не попада в междублоково пространство и са спазени минимално изискуемите прагове на озеленяване. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Според приетата от първата инстанция първа съдебно-техническа експертиза, ПИ с идентификатор 68134.1505.1439 е в обхвата на одобрения с акта на общинския съвет ПУП, като част от УПИ I за озеленяване с режим на Тго от кв. 35, м. ж.к. Дружба 2 - I част. Съгласно действащия ПУП от 1983 г., имотът е предназначен за жилищно застрояване, а по ОУП на гр. София от 2009 г. попада в устройствена зона Жк жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване. При тези установявания относно устройствения статус на имота, промяната на предназначението му не съответства на предпоставките по чл. 22, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУТ и т. 2 от Приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО. От повторната техническа експертиза се установява, че конкретният имот не е разположен в междублоково пространство, подобна констатация не произтича и от служебния преглед на графичната част на плана. По тази причина не е налице хипотезата, определяща задължителното оформяне на имотите като озеленени площи за широко обществено ползване по цитираната разпоредба от приложението към ЗУЗСО. Извън нея, незастроените поземлени имоти се урегулират като озеленена площ, ако за тях не може да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6 чл. 22, ал. 7, изр. 2 ЗУТ. В случая условието, с което разпоредбата свързва отреждането, не е изпълнено. Запазването на съществуващото по предходния план предназначение на имотите е възможно със застрояване, чиито показатели са допустими за устройствената зона Жк по ОУП и без да се нарушават нормативите за озеленени площи по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Тези изводи почиват на заключенията на техническите експертизи. Действително, чл. 21, ал. 1, т. 3, вр. чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ допуска възможността в съществуващи жилищни комплекси, чрез преструктуриране да се образуват и урегулират поземлени имоти за обществени озеленени площи. Компетентността на административния орган да одобри такова решение обаче подлежи на съдебен контрол на общо основание в контекста на спазването на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, чийто конкретен израз в областта на устройственото планиране е икономичната осъществимост на предвижданията на плана и целесъобразното устройство на УПИ и на кварталите - чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Проверката всъщност е дали одобряващият ПУП акт съответства на целта на закона чл. 146, т. 5 АПК, т.е. за законосъобразност. Правилността по принцип на тезата на касатора за превеса на обществения над частния интерес не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт чл. 6, ал. 2 АПК. По делото е установено, че предвиденият с приетия ПУП процент зелени площи за широко обществено ползване с режим на Тго за ж.к. Дружба 2 - I част е 23,68% при установен от чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ минимум от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. Доколкото общественият интерес от осигуряването на територия за озеленени площи ще бъде удовлетворен и при различно от разпореденото предвиждане за имотите, решението на СОС в оспорената му част, е непропорционално на степента на неблагоприятно въздействие на акта в правната сфера на заинтересованата страна. Още повече, че административният орган не е мотивирал конкретна необходимост от увеличаване на озеленените площи, надхвърлящо нормативните показатели, именно в обхвата на територията на двата имота. Затова и разрешението не се основава на критерий, обуславящ завишени изисквания към мерките, с които да се изпълни целта на акта. Верни са изводите на първостепенния съд за противоречие на предвижданията за имотите с принципа, установен в специалната разпоредба на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. След като проектът за ПУП урежда процента озеленени площи за територията на жилищния комплекс и то в степен, превишаваща норматива по чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, урегулирането на имотите за застрояване представлява по-икономичния подход за устройването им. Той постига благоприятно за собственика решение и същевременно спестява нуждата от разходването на допълнителни общински ресурси за провеждане на последващо отчуждително производство, налагащо и обезщетяване на титуляря на права, с пазарната цена на имотите. От тази гледна точка одобреният ПУП в спорната му част не е съразмерен и по общите правила на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 АПК. Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, на А. Недялков следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, реално заплатени, в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,