Решение № 9621 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД, чрез адв. Манчева и адв. Петров, срещу решение № 17228/07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 11369/2025 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по наведените от жалбоподателя доводи относно недоказаността на приетата абсолютна симулативност на неустойката по договора за инвестиция, сключен с „Ес Ди Фасилити Мениджмънт“ ЕООД. В тази връзка открива пропуски при оценката на предоставените счетоводни справки. Отбелязва липсата на мотиви по възражението му за издаване на ревизионния акт (РА) след законоустановения 14-дневен срок. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което при условията на алтернативност обжалваният РА да се отмени делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк.Минкова, я оспорва като неоснователна по съображения в хода на делото и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата, доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирана страна, за която оспорваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22221024005932-091-001/14.07.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1192/02.10.2025 г., на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2022 г. в размер на 152 940,69 лв., ведно със законна лихва в размер на 42 238,10 лв. Решаващият съд е установил извършените процесуалния действия от органите по приходите при ревизията и фактите, свързани с поетите задължения по договора за инвестиция от 17.03.2022 г. между „Ес Ди Фасилити Мениджмънт“ ЕООД и дружеството-жалбоподател. Поради неговото неизпълнение „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД е отчело дължими неустойки през 2022 г. в размер на 1 529 406,90 лв. и е намалило счетоводния финансов резултат с посочената сума. Констатациите и изводите на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад № Р-22221024005932-092-001/30.05.2025 г. От правна страна съдът е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120 ДОПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Достигнал е до заключение за правилно приложение на материалния закон с оглед на събраните доказателства. В тази насока е извършил преценка доколко процесните договори изразяват реалната воля на договарящите за размяна на престации или е налице симулативна сделка, целяща отклонение от данъчно облагане. Отрицателният отговор е мотивиран от развитието на отношенията между подписалите го лица и характера на уговорената неустойка съгласно чл. 92 ЗЗД и тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В случая представените факти и доказателства не разкриват реални стопански операции, а създадена изкуствена конструкция с цел избягване на данъчно облагане. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото. Неоснователни са възраженията за допуснати множество нарушения в хода на административното производство, които не са били обсъдени от решаващата инстанция. Твърденията за наличие на грешки при валидирането на РА и „заповедта“ са изцяло бланкетни и недоказани. В това отношение касаторът визира само първоначалната ЗВР, но не и последващите я заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-22221024005932-020-002/07.03.2025 г. и № Р-22221024005932-020-003/09.04.2025 г. на органа по приходите, на длъжност началник отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София. Не са оспорени и ангажираните от ответника доказателства за наличие на валидни КЕП на лицата, издали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, както и на заповедите, издадени за определяне на компетентния орган по възлагане на ревизията на „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД. Фактът на издаване на РА след един месец от представяне на възражението срещу доклада не следва да се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните права на ревизираното дружество. Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 119, ал. 2 ДОПК, неспазването на срока за издаване на РА не засяга валидността му, като под въпрос могат да бъдат поставени единствено процесуалните действия на органите по приходите след изтичането на съответния срок. В случая не се посочват конкретни действия, ограничаващи правото на защита. Фактическата обстановка е разгледана последователно в констативната част на обжалваното решение. При произнасянето си съдът е изложил мотиви въз основа на кои безспорни факти и доказателства приема, че „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД е намалило незаконосъобразно финансовия си резултат за 2022 г., респ. е налице основание по чл. 16, ал. 1 ЗКПО да не бъдат признати отчетените разходи за неустойка в размер на 1 529 406,90 лв. по договора за инвестиция от 17.03.2022 г., сключен с „Ес Ди Фасилити Мениджмънт“ ЕООД. Отбелязани са и обстоятелствата, поставящи в тежест на задълженото лице да проведе доказването във връзка със сключените договор за заем с „Ароуд“ ЕООД, с цел да се финансира придобиването на вземането по договора за прехвърляне на вземане/цесия от 12.12.2019 г., последван от нов договор за прехвърляне на вземане/цесия от 04.01.2024 г. между „Берс Лоджистикс“ ООД и „Далмина“ ЕООД. Следващото от тях е наличие на родствена връзка между управителите и еднолични собственици на капитала „Ривър Спа и Резиденс“ ЕООД и дружеството-инвеститор по договора от 17.03.2022 г. Правилно е съобразно от административния съд, че в хода на ревизията и в съдебното производство не са ангажирани доказателства за плащане на неустойката по договора за инвестиция. Последното обуславя извод, че такъв разход не е направен от данъчно задълженото лице през процесния данъчен период, за да е налице основание за счетоводното му отразяване и намаление на финансовия резултат. Съобразно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Противно на касационните твърдения в тази насока, представените счетоводни справки не съставляват първичен счетоводен документ, обосноваващ отчетените през 2022 г. разходи за неустойка. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Останалата част от мотивите на съда, довели до отхвърляне на жалбата срещу РА, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 80 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,