Решение № 6630 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Варна срещу Решение 10923 от 24.10.2024г., постановено по адм. д. 852 по описа на Административен съд Варна за 2024г., с което дирекцията е осъдена, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), да заплати на АБЦ България ЕООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на общо 21 556,21 лв., в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 23-0819-001421/07.11.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, която е отменена/оттеглена от административния орган и на ищцовото дружество са присъдени разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Подържа се, че производството по ЗАНН и производството по издаден ИАА /ЗППАМ/ по АПК са две отделни производства, поради което няма отменен административен акт. Излага доводи и че с поведението си служител на ищцовото дружество е станал повод за започване на административнонаказателното производство. По тези основни съображения, развити в касационната жалба, се иска отмяната на решението и отхвърляне на предявения иск срещу ОД на МВР - Варна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в цялото съдебно производство. Ответникът АБЦ България ЕООД, чрез процесуален представител адв. Тодоров, оспорва касационната жалба в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. По същество моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявените обективно съединени искове срещу ОД на МВР - Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 21 556,21 лева 12 000 лв. за пропуснати ползи, 6 000 лева претърпяна загуба, 2 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с подаване на възражение до Директора на ОД на МВР Варна срещу наложена ПАМ и 1 156,21 лева законна лихва върху размера на претърпените имуществени вреди за периода от 20.11.2023 г. до датата предявяване на исковата молба, в резултат на отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 23-0819-001421/07.11.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, която е оттеглена/отменена от административния орган. От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищцовото дружество осъществява търговска дейност като отдава автомобили под наем. Между АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД като наемодател бил сключен договор за наем на МПС 007/07.11.2023 г. с ЕЛИМЕГАН ООД наемател, за временно и възмездно ползване собственото му моторно превозно средство конкретен лек автомобил, описан в договора, срещу задължението на наемателя да заплати наемна цена в размер на 12 000,00 с включен ДДС. Според чл. 2, ал. 2 от договора вещта ще бъде предадена от наемодателя на наемателя на 06.11.2023 година. В чл. 11 от договора е предвидено заплащане на неустойка в случай на изпадане в забава по отношение на задължението на наемодателя за предаване на вещта, като съгласно ал. 2 в случай че забавата продължи повече от 5 дни, се приема, че изпълнението на договора е станало безполезно за наемателя, поради което последният има право да развали договора, без да дава допълнителен срок на наемодателя за изпълнение на задължението му за предаване на вещта, като в този случай наемодателят дължи на наемателя неустойка в размер на 50 % от стойността на договора. На 05.11.2023 г., в гр. Варна притежаваният от АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД лек автомобил - предмет на договор за наем на МПС 007/01.11.2023 г., управляван от водач, е спрян за проверка от служители на сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, при която е установено, че автомобилът е без задължително техническо оборудване пожарогасител, което се явява значителна техническа неизправност на МПС съгласно елемент 7.2, буква А на Приложение 5 към чл. 37, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на МПС. Счетено е, че е нарушен чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което против М. Р. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД, 449086 от 05.11.2023 година, също така е отнето свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/ 011913121. На 07.11.2023 г. от АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез адв. Тодоров, е депозирано възражение срещу АУАН серия АД, 449086 от 05.11.2023 г., а на 08.11.2023 г. от дружеството, отново чрез адв. Тодоров, е депозирано възражение срещу ЗППАМ 23-0819-001421/07.11.2023 година. С оглед неизпълнение на сключения договор за наем на лек автомобил от 01.11.2023 г., поради отнетото свидетелство за регистрация, от страна на ЕЛИМЕГАН ООД е изпратено уведомление за разваляне на договора, получено от АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД на 09.11.2023 г., с което последното е уведомено, че дружеството наемател разваля сключения договор за наем на МПС 007/07.11.2023 г., като предоставя на наемодателя 30-дневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението, да заплати сумата от 6 000,00 лева, представляваща уговорена между страните неустойка, съгласно чл. 11, ал. 2 от договора. Неустойката в размер на 6 000,00 лева е заплатена от АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД по банков път на 13.12.2023 г. видно от приложено по делото платежно нареждане. По повод направеното от страна на ищцовото дружество възражение е издадена Заповед 819-139/20.11.2023 г. на полицейски инспектор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с която, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е отменена издадената от същия орган ЗППАМ 23-0819-001421/07.11.2023 г. на основание чл. 171, т. 2, буква а от ЗДвП с приложена мярка спиране от движение на ППС до отстраняване на неизправността. По делото са изслушани свидетелски показания за доказване на наемните правоотношения между АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД като наемодател и ЕЛИМЕГАН ООД като наемател, за временно и възмездно ползване на моторно превозно средство. При тези фактически установявания, от правна страна съдът е приел исковете за основателни поради наличие на всички елементи за реализиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен акт, издадени от длъжностно лице на касатора, настъпили и доказани, по основание и размер, имуществени вреди в пряка-причинно следствена връзка с този актове. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е след задълбочено проучване на надлежно събраните доказателства, въз основа на които са формирани обосновани и правилни фактически и правни изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава спорното материално право. Ищецът в първоинастнционното производство се е справил с надлежно възложената му доказателствена тежест. Неоснователно е възражението направено от процесуалния представител на касатора, че доколкото производството по ЗАНН и производството по издаден ИАА/ЗППАМ/ по АПК са две отделни производства, няма отменен акт. ЗППАМ 23-0819-001421/07.11.2023 г. на основание чл. 171, т. 2, буква а от ЗДвП с приложена мярка спиране от движение на ППС до отстраняване на неизправността е отменен от административния орган след направено възражение от страна на АБЦ БЪЛГАРИЯ ЕООД. Налице е Заповед 819-139/20.11.2023 г. на полицейски инспектор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с която, на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, е отменена издадената от същия орган ЗППАМ 23-0819-001421/07.11.2023 г. Наложената ПАМ има характер на индивидуален административен акт. Прилагането на принудата представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Действително има разлика между производствата по ЗАНН и производството по налагане на ПАМ. Принудителните административни мерки не са наказания, а превантивни мерки и тяхната цел е предотвратяване или преустановяване на административни нарушения. Производството по ЗАНН е административно наказателно и неговата цел е установяване на извършено административно нарушение. Административно наказателното производство по настоящия казус безспорно е прекратено с Мотивирана резолюция 23-8703- М000028 от дата 23.11.2023 г., поради което и административно наказващ акт не е издаден. В настоящия случай обаче вредите се претендират като настъпили в следствие на ЗППАМ 23-0819-001421/07.11.2023 г., в следствие на която ищцовото дружество е било в невъзможност да изпълни задълженията си по договора за наем и срещу която безспорно дружеството е подало възражение. Освен това в самата заповед за отмяна на ПАМ е посочено като основание чл.91, ал.1 от АПК, с оглед на което неоснователно се явява възражението на настоящия касатор, че няма отменен или оттеглен административен акт. Неоснователно е и възражението, че представител на собственика на МПС, с действията си, е предизвикал започването на производството и издаването на акта за налагане на ПАМ. Първоинстанционният съд е изложил обосновани изводи по това възражение и настоящата инстанция се солидаризира с така изложените мотиви. По направеното възражение, че договорът за наем е съставен с оглед настоящото производство, настоящата касационна инстанция намира отговора на първоинстанционният съд по този въпрос за правилен и обоснован и препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК. Уговорките направени от страните по договора за наем са направени с оглед принципа на свободата на договарян, залегнал като основен принцип на договорното право. Уговореното адвокатско възнаграждение също не е прекомерно предвид извършената от адвоката работа и бързата реакция за подаване на възражението срещу наложената ПАМ. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на на ответника се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 3000 лв, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение