Решение № 7043 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10920/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет (УС) на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) срещу Решение 14874 от 16.08.2024 г., по адм. дело 10667/2023 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отменена Заповед РД-11-1316 от 09.10.2023 г. на председателя на УС на АПИ, в частта, за разпореденото с нея по отношение на участъка от пътя София-Владая-Перник от км 276+040 до 277+610 от път I-1 (Е-79). Касационният жалбоподател, навежда доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на правен интерес от оспорване на процесната заповед за жалбоподателя. Счита, че същата не рефлектира пряко върху правата, свободите и/или законните интереси на гражданите, които ползват пътния участък като участници в движението и/или живеят в околностите му, тъй като с нея не се въвеждат никакви ограничения, а са създадени позитивни задължения за изпълнителите на заповедта. Сочи, че съдът не е взел предвид, че между същите страни във връзка с предходна заповед за временна организация, касаеща процесния пътен участък е било образувано адм. дело 2044/2022 г. пред АССГ, производството по което е било прекратено поради липса на правен интерес от оспорване за жалбоподателя. По тези съображения обосновава извод за недопустимост на оспорения съдебен акт, тъй като същият е постановен по недопустима жалба от лице, без правен интерес от оспорване. На следващо място твърди, че съдът не е обсъдил всички негови аргументи и възражения, както и всички относими доказателства. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на принципа на законност по чл. 4, ал. 2 АПК, както и за съществено нарушение на приложимите процесуални правила по АПК, като излага подробни възражения в тази насока. Допълнително сочи, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията на С. по отношение на твърдяната влошена околна среда на живота му, ограничаване и застрашаване на свободния достъп до постоянното му жилище, като сочи, че с оглед разположението на неговия имот, шумът не би могъл да стигне до него. Прави искане обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно отменено като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от гл. юрк. В. Спасова. Ответникът Л. С. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага мотивирано становище за неправилност на съдебното решение. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното: На 09.10.2023 г. със Заповед РД-11-1316 на председателя на УС на АПИ, на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 5 от Закона за пътищата и чл. 10, ал. 1, т. 23 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работата на АПИ, чл. 81, ал. 1 от Наредба 3/16.08.2010 г. за временна организация и безопасността на движение при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 8 от Закона за движението по пътищата и чл. 73 АПК, е въведена временна организация на движението - Реверсивно движение по път 1-1 (Е-79) (София - Владая Перник) в участъците от км 276+040 до км 277+610 и от км 278+567 до км 281+800. По отношение на спорния участък от км 276+040 до км 277+610 е наредено обособяване на две ленти за движение в посока гр. София в определени часове, като е предвидена възможност тази организация да се прилага и по преценка на отговорните длъжностни лица от НТУ и/или ОПУ София и/или ОПУ Перник, съгласувано с органите на сектор Пътна полиция при СДВР и в други дни при необходимост. Заповедта е издадена след проведена съгласувателна процедура (Областно пътно управление София, Отдел Пътна полиция СДВР, от ПК по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община Протокол 38 от 03.10.2023 г.), изготвен Доклад 93-01-6731 от 04.10.2023 г., от директор на Дирекция "Поддържане на пътната инфраструктура" и директор на Дирекция Административно обслужване и управление на собствеността и решение на УС на АПИ по Протокол РД-15-2850/23 от 04.10.2023 г. По делото е изслушано заключение по съдебна инженерно-техническа експертиза. Въз основа на така установените факти от правна страна съдът приема, че въвеждането на безопасна организация на движението има въздействие върху правната сфера на физическите лица - пешеходци, в качеството им на уязвими участници в движението и ползватели на пътя, съответно въвеждането на такава организация е подчинено на определени изисквания. Обоснован е извод за доказан правен интерес от оспорването на процесната заповед в полза на жалбоподателя. По съществото на спора приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и при допуснато нарушение на принципа за законност по чл. 4, ал. 2 АПК. Въз основа на горното първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на заповедта и я отменя в оспорената й част. Решението е недопустимо. За да бъде едно съдебно решение допустимо трябва да е постановено при наличие на процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство и при липса на процесуални пречки за неговото разглеждане. Една от процесуалните предпоставки за допустимост на съдебното производство е съдът да е надлежно сезиран с оспорване на акта и за оспорващия да е налице правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В съответствие с чл. 159, т. 4 АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Видно от приетото за установено по делото, а и от твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство, процесният административен акт нито поражда задължения за жалбоподателя, нито засяга пряко или косвено негови права, свободи и законни интереси. Въведената с оспорената заповед временна организация на движението цели облекчаване на трафика на превозни средства и създаване на условия за бързото им преминаване в съответните дни и часови диапазони, в които трафикът е по-интензивен. С въвеждането на реверсивно движение не се променят възможностите за движение в съответния пътен участък от републиканската пътна мрежа, защото организацията се осъществява в рамките на същите граници на пътното платно, в което вместо обичайно създадените пътни платна се обособяват със съответните пътни знаци по две платна за движение в едно и също направление (посока), за да се създадат условия за по-бързо придвижване на преминаващи превозни средства. С въведената организация на движението, не се променят броят на пътните ленти, нито се променя предназначението и условията за преминаване на пешеходци по тротоари и пешеходни пътеки. При липса на реална промяна за условията на придвижване и безопасността на пешеходците, не може да се твърди, че правата на жалбоподателя в качеството му на пешеходец са накърнени. Не се създават и предпоставки за замърсяване на въздуха в по-висока степен от обичайната, каквито още твърдения са релевирани в първоинстанционната жалба. Тъкмо обратното именно по-бавното придвижване на превозните средства поради интензивния трафик, при липса на реверсивно движение, създава предпоставки за образуване на транспортни задръжки (задръствания), което неминуемо води до сериозно замърсяване на въздуха в процесния участък. Извън твърденията на жалбоподателя, по делото не са представени доказателства за твърдяното от него замърсяване на въздуха в резултат на въведената с оспорваната заповед промяна. С оглед изложеното, въведената с оспорената заповед промяна в организацията на движението не влияе пряко нито на правото на жалбоподателя за свободно и неограничено придвижване, което да му осигури достъп до имота, нито създава твърдените предпоставки за отрицателно въздействие върху околната среда. За да е налице право на оспорване на един административен акт е необходимо този акт да засяга права, свободи или законни интереси на оспорващия, съответно да му създава задължения. Засягането трябва да е правно, т. е. на установени в правото субективни права или законни интереси, а не на всеки интерес. Засягането трябва да е лично, т. е. обектите на закрила трябва да са лични за носителя на правото на оспорване. И засягането трябва да е пряко, т. е. засягането (и в двете му форми - нарушава или застрашава) трябва да е пряк резултат на действието на административния акт. Това значи отмяната на акта да доведе до удовлетворяване на правния интерес на оспорващия. Тези изисквания трябва да са осъществени кумулативно, за да е налице право на оспорване. При липсата на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект на оспорената заповед по отношение правната сфера на жалбоподателя, той няма правен интерес от търсената съдебна защита. Административен съд София-град неправилно е преценил жалбата за допустима и се е произнесъл по същество. Решението му е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди ответникът - Л. С. С., да заплати на Агенция Пътна инфраструктура юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, направените за двете инстанции разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 270,00 лв., от които 70,00 лв. внесена държавна такса за касационната инстанция и по 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд