Решение № 10058 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3419/2024 г.
ВАСПърво отделение26.09.2024 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1194 от 28.11.2023 г. по адм. дело 1744/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрк. Е. Егов срещу решение 1194 от 28.11.2023 г. по адм. дело 1744 от 2023 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас), с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-313-0096612 от 08.09.2023 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект сезонен/временен щанд за бърза закуска Фрай порт, находящ се в гр. Поморие, ул. П.К.Яворов" 46, стопанисван от Синати ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорв извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Намира, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Синати ЕООД, в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол пред АС- Бургас е била ЗНПАМ ФК-313-0096612 от 08.09.2023 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект сезонен/временен щанд за бърза закуска Фрай порт, находящ се в гр. Поморие, ул. П.К.Яворов" 46, стопанисван от Синати ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 25.08.2023 г. проверка на търговски обект, стопанисван от Синати ЕООД, при която от служител на НАП е извършена в 19:05 часа контролна покупка на една минерална вода, на стойност 1,50 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издаден фискален касов бон при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. Изведен и дневен финансов отчет от ФУ, от който е установено, че липсва маркиране на фискална бележка за извършената продажба. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установената касова разлика в размер на 1,50 лв. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка (ПИП) cep. АА 0096612 от 25.08.2023 г. За да отмени наложената на търговеца ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. В решението е направен извод, че съображенията на административния орган, при липсата на установени други релевантни обстоятелства не обосновават възприетия от него извод. Формиран е извод, че в оспорената заповед липсват същински мотиви на административния орган относно продължителността на срока на мярката, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ. По тези мотиви процесната ЗНПАМ била отменена. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по силата на чл.221, ал.2, изр. 2 АПК. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършените на съответната дата и час контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания от Синати ЕООД, търговски обект, за което не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи бланкетни изявления, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено, единствената конкретика се отнася до характера на осъществяваната дейност и установената положителна касова разлика в размер от 1,50 лв. Липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта, не е отчетено цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, преценка на обороти от предходни дни или периоди. Това означава, че обосновано и при правилно прилагане на материалния закон АС- Бургас е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 14 дни не е съобразено с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК. Следва да се посочи, че ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред Административен съд - Бургас заповед и на имуществена санкция с наказателно постановление 724081-F723776 от 07.09.2023 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас при ЦУ на НАП при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима с правото на ЕС съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-97/21. Следователно, като е отменил процесната ЗНПАМ, АС Бургас е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,