Решение № 5069 от 30.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Орбелус Консорциум ООД гр. София, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против Решение 1091/18.06.2021г., постановено по адм. дело 62/2021г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 5/30.11.2020г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград, с което е отказано разсрочване на дължима сума в размер на 20 000лв., предсталяваща имуществена санкция наложена с Наказателно постановление ПО-02-12/05.02.2019г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като издадено в нарушение на материалноправните норми касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно му е отказано разсрочване на задължението по издадено НП, тъй като е представил всички изискуеми се документи посочени в ДОПК. Органа пред който е искано разсрочване не се е съобразил с нормата на чл. 183, ал. 3 от ДОПК и е поставил допълнителни изисквания към дружеството да посочи в погасителния си план и размера на лихвата. Недопускането до разсрочване по този формален начин не изпълнява целта на закона. Твърди се, че първоинстанционния съд не е изложил собствени правни изводи по отношение прилагане на материалния закон от страна на издателя на акта, както и, че неправилно е възприел изводите на административния орган, без да обсъди характера на чл. 183, ал. 3 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението на АС Благоевград и отмяна на оспорения акт, със съответните правни последици. Моли съда да им присъди и разноските. Ответникът по касационната жалба Директорът на Басейнова дирекция Заподнобеломорски район Благоевград, оспорва същата чрез процесуалния си представител, в писмено становище. Моли съда да остави в сила решението на АС Благоевград и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Благоевград е Решение 5/30.11.2020г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Благоевград с което е отказано разсрочване на задължение на търговеца по наложена имуществена санкция по Наказателно постановление /НП/ ПО-02-12/05.12.2019г. в размер на 20 000лв. За да постанови своя акт, първоинстанционния съд е установил следното: С НП ПО-02-12/05.02.2019г. издадено от Директора на БДЗБР-Благоевград е наложена имуществена санкция в размер на 20 000лв. на Орбелус Консорциум ООД. НП е влязло в сила, като потвърдено от РС Разлог. С молба от 27.02.2020г. търговецът е поискал от административния орган издаване на разрешение за разсрочване на посоченото по-горе задължение. С писмо от 17.03.2020г. дружеството е уведомено в срок да представи погасителен план, подписан от управителя на дружеството и да приложи изискуемите се по закон документи, посочени в чл. 183, ал. 5, т. 1 от ДОПК и да представи удостоверение за финансово-икономическото състояние на дружеството. На 06.04.2020г. касаторът е представил на административния орган декларации по реда на чл. 183, ал. 5, т. 1 и ал. 8, т. 3 от ДОПК; справка-декларация за финансово и икономическо състояние на дружеството, погасителен план; счетоводен баланс към 31.12.2018г. и към 31.12.2019г., отчет за приходи и разходи и др. необходими документи. С ново писмо от 20.08.2020г., издателят на акта е уведомил дружеството, че в погасителния план не е посочил изчислена законната лихва за дължимите суми и е поканил длъжника да представи такъв план, ведно с декларация за спазване на реда и начина на погасяване на дължимите суми и лихви. Отказа е издаден като е прието, че не е представен погасителен план с коректно изчислена законна лихва. При така установените факти, АС Благоевград е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 184, ал. 2 от ДОПК, в изискуемата се форма и при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Приел е още, че решението на Директора на БДЗБР-Благоевград е издадено при точното и правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционния съд е посочил, че от дружеството е подадено заявление по чл. 183, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължение в размер на 20 000лв., като погасителния план задължително следва да съдържа както вноските по периоди, така и изчислена за периода законна лихва. В представения план от молителя липсва посочване на изчислената законна лихва и при това положение, според АС Благоевград, правилно административния орган е отказал да разсрочи задължението. Решението е неправилно. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че касаторът има изискуемо и ликвидно публично задължение в размер на 20 000лв., по издадено и влязло в сила НП ПО-02-12/05.12.2019г., както и, че е сезирал Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район гр. Благоевград за разросчване на това публично задължение. По своята същност разсрочването публични задължения е правомощие, предоставено от закона, на определен кръг органи, целящи защита на длъжниковото имущество от действия по принудителното изпълнение. Процедурата, предпоставките и компетентните за разсрочване органи, имат изрична законова регламентация в разпоредбите на ДОПК /Глава Двадесет и втора, чл. 183-187/. Разсрочването следва да бъде извършвано при стриктно спазване на предвидената в закона процедура, с оглед пораждане на предвидените в него техни последици. При разсрочване се касае за плащане на публично задължение на части, като за всяка една част се определят различни срокове за плащане. Съгласно чл. 183, ал. 1 ДОПК, по искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план. Алинея втора на разпоредбата предвижда кумулативно дадени условия, при наличието на които сезираният административен орган допуска исканото отсрочване или разсрочване. Алинея трета на текста урежда въпроса за размера на лихвите върху дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски за периода на отсрочването или разсрочването. Алинея четвърта регламентира незабавна изискуемост на дължимите суми при неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план. Алинея 5 на чл. 183 съдържа изброяване на четири хипотези, при които отсрочване или разсрочване не се разрешава. Разпоредбата е императивна и изключва претендираното отсрочване или разсрочване във всички случаи - както при наличието на условията на ал. 2, така и при специалната хипотеза на ал. 10 на чл. 183. За да се допусне разсрочване следва подателят на искането да отговаря на законово посочените предпоставки за това и да не попада в обхвата на чл. 183, ал. 5 от ДОПК. В конкретния случай, с оглед събраните доказателства се установява, че за касатора са налице предпоставките за разсрочване на публичното му задължение т.е. изпълнени са условията визирани в чл. 183, ал. 2 от ДОПК. Касаторът е представил и необходимите документи, изброени в чл. 183, ал. 8 от ДОПК, вкл. и искания от органа погасителен план. Неоснователно е прието, както от издателят на акта, така и от първоинстанционния съд, че в погасителния план задължително следва да се посочи размера на дължимата лихва, изчислена за всеки един период от молителя. В чл. 183 от ДОПК такова изрично изискване липсва. В ал. 3 от с.з. е посочено само и единствено, че за периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план т.е подателят на искане за разсрочване следва да представи погасителен план с посочване на всяка една вноска и срок за изпълнение, като върху тях се дължи посочената в ал. 3 от чл. 183 от ДОПК лихва. Следователно закона посочва размера на дължимата лихва и длъжникът няма задължение да я изчислява и да я прилага към погасителния план. С отправено до длъжника писмо от административния орган да посочи в погасителния си план, не само вноските по периоди които ще се внасят, но и размера на лихвата върху тях, административния орган неправилно е разширил прилагането на чл. 183, ал. 1 от ДОПК, като неправилно е поискал включване в погасителния план на изчислени за всяка вноска размера на лихвата. Като е приел издадения акт за законосъобразен, АС Благоевград е постановил неправилно решение което следва да се отмени. Поради факта, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна и с оглед нормата на чл. 228 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК следва преписката да се изпрати на директора на басейнова дирекция Западнобеломорски район гр. Благоевград за ново произнасяне по искането за разсрочване, предвид дадените задължителни тълкувания на закона от съда. С оглед изхода на спора на касаторът следва да се присъдят разноски и по двете съдебни производства, но само за заплатените държавни такси, в размер на 210лв. общо, тъй като липсват доказателства за изплатени адвокатски възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПКВърховният административен съд, осмо отделение