Решение № 6100 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2010 г.

Решение № 6100 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13287/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на юрисконсулт Петрана Бухлева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница - Югозападна срещу Решение № 2301 от 9.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2656 по описа за 2009 г. на Административния съд - София град, с което е отменено ППСПДВ № 45 от 29.12.2008 г., издадено от началника на митница - Кулата, потвърдено с решение № А-218 от 10.04.2009 г. на директора на РМД - гр. София за установени публични държавни вземания в тежест на Асен Николов Бокушев. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Асен Николов Бокушев, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу ППСПДВ № 45 от 29.12.2008 г., издадено от началника на митница - Кулата, потвърдено с решение № А-218 от 10.04.2009 г. на директора на РМД - гр. София за установени задължения на лицето Асен Николов Бокушев, общо в размер на 31252,56 лв., от които мито в размер на 2964,16 лв., ДДС в размер на 7454,34 лв., такса ПУДОС в размер на 1138,99 лв., такса път в размер на 4271,22 лв., акциз в размер на 15423,85 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2003 г. Фактическо основание за издаване на акта е установеното, че на 15.10.2003 г. през гранична митница Кулата от Гърция е влязъл на митническата територия на България камион с рег. № Е 4516 АН/ Е 1461 ЕА с водач Асен Николов Бокушев, регистриран на ГКПП Кулата на същата дата в 22 часа. В системата БИМИС липсват данни за въведени стоки по този повод. С писмо от 9.09.2006 г. от Агенция "Митници" е получена информация за резултатите от последваща проверка по линия на международното сътрудничество и са представени относно посоченото МПС - ЧМР от 15.10.2003 г. и фактура от 15.10.2003 г., както и сертификат EUR. 1, от които се вижда че през МП Промахон са преминали стоки-бензин за двигатели 23729 кг на стойност 7723,79 щатски долара. Прието е, че жалбоподателят е въвел стоки на митническата територия без знанието и разрешението на митническите органи. За да отмени посочения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден при нарушение на материалния закон. Относно предаването на стоката за превоз и осъществяването му през държавната граница с Република Гърция, според съда, документите не съдържат удостоверително изявление, а се основават на данни, посочени от нейния изпращач. Изводът, направен от съда въз основа на описаната фактическа обстановка е, че Бокушев е преминал границата с Гърция, управлявайки посочения във фактурата товарен автомобил и е превозвал бензин и тези данни съдът кредитира от неоспорените справки на ГД "Гранична полиция", но в тях не бил посочен регистрационен номер Е 1461 ЕА (вероятно ремарке), вписан във фактурата и сертификата, поради което не било установено, че видът и количеството бензин, посочени в писмото на ГД "Гранична полиция" са именно обозначените във фактурата и сертификата, макар да съществува индиция в тази насока. Прието е, че макар да има данни за превозване на бензин през границата без разрешение на митническите власти, административният орган не е доказал превода именно на процесното количество. По тези съображения е прието, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен. По делото е изслушана съдебно-графологична експертиза, като според заключението положените подписи върху фактурата и товарителницата не са на Асен Николов Бокушев. Същото е кредитирано от съда и преценявано в съвкупност с останалите доказателства по делото е обосновало извод, че това лице е е извършвало неправомерно въвеждане на стоки без знанието и разрешението на митническите органи. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Няма спор между страните, че Асен Бокушев като водач на товарен автомобил "МАН" Е 4516 АН е излязъл от територията на Република България на 15.10.2003 г. от ГКПП "Кулата", влязъл е на територията на Република Гърция и отново се е върнал в България на 15.10.2003 г. в 22.00 ч. Тези данни са от справка на ГД "Гранична полиция" по повод запитване от Агенция "Митница" и не са оспорени като съдържание, като се има предвид, че представляват официални документи и се ползват с материална доказателствена сила. Установено е също така от кореспонденцията между Агенция "Митница" и ГД "Гранична полиция", че на посочените дати лицето е внесло на територията на страната бензин. По линията на международното сътрудничество гръцките митнически власти са изпратили фактура и сертификат. Видно от представената по делото фактура № 046379 от 15.10.2003 г., гръцкото дружество Mamidol Jetoil е продало на "Димекс Трейд" ЕООД 23729 кг на стойност 7723.79 $, като изрично във фактурата е записан Асен Бокушев като превозвач на стоката и номера на МПС, Е45-16/ Е1461. Същите данни се съдържат и в ЧМР. В писмото на ГД "Гранична полиция" е записан само номерът на товарния автомобил Е45-16, но не е записан № Е14-61, което е номера на ремаркето или цистерната, но като се има предвид, че посоченото количество бензин не може да се натовари на камион, който е без цистерна (ремарке), пригодени за превоз на гориво, то неизписването на номера на ремаркето (цистерната) не води до извод, че такова количество бензин не е превозено. Съдът възприема посоченото в официалните документи на ГД "Гранична полиция", че на посочената дата Асен Бокушев е превозвал от Гърция бензин, но не възприема изводите на първоинстанционния съд, че непосочването на регистрационен № Е-1461 (вероятно ремарке) не доказва превозването на бензина, описан във фактурата. Наличието или не на транспортни документи не може да доведе до други изводи, понеже са налице неопровергани доказателства, че Асен Бокушев е напуснал територията на Гърция на 15.10.2003 г. и оттам е превозвал бензин. При наличие на доказателства за преминаване от Асен Бокушев на границата с Гърция и внасянето на бензин, изводът който е следвало да направи първоинстанционния съд е, че е внесена стока, която не е декларирана и съответно е останала необмитена, което е отклонение от митническо облагане. Оспорването на фактурата и на ЧМР, с оглед полагането на подпис от лицето не може да обоснове обратния извод, понеже те са частни документи. Налице са достатъчно данни, че Бокушев е внесъл на територията на България на 15.10.2003 г. бензин в количество, посочено във фактурата с гръцкото дружество от същата дата, още повече, че същата отразява отношенията между продавача и купувача, както е приел и съда. Същото се установява и от писмото на гръцките митнически власти и приложената към него таблица. В графа 26 от нея, която се отнася за конкретния износ се съдържат данни за датата на регистриране на износната декларация, фирмата износител Mamidol Jetoil, фирмата-получател "Димекс Трейд" ЕООД, регистрационния номер на превозното средства - Е4516АН (Е1461ЕА), както и отбелязване на количеството декларирано гориво - 23729 кг. Освен това липсата на митническа заверка на митнически пункт Промахон върху фактурата и ЧМР не доказва, че стоката не е преминала през гръцкия митнически пункт. Придружаващите стоката документи като фактура, ЧМР, Евросертификат и др. не подлежат на заверка от износното гръцко митническо учреждение. На заверка подлежат само издадените митнически документи - митническа декларация и ТИР карнет. Това означава, че гръцките митнически власти са оформили износ на процесната стока, но при влизането в Република България превозвачът не я е декларирал пред българските митнически органи и по този начин е отклонил стоката от обмитяване по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 202, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Съобразно изложеното обжалваното решение следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,