Решение № 10022 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1139/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 вр. чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 9б вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ. Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община чрез юрк. Савов срещу Решение 7451/06.12.2022 г., постановено по адм. д. 10522/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалбата на Брайтекс КИА ООД, [ЕИК], гр. София, [адрес], представлявано от Ю. Маринов, е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ ДСЦ20-ТД26-1733/18/15.07.2021 г., издаден от орган по приходите при Столична община в частта, с която е извършено прихващане на задължения на дружеството за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г. в размер на 6653 лв. и са установени лихви за забава в размер на 79,47 лв. и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов АПВ. Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на съда да съобрази, че таксата за битови отпадъци има три компонента и дори при теза, че дължимостта й е обусловена от въвеждането в експлоатация на имота, тя би бил относима към компонента събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, но не и до останалите два. Касаторът се позовава на разпоредбите на чл. 71, т. 1 т. 3 ЗМДТ, уреждащи хипотезите, при които не се събира такса за някоя от услугите. По тези съображения се претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АПВ с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Брайтекс КИА ООД, чрез адв. Неделчев и адв. Иванов, оспорва нейната основателност в писмен отговор и претендира разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен АПВ ДСЦ20-ТД26-1733/18/15.07.2021 г., издаден от орган по приходите при Столична община в частта, с която е извършено прихващане на задължения на Брайтекс КИА ООД за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2021 г. в размер на 6653 лв. и са установени лихви за забава в размер на 79,47 лв. Първостепенният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима като депозирана от адресата на АПВ, след осъществено административно обжалване, както и в предвидения срок за това, като оспореният акт е неблагоприятен за дружеството, и поради това за него съществува правен интерес от обжалването. Мотивирал е извод за основателност на същата. Според АССГ оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически, но не и правни основания за дължимостта на ТБО за 2021 година. Съобразил е, че между страните не е налице спор, че "Брайтекс КИА" ООД е собственик на недвижими имоти - офиси 5, 6, 31, 32 и склад 3, разположени на етаж 3, офиси 4, 5 и 6, разположени на ет. 5, офис 5, разположен на етаж 6 и офис 1, разположен на ет. 7 в Административен офис - сграда, построена в УПИ V-6, кв. 254, м. Центъра по плана на гр. София, ул. княз Борис 108. Според удостоверение от 18.11.2020 г., издадено от главния архитект на район "Триадица" СО, сградата е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 във връзка с чл. 181, ал. 2 ЗУТ. На 14.07.2022 г. е съставен акт обр. 15, а на 05.08.2022 г. е издадено Разрешение за ползване СТ-05-409. При тази фактическа установеност АССГ е намерил, че с изменението на чл. 15 от ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), е приета нова ал. 5, според която данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от Закона за устройство на територията, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Законодателят е въвел задължение за заплащане на ДНИ от собственика на сградата, построена в груб строеж, респ. на самостоятелни обекти в нея, в случай, че тя не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване в нормативно установения срок. При безспорно установеното обстоятелство, че сградата е била построена на етап "груб строеж" през 2020 г., съобразно чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, "Брайтекс КИА" ООД се явява задължено лице за заплащане на ДНИ, считано от 01.01.2021 г. Но изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), въвеждащо дължимост на ДНИ за сгради, построени в груб строеж, но невъведени в експлоатация или без издадено разрешение за ползване, не се отнася до задължение за заплащане на ТБО такава разпоредба не се съдържа в глава Трета, раздел I ЗМДТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с конституционния принцип на законоустановеност на данъчните задължения, отнасящ се до всички елементи, определящи размера на данъка данъчен обект, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр. /Решение 3 от 09.11.1996 г. на Конституционния съд по конст. дело 2/96 г./, приложим и за таксите, е изводът на АССГ, че с изменението на ЗМДТ със ЗИДЗКПО /обн. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2018г., изм. ДВ. бр.37 от 7 май 2019г., изм. ДВ. бр.104 от 8 декември 2020г./ законодателят не е предвидил правило, по силата на което новосъздадената разпоредба на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ да е относима и към задълженията за ТБО. Същата предвижда изключение от режима по чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, според който за новопостроени сгради данък се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Като въвеждаща специално правило и отнасяща се до облагаеми с данък обекти, разпоредбата подлежи на стриктно тълкуване. Действието й се отнася единствено до данъка върху недвижимите имоти. Според мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗКПО 802-01-39/11.10.2018 г. в относимата към спора част целта им е прецизиране, отпадане и допълване на разпоредби в ЗМДТ. Най-сетне, подходът на администрацията да приложи чл. 15, ал. 5 ЗМДТ по аналогия и по отношение на ТБО противоречи на чл. 21, ал. 2 от Наредбата на Столичен общински съвет за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, предвиждащ, че за новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. От дружеството е заплатено възнаграждение по договор за правни услуги от 26.01.2023 г. в размер на 1440 лв. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Първо отделение