Решение № 1019 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2019 г.

Решение № 1019 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Димитровград против решение № 343 от 08.05.2019 г. по адм. дело № 219/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отменена Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Димитровград. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Постъпила е и частна жалба от П. Запрянов от [населено място] против протоколно определение от 17.04.2019 г. по същото дело, с което не е допуснато присъединяването му към оспорването, инициирано с протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу Наредба № 16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на община Димитровград, алтернативно срещу разпоредбите на чл. 48, ал. 3 и частта "или упълномощено от него лице" от нея. В частната жалба се поддържа неправилност на определението.

Частният жалбоподател П. Запрянов оспорва касационната жалба на Общински съвет – Димитровград.

Заключението на представителя на Върховната административно прокуратура е за неоснователност на касационната и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доказателствата по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване и от страна по делото, за която то е неблагоприятно, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд – Хасково е отменил изцяло протестирания пред него подзаконов нормативен акт, след като е установил неспазване на императивните изисквания, разписани в чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове, в приложимата му редакция – ДВ, бр. 46/12.06.2007 г.

Правилно първоинстанционният съд приема, че допуснатите в хода на приемането на подзаконовия нормативен акт нарушения на изискванията, разписани в чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА се характеризират със същественост, поради което са основания за отмяна на акта. Според чл. 26, ал. 1 ЗНА в приложимата редакция, изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Проявление на тези принципи е разписаното в следващата алинея на чл. 26 ЗНА задължение, а именно преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Разпоредбата на чл. 28 ЗНА отново в приложимата редакция – ДВ, бр. 46/12.06.2007 г., урежда изисквания за мотиви към подзаконовите административни актове, като проектът за нормативен акт заедно с мотивите се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите задължително следва да съдържат: причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5 анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Спазването на посоченото съдържание на мотивите, които налагат приемането на нормативния акт е от съществено значение, което е видно от императивната разпоредба на чл. 28, ал. 3 ЗНА, съгласно която проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, според посочените изисквания, не се обсъжда от компетентния орган. В административната преписка не се съдържат мотиви, съответно доклад, които да са с изискуемото се по закон съдържание.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, неспазването на законовите разпоредби на чл. 26 и чл. 28 ЗНА, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не позволява на заинтересованите страни да формират становище относно мотивите на органа, както и да участват ефективно в производството по приемането на акта, което води до невъзможност да бъдат спазени принципите, при които се изработва проект на нормативен акт, а именно - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Нарушаването на тези разпоредби е самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради което оспореното съдебно решение е постановено при правилно приложение на закона.

1. Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащо на обжалване определение, а разгледана по същество е неоснователна. Изводът на съда за липса на правен интерес за Запрянов да се присъедини към оспорването на окръжна прокуратура е законосъобразен и обоснован. Обстоятелството, че е жител на [населено място] не обуславя законово защитен правен интерес от оспорването. Както се сочи в решение № 5/17.04.2007 г. на Конституционния съд по конст. дело № 11/2006 г., във всички случаи, когато гражданите оспорват индивидуални, общи или нормативни актове, те трябва да докажат пред съда засягане на техни лични права или законни интереси, като заинтересоваността трябва да е правомерна, лична и обоснована. За да са засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 2 АПК, те трябва да попадат в кръга на гражданите, до които оспореният акт се разпростира. В случая актът не се разпростра по отношение на Запрянов. За да е налице условието за упражняване на правото на жалба е достатъчно оспорващият да е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми според правилата по действие по място, време и спрямо същият да ограничава или да може да ограничи по какъвто и да е начин правната му сфера. Това условие не е изпълнено спрямо жалбоподателя. Както правилно е приел съдът, при съобразяване с предметния обхват на оспорената наредба, частният жалбоподател не попада в кръга на лицата, които биха били засегнати от подзаконовия нормативен акт. По тези съображения частната жалба се явява неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение