Решение № 17115 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2011 г.

Решение № 17115 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Eмил Руменов Георгиев против решение № 30 от 10.01.2011 г. по адм. дело № 2038/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което жалбата му против заповед рег. № 294 от 14.18.2010 г. на старши полицай в Първо районно управление на полицията (РУП) - Бургас при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)- Бургас, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са осъществени посочените в закона основания за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР полицейски орган и при спазване установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Аргументирано е и заключението, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че 14.08.2010 г. след сигнал за взломна кражба в жилищен имот, получен около 1.30 часа, дежурните полицейска автопатрули започват проверка на съмнителни лица в района. Около 2.50 часа полицейските служители проверят лек автомобил "Фиат Брава", рег. № В хххх РВ, паркиран в близост до местопрестъплението, в който се намира жалбоподателя с две други лица с криминални прояви. При проверката полицаите намират под предната седалка на автомобила ръкавици, а в багажника инструменти. За изясняване на случая жалбоподателят е отведен в Първо РУП - Бургас и със заповедта, предмет на оспорване, е задържан за 24 часа за провеждане на допълнителни мероприятия по разследването. При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - установените факти дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършеното престъпление, поради което правото на органа да приложи принудителната мярка на това основание е упражнено в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд се обоснова от събраните по делото доказателства. Представените по делото Информационен бюлетин за възникнали произшествия на територията на ОДМВР - Бургас на 14.08.2010 г. и справка за задържани лица мотивират съдебния състав да приеме, че са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като съществува вероятност жалбоподателят да има участие в извършено на посочената дата престъпление. Тези доказателства обосновават и заключението, че правото на органа да приложи принудителната административна мярка е упражнено в рамките, установени от закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован и не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,