Решение № 824 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2017 г.

Решение № 824 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2017 г., III о., докладчик председателят Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", против решение № 787/28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2554/2016 г. по описа на Административен съд Б. с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът, Г. П. С., лично и чрез процесуалния си представител адв. Иванов взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 6500/3557 от 11.11.2016 г. на зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", с който по отношение на Г. П. С. е установено публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г., направление "Биологично растениевъдство", за кампании 2009, 2010 и 2011 г. в размер на 18936.42 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно приложение на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. От приетите по делото доказателства е установено, че Г. С. е поел петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство", от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като бенефициентът е получил субсидии по поетия ангажимент за 2009, 2010 и 2011 г. Оспореният пред съда АУПДВ се основава на приетото от административния орган, че с влязъл в сила акт ДФ "Земеделие" е прекратил агроекологичния ангажимент на Г. С. на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. От прекратяването на ангажимента се извежда дължимото държавно вземане, а именно възстановяване на част от получената субсидия. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не се доказва поетият от Стамболиев агроекологичен ангажимент да е прекратен, при което липсва възприетата от административния орган предпоставка за издаване на оспорения пред съда АУПДВ. Прекратяването е постановено с уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" от 20.01.2015 г. Този акт обаче не е сведен по установения в закона начин до адресата му, при което неправилно е прието в оспорения АУПДВ, че е влязъл в сила. Актът за прекратяване на агроекологичния ангажимент е изпратен на адресата му чрез лицензирано за предоставяне на универсална пощенска услуга дружество - "С. П." ООД. От представената по делото обратна разписка за връчване не се установява надлежно извършено такова, при липса на основни елементи от съдържанието и, дължими се за попълване от връчителя, както правилно и подробно мотивирано е прието в обжалваното решение. При недоказване от страна на административния орган връчване по друг предвиден от закона ред, верен е извода в обжалваното решение, че не се доказва актът за прекратяване на ангажимента, поет от Стамболиев, да е влязъл в сила. Несъстоятелно е позоваването в касационната жалба, основано на представените към жалбата писмени доказателства, че е налице надлежно връчване на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент съобразно изискванията на чл. 61, ал. 3 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В случая фактите по делото са установени при недопуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, довели до несъбиране на представените пред настоящата инстанция доказателства. Отделно от това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК, позволяваща съобщаване на административния акт чрез поставяне на съобщението на таблото за обявления е приложима тогава, когато адресът на заинтересованото лице не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. В случая не е налице нито една от законовите предпоставки за съобщаване на акта по този ред. Адресатът на акта е с известен адрес, не се доказва по делото същият да не е намерен на посочения от него адрес. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса е неоснователно. Разноските са направени от страната разходи по водене на делото. Направени от страната разходи във връзка с производството по настоящото дело не са установени. Представена е разписка, съгласно която адв. Иванов е получил от Г. С. сума в размер на 600 лева, договорен хонорар във връзка с касационно обжалване пред ВАС на решение № 787/28.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2554/2016 г. по описа на Административен съд Б.. Н. е представен обаче посоченият в разписката договор, изискуем се от разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, установяващ размера на дължимото се на адвоката възнаграждение за осъществяване на правна помощ и начина му на плащане. Разноски за внесена държавна такса в настоящето производство не са направени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение