Решение № 3929 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2025 г.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Н. Д., гр. Велинград, [улица], чрез процесуалния представител адв. Р. Апостолов от АК - Пазарджик, за отмяна на влязло в сила Решение 4591/02.12.2024 г., постановено по адм. дело 1101/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед 24-4635-000183/09.09.2024 г. на полицейски инспектор (ПИ) към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), "прекратяване на регистрацията" на л.а. "Фолксваген поло" с ДК [номер] за срок от 6 месеца. Искателят поддържа, че са налице основания за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 1 АПК. Позовава се на Решение 436 от 13.12.2024 г. на по АНД 1472/2024 г. на РС - Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление (НП) 22-1818-000973/04.11.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, като твърди, че това "ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство" е от съществено значение, т.к. изводите в решението на административния съд, чиято отмяна се иска, са основани на правните последици на наложеното по силата на вече отмененото НП, административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. Направено е искане за отмяна на решението на АС - Пазарджик с отмяна на ПАМ и в условията на алтернативност - за връщане на делото на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. Ответникът полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, оспорва искането. Поддържа, че същото е неоснователно. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. За да се произнесе по искането за отмяна, Върховният административен съд, Седмо отделение, взе предвид следното: С Решение 4591/02.12.2024 г., предмет на искането за отмяна, състав на АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на А. Н. Д., от гр. Велинград, срещу Заповед 24-4635-000183/09.09.2024 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Приморско, за прилагане на ПАМ "прекратяване на регистрацията" на л.а. "Фолксваген поло" с ДК [номер] за срок от 6 месеца. В мотивите на решението на АС - Пазарджик е посочено от фактическа страна, че на 08.09.2024 г., около 21.00 ч. жалбоподателят е управлявал л.а. "ФОЛКСВАГЕН ПОЛО" с ДКН [рег. номер] в гр. Приморско, след като бил лишен по административен ред от това право с влязло в сила НП 22-1818-000973 на 04.11.2022 г. Бил спрян за проверка от полицейски служители и му бил съставен АУАН, серия GA 1403637 за нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Впоследствие със Заповед 24-4635-000183 от 09.09.2024 г., издадена от С. О. - ПИ към ОДМВР Бургас, РУ Приморско е приложена ПАМ. Решаващият съд е приел, че НП е влязло в законна сила и се ползва със стабилитет, поради което водачът не отговаря на изискванията, въведени в чл. 150 ЗДвП. Посочил е, че необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е автомобилът да е управляван от неправоспобен водач, при което шофирайки собственото си МПС в срока на лишаването му по административен ред от това право, Д. е осъществил състава на нарушение по чл. 150а ал. 1 ЗДвП. Нарушението на водача по чл. 150а ал. 1 ЗДвП е констатирано със съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на жалбоподателя, поради което и при липсата на доказателства, оборващи предпоставките за прилагане на ПАМ, съставът на АС - Пазарджик е постановил решението, чиято отмяна се претендира в настоящото производство. След влизане на съдебния акт в сила, цитираното по-горе НП 22-1818-000973/04.11.2022 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, е отменено с Решение 436 от 13.12.2024 г. на по АНД 1472/2024 г. на РС - Пазарджик (влязло в сила на 03.01.2025 г.). Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посоченото в него основание, Върховният административен съд, Седмо отделение, констатира следното: Искането на посоченото основание е допустимо, като е подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване 02.12.2024 г., а искането е подадено на 31.01.2025 г. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Следователно същите следва не само да не са били приобщени във фактическия материал, но и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т.к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая отмяната на наложеното наказание "Лишаване от право да управлява МПС" с влязлото в сила съдебно решение на РС Пазарджик, не представлява ново обстоятелство по смисъла, изяснен по-горе и не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на АС - Пазарджик по чл. 239, т. 1 АПК. Отмяната на НП е нововъзникнало обстоятелство, за което към момента на приключване на устните състезания пред АС - Пазарджик искателят не е положил дължимата грижа да е надлежно установено. В хода на производството по делото пред АС - Пазарджик е представено и прието като писмено доказателство Разпореждане 460/27.09.2024 г. по АНД 274/2024 г. на РС - Велинград за насрочване на делото във връзка с обжалването на НП. Спиране на производството пред АС - Пазарджик не е поискано поради което и съдът е решил делото на база събрания доказателствен материал. В хода на това производство жалбоподателят нито е твърдял, че НП е отменено, нито е поискал спиране на съдебното производство до приключване на висящото дело по оспорването му. Следователно при полагането на дължимата грижа от страна на оспорващия е могло своевременно да се приобщи установяващо го доказателство към делото преди приключване на устните състезания, за което не са твърдени и доказани фактически пречки. Фактическите основания за реализиране на заявения извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове изисква непълнота на фактическия и доказателствен материал и тази непълнота трябва да не се дължи на виновното поведение на страната спрямо собствения й интерес. Както бе посочено, новите обстоятелства, визирани в нормата на чл. 239, т. 1 АПК представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество, но не са били включени във фактическия материал по делото поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Тези факти по предпоставка са извънпроцесуални и са относими към спорното материално право. Ето защо последвалата съдебното решение отмяна на НП не може да послужи за целите на предприетия извънреден способ за съдебна защита по реда на чл. 239, т. 1 АПК. Неотносими са и изложените оплаквания за неправилност и несправедливост на съдебния акт. Друго основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на АС - Пазарджик не е своевременно релевирано, поради което и искането следва да се отхвърли. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение