Решение № 4289 от 24.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 879/2025 г.

ВАСОсмо отделение24.04.2025 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 23976/18.11.2024 г. по адм. дело 2547/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на УНИЦЕМ ЕООД с ЕИК 831231714, представлявано от управителя К. Д. В., сумата от 6 120 лева, представляваща сторени разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ/п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 23976/18.11.2024 г. по адм. дело 2547/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р-22222521007150-091-001/20.07.2022 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение 85/19.01.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- УНИЦЕМ ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22222521007150-091-001/20.07.2022 г., издаден от ТД на НАП София, потвърден с решение 85/19.01.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София. Същият е отменен в частта, в която е отказан данъчен кредит в размер на 16 100 лева, за данъчни периоди м. 07.2016 г., м. 06 и м. 12.2017 г. и м. 04.2018 г. по фактури, издадени от АЕБ Секрюрити Сървисис ЕООД, Волонтар ЕООД, ВРС Интернешанал ЕООД, Нигини Импекс ЕООД, Свет Строй 55 ЕООД, и са определени лихви за забава, както и в частта, в която с процесния РА е определен допълнителен корпоративен данък в общ размер 21 098.45 лв. за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., вследствие на непризнати разходи по фактури, издадени от АЕБ Секрюрити Сървисис ЕООД, Волонтар ЕООД, ВРС Интернешанал ЕООД, Нигини Импекс ЕООД, Свет Строй 55 ЕООД, ЕН БИ РИТЕЙЛ ЕООД, Гранд ЕООД, Мархинженеринг ЕООД и Мишонекс ЕООД, както и във връзка с отписани през 2017 г. несъбираеми вземания от Полипласт БГ ООД в размер на 60 329.96 лв., и са начислени лихви за забава в размер на 9 427,10 лв. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. С нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, законът въвежда изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, като основният правопораждащ факт е изпълнението на облагаема доставка, съответно възникване на данъчно събитие. Правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с наличието на реално извършена доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит, както и, че отговаря на предвидените условия за това. Правилно съдът е приел с оглед събраните доказателства, както и заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че тези условия са налице в процесния случаи. Представените по делото договори, фактури, заявки, приемо-предавателни протоколи, документи за изписването и предаването на стоките на получателя, фискални касови бонове за извършени плащания, протоколи за влагане на стоките и транспортни документи, водят до несъмнен извод за деиствително извършване на процесните доставки. Действително, на основание чл. 51 ДОПК, във връзка с чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили, още повече, че в конкретния случай счетоводните книги на ревизираното лице са изцяло в съответствие с всички други документи, чрез които са обективирани изследваните доставки. Така представените документи са частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена сила, но съвкупният им анализ обуславя извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Тези документи, като писмени доказателствени средства, са информационен източник (вж. чл. 49 ДОПК) и установяват с убедителността на пълно доказване изпълнението на постигнатите между ревизираното лице и неговите доставчици договорености. Реализирането на последващи облагаеми доставки и генерирани приходи във връзка с това не е спорно. Правилно е отбелязан и безспорно установеният факт, че плащането по фактурите е извършено в брой, за което са представени доказателства фискални бонове към фактурите. Плащането на цената не е елемент от фактическия състав, обуславящ правото на приспадане на данъчен кредит, но наличието на такова представлява, допълнителна индиция, че процесните доставки действително са извършени, тъй като същото е лишено от икономическа логика при твърдение за липса на реални доставки. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Правилна е преценката на съда и по отношение на определените задължения по ЗКПО. Представените доказателства в хода на ревизията установяват наличие на документална обоснованост по доставките от доставчиците ГРАНД ЕООД, МАРХИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, МИШОНЕКС ЕООД и ЕН БИ РИТЕЙЛ ЕООД, АЕБ СЕКРЮРИТИ СЪРВИСИС ЕООД, ВОЛОНТАР" ЮОД, ВРС ИНТЕРНЕШАНАЛ ЕООД, НИГИНИ ИМПЕКС ЕООД, СВЕТ СТРОЙ 55 ЕООД, тъй като същите отразяват вярно посочените в тях стопански операции, осчетоводени са в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство и следва да бъдат признати като разходи на дружеството жалбоподател УНИЦЕМ ЕООД. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 6 120 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,