Решение № 9366 от 3.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Родна нива ООД със седалище гр. Самоков, представлявано от управителя Г. Манова, чрез адвокат Х. Стойкова срещу Решение 15202 от 09 декември 2020 г. по адм. дело 6763/2018 год. на ВАС, Четвърто отделение. С оспореното решение по жалба на Родна нива ООД е отменена частично Заповед РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите - в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали части от парцели: парцел с идентификатор 06851-130-1-1 за частта от 0,08 ха; парцел с идентификатор 06851-30-4-1 за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 06851-31-1-1, за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 06851-35-1-1, за частта от 0,29 ха; парцел с идентификатор 06851-4-4-1, за частта от 0,03 ха; парцел с идентификатор 06851-43-1-1, за частта от 0,06 ха; парцел с идентификатор 06851-44-10-1, за частта от 0,02ха; парцел с идентификатор 06851-44-7-1, за частта от 0,08ха; парцел с идентификатор 06851-44-8-1, за частта от 0,01ха; парцел с идентификатор 06851-44-9-1, за частта от 0,03 ха; парцел с идентификатор 06851-81-1-1, за частта от 0,01ха; парцел с идентификатор 06851-83-3-1, за частта от 0,06 ха; парцел с идентификатор 07435-43-17-1, за частта от 0,58 ха; парцел с идентификатор 07435-43-15-1, за частта от 0,07 ха; парцел с идентификатор 07435-43-23-1, за частта от 0,16 ха; парцел с идентификатор 07435-64-2-1, за частта от 0,09 ха; парцел с идентификатор 10029-213-3-1, за частта от 0,33 ха; парцел с идентификатор 10029-202-2-1, за частта от 0,31 ха; парцел с идентификатор 10029-213-2-1, за частта от 0,50 ха; парцел с идентификатор 10029-243-1-1, за частта от 0,01 ха; парцел с идентификатор 10029-16-1-1, за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 10029-63-1-1, за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 55600-59-1-1, за частта от 2,77 ха; парцел с идентификатор 55600-50-2-1, за частта от 0,69 ха., в землищата на с. Бузяковци, с. Бърдо, с. Вакарел и с. Пауново, община Ихтиман; преписката е върната в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона, а жалбата в останалата й част е отхвърлена. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се твърди наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК, които обуславят неговата отмяна съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество касационният жалбоподател моли съдът да отмени решението на тричленния състав като незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав. Претендира разноски за настоящата инстанция и за първоинстанционното производство по представен списък. Ответникът по касация министърът на земеделието, храните и горите оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и внася възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, Първа колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: В касационната жалба и в откритото съдебно заседание изрично е посочено, че Решение 15202 от 09 декември 2020 г. по адм. дело 6763/2018 год. на ВАС, Четвърто отделение се обжалва в неговата цялост. Настоящата съдебна инстанция приема, че за Родна нива ООД не съществува правен интерес да оспорва решението, в частта му с която се отменя по негова жалба заповед РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали части от парцели: парцел с идентификатор 06851-130-1-1 за частта от 0,08 ха; парцел с идентификатор 06851-30-4-1 за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 06851-31-1-1, за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 06851-35-1-1, за частта от 0,29 ха; парцел с идентификатор 06851-4-4-1, за частта от 0,03 ха; парцел с идентификатор 06851-43-1-1, за частта от 0,06 ха; парцел с идентификатор 06851-44-10-1, за частта от 0,02ха; парцел с идентификатор 06851-44-7-1, за частта от 0,08ха; парцел с идентификатор 06851-44-8-1, за частта от 0,01ха; парцел с идентификатор 06851-44-9-1, за частта от 0,03 ха; парцел с идентификатор 06851-81-1-1, за частта от 0,01ха; парцел с идентификатор 06851-83-3-1, за частта от 0,06 ха; парцел с идентификатор 07435-43-17-1, за частта от 0,58 ха; парцел с идентификатор 07435-43-15-1, за частта от 0,07 ха; парцел с идентификатор 07435-43-23-1, за частта от 0,16 ха; парцел с идентификатор 07435-64-2-1, за частта от 0,09 ха; парцел с идентификатор 10029-213-3-1, за частта от 0,33 ха; парцел с идентификатор 10029-202-2-1, за частта от 0,31 ха; парцел с идентификатор 10029-213-2-1, за частта от 0,50 ха; парцел с идентификатор 10029-243-1-1, за частта от 0,01 ха; парцел с идентификатор 10029-16-1-1, за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 10029-63-1-1, за частта от 0,02 ха; парцел с идентификатор 55600-59-1-1, за частта от 2,77 ха; парцел с идентификатор 55600-50-2-1, за частта от 0,69 ха., в землищата на с. Бузяковци, с. Бърдо, с. Вакарел и с. Пауново, община Ихтиман и се връща преписката в отменената част на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне при съобразяване на дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението, в тази му част е благоприятно за Родна нива ООД, тъй като по отношение на посочените части от парцелите, заповедта на министъра е отменена. С оглед на тези съображения, жалбата срещу тази част на решението следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В останалата част, касационната жалба, с която се оспорва Решение 15202 от 09 декември 2020 г. по адм. дело 6763/2018 год. на ВАС, Четвърто отделение, в частта му с която е отхвърлена жалбата, подадена от Родна нива ООД срещу заповед РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е Заповед РД-46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (обн., ДВ, бр. 82 от 2006 г.) е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели, в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали части от описани 109 броя парцели в землищата на с. Бузяковци, с. Бърдо, с. Вакарел и с. Пауново, община Ихтиман. Въз основа на приобщените по делото документи тричленният състав е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на допуснатата за изясняване на спора по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е намерил, че при 24 парцела със заповедта е изключена от окончателния специализиран слой по-голяма площ, отколкото заключението на СТЕ е посочило като недопустима за подпомагане, и е приел, че разликата следва да се включи в допустимата за подпомагане площ на всеки парцел. По отношение един парцел първоинстанционният съд е приел за вярна констатацията на административния орган, въпреки приетото в експертното заключение наличие на 0,02 ха недопустими за подпомагане в повече от определеното от органа за този парцел. По отношение останалите 84 парцела, като е било налице съвпадение на размера на недопустимата част от площите, констатиран от административния орган и от експерта по назначената СТЕ, тричленният състав е приел, че оспорената заповед е съответна на материалния закон и неговата цел. Като е отчел, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуалната цифрова ортофотокарта, изготвена при самолетно облитане и отразяват реалното състояние и ползване на площите, а видно от данните по делото за процесните парцели са извършени и специализирани теренни проверки, като е приел, че изводите в тази част не се опровергават от събраните по делото доказателства, съдът е заключил, че законосъобразно недопустимите за подпомагане части са останали извън допустимия за подпомагане слой по отношение тези 85 парцела. Въз основа на така установеното тричленният състав е приел, че оспорената заповед следва да се отмени само в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой необосновано са изключени площи от 24-те конкретно описани парцела, а преписката следва да се върне на министъра на земеделието, храните и горите за определяне на недопустимите за подпомагане площи в съотвтествие със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съда. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място следва да бъде посочено, че настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на касационния жалбоподател за допуснато съществено процесуално нарушение от съда при произнасянето му по направеното искане за откриване на производство по оспорване на съдържанието на протоколите от теренни проверки, представени от МЗХГ и приложени по делото. Правилно първоинстанционният съд е оставил искането без уважение, като е приел, че искането е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание чл. 144 АПК. От доказателствата, приобщени към делото, се установява, че протоколите от теренни проверки на МЗХГ са приложени като част от преписката по оспорения административен акт на електронен носител и са приети от съда в първото съдебно заседание по делото, проведено на 08.04.2019г., за което съдът е постановил съответното определение, обективирано в протокола от съдебното заседание. Настоящият състав констатира, че изявление за оспорване съдържанието на процесните протоколи от теренни проверки, е направено след срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Съгласно тази законова разпоредба заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В настоящия случай административната преписка е комплектована от административния орган, като към нея е представеният диск, на който електронен носител се съдържат протоколите от теренни проверки. Преписката е приложена по делото, като е приета, така както е комплектована от административния орган, включително и тази на електронен носител - представеният диск, в заседанието, проведено на 08.04.2019 г. На това заседание, жалбоподателят е бил редовно призован, но не се е явил, поради което тази негова процесуална пасивност го лишава от възможност да оспори протоколи от теренни проверки по реда на чл. 193 от ГПК на по късен етап от производството. Основателно обаче е възражението на касационния жалбоподател за допуснато от съда нарушение при отмяната на назначената повторна СТЕ. Аргументите за това са следните: С определение по хода на делото от 16.05.2019 г. първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза и е назначил вещо лице със специалност геодезия, квалификация: инженер геодезист, фотограметрия и картография, като му е възложил след като се запознае с материалите по делото, и извърши съответни проверки на място и при съответните държавни и общински органи при необходимост, да отговори на въпроси, свързани с определянето на площите, приети в оспорваната заповед като недопустими за подпомагане. В съдебно заседание на 29.06.2020 г. вещото лице е изслушано по представеното от него на 11.06.2020 г. заключение по СТЕ. Заключението е оспорено от жалбоподателя, като е изложено становище, че изготвената експертизата не е ясна и точна и в нея няма аналитична част на материалите по делото, която да обоснове изводите на вещото лице. Жалбоподателят е изразил становище, че експертизата не е направена коректно, тъй като не е изпълнено посещение на терен и не е призован жалбоподателят да участва при изготвянето й, да даде уточнения, за да се установи дали спорните парцели действително са почистени и обработени. Заключението по СТЕ е прието с протоколно определение от съда, който в тази връзка е намерил, че назначеното вещо лице е отговорило подробно на поставените въпроси към СТЕ. Недоволен от заключението на назначената СТЕ, жалбоподателят е поискал допускането на нова, повторна експертиза, възложена на друго вещо лице относно това, дали с приложените доказателства от теренните проверки на МЗХГ могат да се потвърдят площите, които са определени като недопустими. Поискано е да се извърши изследване на място, което да установи действителното наличие на трайна дървесна растителност в терена, дебелината и разположението на дърветата. С протоколно определение тричленният състав е допуснал повторна СТЕ, а с определение от 25.09.2020 г. е назначил вещо лице по нея и е определил задачата му въз основа на въпросите, формулирани от жалбоподателя в нарочна молба. С протоколно определение от заседание по делото на 17.11.2020 г. е отменил определенията си от 29.06.2020 г. и от 25.09.2020 г. съответно за допускане на повторна СТЕ и възлагане на конкретно вещо лице да изготви заключение по задачата, така както е формулирана в молбата, приложена на л. 714-718 по делото. За да постанови това определение съдът е съобразил, че СТЕ е допусната при грешка в преценката на съда относно допустимостта и относимостта на доказателственото искане за повторна експертиза на жалбоподателя, доколкото начина, по който са формулирани задачите й и периода от време, за който се иска установяване на факти, изключва възможността същите да бъдат проверени дори и при наличието на специални познания на вещото лице. Съдът е приел, че от част от задачите са неотносими към спора, тъй като не касаят процесната Кампания 2017 г., а на други от тях е отговорено подробно и ясно в първоначално изготвената и приета по делото СТЕ, като искането за повторно осъществяване на заключението категорично не е обосновано с посочване на конкретни липси, непълноти, разминавания и неясноти от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. При тези данни по делото настоящият състав намира, че с отмяната на исканата от страна на жалбоподателя и допусната от съда повторна СТЕ е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал. 3, изр. 2 и на чл. 201, пр. 2 от ГПК от страна на първоинстанционния съд. При изслушване на вещото лице, същото е заявило, че заключението относно допустимите и недопустимите за подпомагане площи е изготвено въз основа на документите, предоставени от МЗХГ по искане на експерта за целите на експертизата, за извършените специализирани проверки на терен, в т.ч. снимки, протоколи и работни карти, тъй като цифровата ортофото карта от самолетно заснемане на терените е от 2016 г. и не е актуална към състоянието на терените през 2017 г. Вещото лице е посочило, че не е извършвало проверки на терен, нито е проверявало друга документация, съхранявана в МЗХГ.