Решение № 5595 от 30.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански, чрез процесуалния си представител юрк. И. Чепилова Иванова, против решение 2212/23 декември 2022 г., постановено по адм. д. 597/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от О. Велев, против заповед УТИ-65/31 март 2021 г. на кмета на община Сандански, с която е наредено премахването на незаконен строеж: Едноетажна пристройка към вилна сграда в имот 000682, [местност], землището на [населено място], община Сандански. Съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначените и приети, неоспорени основна и допълнителна СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до неправилни правни изводи. Този съд взе предвид, че производството по процесното дело пред Административен съд Благоевград е било второ подред, след като е било върнато с указания по събиране на доказателства от състав на второ отделение на Върховен административен съд. Безспорно е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно, обаче, решаващият съд е счел, че не са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед, тъй като видно от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че строежът е Едноетажна пристройка към вилна сграда , описана ясно и подробно по конкретните параметри в Констативни актове 1-АА/19 януари 2021г. и 2-А А/19 януари 2021 г. на място от проверяващите, и както е посочено в заповедта на кмета на Община Сандански, същата е изградена върху терасата на допълващо застрояване, за което кмета на Община Сандански е издал Заповед УТИ- П-31/13 февруари 2019 г. за премахване, влязла в сила. Настоящият касационен състав не споделя формираните от съда по съществото изводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност, могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности, като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство, компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая, е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост, е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. В случая ограничителната мярка е наложена в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в устройствения закон изисквания. Въведеното от ЗУТ задължение за снабдяване със строителни книжа преди изпълнението на строежите, не е самоцелно - само за да се изпълнят въведени правила, а за да се гарантира - чрез правилното, точно, устойчиво и с необходимата здравина изграждане на даден обект, безопасността и здравето на живущите в него. В случая самоволно и съзнателно, е изпълнена пристройка към вилна сграда, без гаранции за сигурността на обитателите. Не се споделят от настоящия съдебен състав изводите на първоинстанционният съд, че в случая не може да бъде пропорционална мярка разпореждането да се премахне строежа, така както е описан в процесната заповед. Регламентираната уредба в ЗУТ и свързаните с него подзаконови нормативни актове при извършвания контрол на незаконно строителство от Общината прави възможно практическото осъществяване по премахване по уреден прецизиран начин, с експертен подход и преценка за всеки специфичен случай и не би следвало да се приема от решаващия съд като евентуално невъзможен предмет по изпълнението на заповедта. Събраните доказателства потвърждават констатацията на административния орган, че едноетажната пристройка към вилна сграда е реализирана без наличието на одобрен проект и без издадено разрешение за строеж. С оглед годината на строителство на обекта, не са налице предпоставките за приложение на § 16 ПР ЗУТ и §127 от ПРЗ ЗИДЗУТ. Предвид посоченото се налага извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Това означава, че заповедта е издадена при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав