Решение № 5526 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15442/2008 г.
ВАСII отделение28.04.2009 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 61/15.10.08 г., постановено по адм. д. № 390/08 г. по описа на Административен съд Русе и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5526 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15442/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Христо Христофоров Пейчев и Снежанка Тодорова Пейчева, двамата от гр. Русе, срещу отхвърлителната оспорването срещу Заповед № ДК-02-РС-11/12.06.08 г. на началника на РДНСК-Русе ЧАСТ от решение № 61/15.10.08 г. по адм. д. № 390/08 г. по описа на Административен съд-Русе с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът ДНСК-София не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери по реда на чл. 218, ал. 2 АПК допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е била Заповед № ДК-02-РС-11/12.06.08. г. , с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и правомощия по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, предоставени му със Заповед № РД-13-182/29.05.07 г. на началника на ДНСК-София, началникът на РДНСК-Русе е наредил да бъде премахнат незаконен строеж "зала за консумация към съществуващ снекбар", находящ се в ПИ № 2096, кв. 112 по плана на гр. Русе. С постановеното по делото решение състав на Административен съд Русе е отхвърлил оспорването срещу цитираната заповед в частта на разпореждането за премахване на надстрояване с 1, 10 м на съществуваща ограда по северната граница на поземления имот, към имот № 2095. В останалата част заповедта е отменена. Този правен резултат е възприет на база установяваният по отношение вида на строежа, ползвани материали и начин на изграждането му с доводи досежно приложението на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и разпоредбите на наредбата, приета от общински съвет-Русе по реда на чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно, а съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. Оспорената по делото заповед е издадена от началника на РДНСК Русе, предвид което конституирането на началника на ДНСК-София като ответник по оспорването е в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 153, ал. 1 АПК и постановеното по делото решение се явява порочно по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на основание 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ началникът на ДНСК е предоставил на началниците на РДНСК правомощията си за издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи. В цитираните разпоредби законодателят е използвал израза "упълномощено длъжностно лице", като в тази връзка следва да се има предвид разяснението в ТР № 4/04 г. на ОС на ВАС, а именно, че подобен законов израз следва да се разбира като оправомощаване, респ. делегиране на правомощия. В тази хипотеза органът, комуто правомощията са предоставени (делегирани), издава съответния административен акт от свое име, а не от името на делегиращия, поради което той, издателят на акта, е страна по оспорването в качеството на орган по чл. 153, ал. 1 АПК. По тези съображения разпоредбата на чл. 215, ал. 4, предл. 2 ЗУТ е неприложима. Действително, според Устройствения правилник на ДНСК, регионалните дирекции за национален строителен контрол не са юридически лица. На тези дирекции обаче са предоставени от юридическото лице - ДНСК - София правомощия да издават административни актове по устройството на територията, предвид което като ответници по делата, заведени срещу така постановените актове следва да участват регионалните дирекции, а не ДНСК - София. С оглед изложеното оспореното с касационната жалба решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено изцяло (и в неоспорената му част) тъй като оспорването на заповедта, разпореждаща премахването на строеж "зала за консумация към съществуващ снек бар", част от който се явява надстрояването с 1,10 м на съществуваща ограда, не може да бъде проведено в различни съдебни производства, с участието като ответници по оспорването на различни административни органи. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК вр. с чл. 218, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение