Решение № 13475 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2015 г.

Решение № 13475 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба /наименована въззивна/ на "Мериленд и Ко" ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Г. Герасимов, подадена чрез адв. М. Попов, против решение № 1417 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 10145/2014 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 01-2600/835 от 17.07.2014 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид обстоятелството, че при очертаване на парцелите при кандидатстване по мярка 214 се получавали грешки, които се индикирали като "ГРЕШКА", без да е заложено софтуерно тази информация да се онагледява за бенефициента в проценти или абсолютна стойност, което затруднявало коригирането. Твърди се и че съдът не отчел, че административният орган игнорирал грешката от преминаване при очертаване по неточната система на КВС към шейп - файлове и не съобразил Наредба № 3 от 2005г по ЗКИР и уредената в чл. 18, ал. 5, т. 2 от ЗКИР "допустима грешка", която процедура можело да се приложи по аналогия, както и че бенефициентите по мярка 214 "Агроекологични плащания" са поставени при неравнопоставени условия при заявяване на обработваеми площи, тъй като нямали възможност да нанасят своевременно корекции и нямали достъп до информация, иначе достъпна по другите мерки. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се съдът да задължи ДФЗ "да преустанови процедурата по прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 за кампания 2013 г. и да потвърди агроангажимента". Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Попов, поддържа жалбата и релевира ново основание-за нижощност на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна по касационната жалба - заместник- изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не заявява становище по нея. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспореното писмо, предвид установеното от фактическа страна, че от всички 18 заявени парцели с обща площ 37,67 ха за 2012 г.,, одобрени за кандидатстване по мярка АЕП 214 са били само 8 с площ 20,78 ха, а за 2013 г. са заявени 27 парцела с площ 36,97 ха, т. е. 18 новозаявени имота, като в заключението на вещото лице е описано подробно разминаването в границите между заявените през двете последователни години имоти. Счита, че съдът правилно е приел, че това е нарушение на изискването земеделските стопани да обработват едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214. Сочи и че предвид установеното, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишния ангажимент, е 84,85%, т. е. по-малко от 90% и тези констатации не са опровергани от жалбоподателя с надлежни доказателства, правилен е изводът на съда, че е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/09 г., поради което е налице материалноправната предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата за прекратяване на агроекологичния ангажимент за финансово подпомагане. Намира за неоснователно и възражението в касационната жалба относно системата на измерване на земеделските площи и възможните технически грешки, по което първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който споделя. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 01-2600/835 от 17.07.2014 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е прекратен поетия от дружеството през кампания 2007 петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания"/АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013г за кампания 2013 г. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът е установил, че със заповед № 03- РД/2866/12.11.2013 г. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е делегирал на заместник-изпълнителен директор на ДФ Земеделие права да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на агроекологични ангажименти по мярка 214.Посочил, че оспореният акт е издаден в резултат на извършени административни проверки -на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. -за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент по подадено от дружеството Заявление за подпомагане с УИН: 22/160513/51362 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. Посочил, че съгласно чл. 7 от приложимата НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013, агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено заявлението за подпомагане, което през първата година е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават само заявление за плащане. Съобразил, че съгласно чл. 24, ал. 1 от тази наредба, агроекологичните дейности или направления, които се основават на площ, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение и че съобразно чл. 24, ал. 2, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Взел предвид посочените в обжалвания акт административни проверки, извършени по заявлението, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтни/ парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по мярката през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/ и установения факт/ видно от Приложение № 1 с подробно описание на заявените в текущата кампания площи и географското им припокриване с одобрените (референтните) парцели/, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели- спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 84.85 %. Съобразил чл. 10, § 4, във връзка с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 и т. 5 "Отказване на финансова помощ и/или прекратяване на агроекологичен ангажимент" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., изготвена на основание чл. 16 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. и утвърдена със заповед на Министъра на земеделието и храните № РД 09-1117 от 17.08.2012 г. Установил, че по заявлението е постановено прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 - 2013г за кампания 2013 г., направление " Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, по съображения за неспазени изисквания по чл. 24, ал. 2, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от тази наредба, обективиран в процесното писмо. От правна страна съдът приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, с оглед приложената на л. 11 по делото заповед, при делегирана компетентност и в изискуемата форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо, в която връзка посочил извършените на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. административни проверки. Счел за правилно приложена нормата на чл. 24, ал. 2 на Наредба № 11 от 06.04.2009г, в която връзка съдът съобразил изцяло заключението на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните. Въз основа на заключението на вещото лице съдът обосновал решаващ извод, че по заявлението на жалбоподателя за кампания 2013 по мярка АЕП 214 са установени 10 парцела с обща площ 15.94 ха, които не са били заявявани през 2012 г. и за които 2013 г. се явява първа година за поемане на агроекологичен ангажимент, а в останалите осем парцела, за които има одобрени референтни парцели, също има площи, които не са били заявени предходната година, и тези площи са в размер на 3.38 ха., като общо новозаявените за 2013 г. площи по заявлението са в размер на 19.32 ха. Извел и извод, че по заявлението на дружеството са налични площи, които са били заявени през 2012 г. и са били част от одобрените референтни парцели, но не са заявени за 2013 г., като общата сума на тези площи е 3.15 ха. 3., съответно процентът на пресичане или на съвпадение между одобрената площ, за която е поет 5-годишен агроекологичен ангажимент по процесната мярка по заявлението на дружеството за 2013 г. е 84.85 % В заключение изложил, че намира за правилно приложен материалния закон, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 на Наредба № 11 от 06.04.2009 г., одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, при положение, че в настоящия случай безспорно е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в мярката е 84.85 %. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдението на касационния жалбоподател, че постановеното решение не е съобразено с доказателствата, налични по делото, както и че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, чиито изводи според касатора били некоректни и не е следвало да бъдат възприети, е неоснователно. Допуснатата и изслушана в първоинстанционното съдебно производство експертиза, впрочем дала отговори на въпроси на двете страни, е приета- като неоспорена от страните. Възраженията в касационната жалба за "непълнота" на експертизата по същество представляват оспорване на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. Несъстоятелно е и твърдението за "неотчетена грешка от преминаване от система на КВС към shp -файлове", основано на Наредба № 3 от 2005г по ЗКИР и чл. 18, ал. 5, т. 2 от ЗКИР, които в частта за "допустима грешка", можели да се приложат по аналогия, тъй като тези норми са напълно неотносими към правните отношения, очертани от предмета на настоящия спор. Правилни са изведените в тази връзка изводи на съда относно приложимата система на измерване на земеделските площи и възможните технически грешки. Най-сетне, неоснователно е и възражението за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Тук-по допълнителното възражение на касатора, следва да се посочи, че с оглед приложената по делото заповед № 03 - РД/2866/12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие, предвид изложеното по-горе съдържание, е правилен изводът на съда, че е бил съзиран с оспорване на валиден административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. По останалите възражения: Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., издадена от Министерството на земеделието и храните, в приложимата редакция- ДВ. бр. 36 от 25 Април 2014 г., агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а съгласно релевантната за случая ал. 2 на същата норма, одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Видно от данните по преписката, от всички 18 заявени парцели с обща площ 37,67 ха за 2012 г., одобрени за кандидатстване по мярка АЕП 214 са били само 8 с площ 20,78 ха. За 2013 г. са заявени 27 парцела с площ 36,97 ха, т. е. 18 новозаявени имота, видно от заключението на вещото лице, с подробно описано разминаването в границите между заявените през двете последователни години имоти. С оглед на това съдът правилно е приел, че това е нарушение на изискването земеделските стопани да обработват едни и същи площи в продължение на 5 години, като условие за получаване на помощ по мярка 214., още повече, че процентът на пресичане или съвпадение с одобрената площ, за която е поет 5-годишния ангажимент, в случая е 84,85%, т. е. по-малко от 90% . Неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице установява същия процент на припокриване спрямо одобрената площ. Затова е правилен изводът на АССГ, че е нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/09 г., поради което действително е налице материалноправната предпоставка по чл. 18, ал. 3, т. 3 от нея- за прекратяване на агроекологичния ангажимент за финансово подпомагане. Противно на твърдяното в настоящата жалба, първоинстанционният съд, след като задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. В този смисъл са и решения № 12522 от 21.10.2014 г. по адм. д. № 15689/2013 г. и № 12522 от 21.10.2014 г. по адм. д. № 15689/2013 г. -двете на III отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение