Решение № 3500 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10157/2010 г.

Решение № 3500 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10157/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 21 от 13.02.2010 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 8238/2009 г. Молителите Надежда Костадинова Римпова и Траян Иванов Римпов се позовават на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК и твърдят, че за съдебни заседания, проведени на 03.02.2010 г. и на 10.02.2010 г. не са били редовно призован, като с това са лишени от възможност да участват в делото. Молят Върховния административен съд да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав Административен съд - София град. Ответникът - Столична община- не взема становище. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК. Разгледана по същество молбата на Надежда и Траян Римпови е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Със съдебно решение № № 21 от 13.02.2010 г., Административният съд - София град е изменил Заповед № РД-40-208/18.11.2009 г. на Кмета на Столична община в частта определяща размера на дължимо им парично обезщетение за отчужден недвижим имот. Атакуваното с молбата за отмяна решение е постановено в съдебно производство, в което са проведени две открити съдебни заседания. За първото заседание, състояло се на 03.02.2010 г., съдът е приел, че жалбоподателите са редовно уведомени, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, счел същите за редовно призовани. Изводът на съда е базиран на факта, че призовките изпратени до жалбоподателите, са върнати в цялост от връчителя, с отбелязвания върху тях, че лицата са търсени многократно, но не са открити на адресите, посочени в жалбата. Доколкото в АПК не изцяло уреден редът за призоваване и връчване на съобщения, субсидирано приложим е ГПК. Съдът обаче, неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47 ГПК. Същата принципно е относима за ответник, като за прилагането й се следва подробно уредена процедура- предвижда първо да се изпрати съобщение до ответника на посочения от ищеца адрес с препис от исковата молба и доказателства. Ако връчителят не намери лицето на адреса и не намери лице, сред посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, което е съгласно да получи съобщението се преминава към залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а при липса на достъп до тях - на входната врата или на видно място около нея. Ако ответникът не се яви в съда да получи книжата си в канцеларията на съда в двуседмичния срок от залепване на уведомлението (чл. 47, ал. 3), съдът указва на ищеца да представи справка за адресната му регистрация. След представяне на адресната справка, съдът проверява, дали регистрирания адрес (настоящ, ако няма такъв - постоянен) съвпада с този, на който е било залепено уведомлението. Ако адресите съвпадат се презумира, че уведомлението е получено и ответникът е призован, считано от изтичане на двуседмичния срок за получаването му в канцеларията на съда. Ако адресът по уведомлението не съвпада с регистрирания адрес, съдът разпорежда връчване на настоящия, респ. на постоянния адрес по общия ред - ако ответникът бъде намерен книжата се връчват, ако не може да бъде намерен се залепва уведомление. След като се установи редовността на връчването (след изтичането на двуседмичния срок), съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и пристъпва към назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца - чл. 47, ал. 6 ГПК. Изготвя се определение до съответния Адвокатски съвет за назначаване на представител и ищецът се задължава да внесе по сметка на съда определен размер на адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. След посочване на адвокат, съдът назначава особен представител на ответника, на когото връчва книжата с определяне на срок за отговор. От материалите по делото се установява, че такава процедура не е провеждана, поради което и неправилен е изводът на съда, че Надежда и Траян Римпов- са редовно призовани за първо по делото заседание. Нещо повече, след като съдът е констатирал от върнатите в цялост призовки, че жалбоподателите не се намират на соченият от тях адрес, е следвало да остави жалбата им без движение с указание за отстраняване на недостатъка- посочване на адрес, от който оспорващия може да бъде призован- чрез поставяне на обявление на определената за тази цел място в сградата на съда, не и да прилага и то частично процедурата по чл. 47 ГПК, относима не за всички адресати, а само за ответника и сочените в текста лица. Тъй като за съдебното заседание на 03.02.2010 г. оспорващите не са били редовно призовани, неправилно е приложена разпоредбата на чл. 137, ал. 7 от АПК, когато Административният съд - София град е приел, че сочените лица са уведомени за съдебното заседание на 10.02.2010 г. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че в конкретния случай е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, изискваща отмяна на влязло в сила решение при нарушение на процесуалните правилата в призоваването, вследствие от което страната е лишена от възможност да участва в делото. На основание на горното и на чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение