Решение № 9474 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2013 г.

Решение № 9474 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 135/21.03.2012 г., постановено по административно дело № 794/2012 г., Административният съд гр. Велико Търново е отменил решение № 42/01.08.2012 г. на директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Роза Димитрова Мишева от гр. Велико Търново против разпореждане № РВС-51/02.07.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - РУСО, гр. Велико Търново, с което й е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2 790.42 лева и съответните лихви. Осъдил е ТП на НОИ, гр. Велико Търново да заплати на Роза Димитрова Мишева сумата от 100 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - РУСО, гр. Велико Търново, чрез процесуалния му представител юрк. Николина Маринова. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - Роза Димитрова Мишева от гр. Велико Търново, чрез адв. Стоян Цонев, с писмено възражение оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Фактическата обстановка правилно е установена от първоинстанционния съд и кореспондира с доказателствата по делото. Роза Димитрова Мишева е била в трудово правоотношение с Хуманитарна гимназия (ХГ) "Св. Св. Кирил и Методий", гр. Велико Търново и същевременно е упражнявала трудова дейност на изборна длъжност като общински съветник. Пред осигурителя си ХГ "Св. Св. Кирил и Методий" е представила болнични листи за периода от 02.12.2008 г. до 30.05.2009 г. и по тях е отпуснато и изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, а пред община В. Търново въпросните болнични листи не са били представени. Установено е, че през процесния период от време, когато лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност по трудово правоотношение, същото е изпълнявало задължения и е получавало възнаграждение като общински съветник, и за нея са внасяни осигурителни вноски. С процесното разпореждане от 02.07.2012 г. ръководителят на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Велико Търново е наредил Роза Димитрова Мишева да възстанови недобросъвестно полученото за периодите от 19.02.2009 г. от 01.03.2009 до 30.05.2009 г. и от 01.07.2011 г. до 23.07.2011 г. вкл. парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2 790,42 лв. главница и 1 464,49 лв. лихва. Административният орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 КСО и са налице условията на чл. 46, ал. 3 КСО. За да отмени административните актове, Великотърновският административен съд е приел, че в административното производство по издаване на атакувания административен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, настоящ ответник. Съдът е аргументирал извода си за липса на недобросъвестност от страна на Роза Мишева при получаване на начислените й и преведени суми за обезщетение за временна неработоспособност. Между страните не се спори, че в процесния случай разпореждането за възстановяване на обезщетението за временна неработоспособност е издадено на основание констатациите, посочени в констативния протокол от 29.06.2012 г., но ревизионен акт за начет не е съставян и връчван. Следователно, както правилно е посочил и решаващият състав, в процесния случай отговорността на Роза Димитрова Машева е основана на тълкуването на правилото по чл. 40, ал. 1 КСО, направено от длъжностното лице по чл. 114, ал. 1 и 3 КСО и от касационния жалбоподател. Правилни са изводите на съда, че имуществена отговорност по чл. 114, ал. 1 КСО не може да бъде основана на тълкуване на закон, направено от административен орган или длъжностно лице. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения (арг. от чл. 46, ал. 3 от КСО). Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване. Видно от редакцията на разпоредбата, законодателят е предвидил заместваща заработеното възнаграждение облага, при възникване на осигурителен риск временна неработоспособност. По делото не се установяват факти, които да сочат, че през целия период на неработоспособността лицето не е спазило режима на болничните листове, който е стационарен и домашен, тъй като от приетите по делото доказателства се установява, че за периодите, обхванати от процесните болнични листи, лицето е участвало в заседание на общински съвет, но само в определени дни. Посочено е, че съгласно чл. 40, ал. 1 КСО лицата имат право на обезщетение за временна неработоспособност, заместваща трудовото им възнаграждение при наличие на разписаните в нормата условия и при липса на предпоставките на чл. 46 от с. к. Но в случая следва да се приеме, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурени лица, които нарушават режима, определен от здравните органи, но само за дните на нарушението. Оспорваното решение и разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО са издадени в нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО за всичките дни на временната неработоспособност, а не само за тези, в които Мишева е нарушавала определения й режим на лечение, поради което е материално незаконосъобразно. От данните по делото е видно, че действително има нарушение на режима, определен с болничните листове, но не за всички дни, посочени в болничните листове. Органът е приел, че с оглед наличието на втори трудов договор, по който е полаган труд по време на установената неработоспособност, противно на разписаното в болничните листове, лицето е нарушило режима на здравните органи - за всички дни на установената в тях неработоспособност. Последното не кореспондира с установените по делото факти. Напротив, предвид факта, че по втория трудов договор по дефиниция се извършва дейност в определени дни- по време на заседания или при участие в работата на постоянни и временни комисии, при извършване на ревизията, е следвало да бъде съобразено в кои от посочените в болничните листове дни е полаган труд. Последното произтича от буквалния прочит на приложимата норма, която казва, че не се изплаща обезщетение, респ. че същото подлежи на репариране от лицата, нарушили режима на лечение, но само за дните на нарушението. Както бе посочено, органът не е оспорил болничните листове, поради което те имат обвързваща сила за него, и за всички трети лица. Органът е следвало след изясняване на този въпрос да издаде разпореждане за събиране на сумите само за конкретните дни на нарушението на режима на здравните органи от процесните болнични листи. Не са изяснени правнорелевантни въпроси в хода на проведеното производство, представляващи неуточняване на противоправното поведение на Мишева, което е довело до причинените на ДОО щети, нито конкретизация на същото по дати, респ. по суми. С оглед това и съобразно данните по делото, мотивите на първоинстанционното решение следва да бъдат допълнени с извода, че за определяне на реално изплатеното обезщетение, което подлежи на връщане, поради получаването му в нарушение на режима на лечение, указан в болничните листове, следва да бъдат съобразени реално отработените при втория работодател дни, които съвпадат с дните от болничните листове. Следва да се отбележи, че всички доводи и възражения, които се изложени в касационната жалба, са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени подробно от съда, а изводите, до които е достигнал, както и изложените съображения, се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,