Решение № 10679 от 6.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Василев и "Вип Сервиз" ООД,чрез адв. Спасов като процесуален представител, срещу решение 144 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело 2596/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за недопустимост на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на първия касатор и за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите правят искане за обезсилването му по отношение на В. Василев, а алтернативно - за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират присъждане на направените за двете производства разноски. Ответниците - кметът на Община Аксаково и "Електроенергиен системен оператор" ("ЕСО")ЕАД, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правят искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение са отхвърлени оспорванията на настоящите касатори и исканията им за прогласяване нищожността на заповед 784/20.10.2021 г. на кмета на община Аксаково, с която е наредено на собствениците и обитателите на недвижими имоти, посочени в регистъра на засегнатите имоти, представляващ приложение - неразделна част от заповедта, попадащи в сервитутната зона на нова въздушна електропроводна линия 110 kV от п/ст "Варна север" до п/ст "Каварна" на територията на община Аксаково, землища с. Кичево, с. Орешак и с. Осеново, да осигурят свободен достъп до строителната площадка за извършване на разрешените строително-монтажни работи от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД по негово заявление вх. 2600-905/15.10.2021 г. и във връзка с разрешение за строеж РС-66/13.09.2021 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството в полза на "ЕСО" ЕАД, влязло в сила на 09.10.2021 г., на основание чл. 64, ал. 3, т. 1, б. "а" от Закона за енергетиката (ЗE), чл. 194 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и глава трета, раздел І от Наредба 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, за времето от 18.10.2021 г. до 30.07.2022 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване, в установената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалноправния режим по чл. 194 ЗУТ. Обосновава извод, че разпореждането за осигуряване на свободен достъп е при определени като период и по обхват параметри за извършване на предвидени с одобрения инвестиционен проект строително-монтажни работи във връзка с изграждането на нова въздушна електропроводна линия на територията на община Аксаково, предмет на влязлото в сила строително разрешение, който достъп съвпада с обхвата на сервитутите от парцелания план и таблицата към оценката за обезщетения за имотите на оспорващите в засегнатите им части, изготвена по реда на чл. 210 ЗУТ. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав констатира, че съдът се произнася извън предмета на спора. В изпълнение на дадени от него указания с оглед извършване на преценка за допустимостта на оспорванията, с молба от 20.04.2022 г. жалбоподателите уточняват, че са собственици на имоти, засегнати от оспорената заповед съгласно представените нотариални актове, както следва: В. Василев - на поземлени имоти с идентификатори 37099.60.69 и 37099.60.121, а "Вип Сервиз" ООД - на поземлени имоти с идентификатори 37099.58.83, 37099.60.54, 37099.60.119, 37099.61.156, 37099.61.186 и 37099.61.224, всички по КККР на с. Кичево. По делото е установено, че тези имоти са включени в регистъра - приложение, неразделна част от заповедта, поради което за жалбоподателите е налице правен интерес да оспорят административния акт само по отношение на тях. Те не са активно легитимирани да обжалват останалата част от заповедта, която има за предмет имоти на други лица и субекти. Следователно съобразно направеното уточнение предмет на съдебния контрол по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 АПК е заповедта по чл. 194 ЗУТ в частта за имотите на жалбоподателите, поради което и произнасянето на съда е следвало да бъде само в оспорената част. Макар че в мотивите си изрично се позовава на уточнителната молба от 20.04.2022 г., съдът отхвърля оспорването срещу административния акт в цялост, с което постановява недопустимо решение в частта извън изброените имоти, тяхна собственост. Това налага обезсилването му в тази част и прекратяване на производството на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Решението в останалата част, в която са отхвърлени жалбите по отношение на имотите, собственост на оспорващите и искането им за обявяване нищожността на заповедта в тази част, е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи във връзка с устройство на територията въз основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи - на началника на ДНСК. Правилен е изводът на съда за издаване на оспорената заповед от компетентен орган - заместник - кмета на община Аксаково в условията на заместване съгласно приложената към административната преписка заповед 769/18.10.2021 г. на кмета на общината. В тази хипотеза заместващият осъществява правомощията на замествания в пълен обем и ги упражнява от негово име, т. е. от името на титуляра до завръщането му. Данните по делото сочат, че за времето от 20.10.2021 г. (на която дата е издадена оспорената заповед) до 26.10.2021 г. кметът на община Аксаково е командирован в чужбина, като са представени доказателства за отсъствието му през този период, поради което е доказана невъзможността същият да упражнява възложените му по закон правомощия, вкл. и тези по чл. 194 ЗУТ. Законосъобразно е заключението на съда за издаване на оспорената заповед в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процедурните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. В случая безспорно са установени още в хода на административното производство необходимите строителни работи съобразно одобрения инвестиционен проект за изграждане на новия енергиен обект, които не могат да бъдат извършени без предоставяне на достъп до имотите, през които преминава трасето на въздушната електропроводна линия, предмет на влязлото в сила строително разрешение. В този смисъл от административния орган са доказани посочените обстоятелства и са определени конкретните времеви и пространствени параметри на свободен достъп в рамките на учредените сервитутни права в полза на "ЕСО" ЕАД. От заключението на вещото лице е безспорно установено, че площта на сервитутите, отразени в таблицата на приложението към оспорената заповед, съответстват на тези, посочени в регистъра на засегнатите имоти към влезлия в сила ПУП - парцеларен план (одобрен с влязла в сила заповед РД-02-15-50/08.06.2020 г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството), както и на трасето на електропровода и сервитутните му зони по инвестиционния проект и строителното разрешение. Следователно са спазени материалноправните предпоставки по чл. 194, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Тя е обоснована с факти, които са елемент от състава на относимата и посочена като правно основание разпоредба. Доводът относно допуснато съществено нарушение при определянето на периода, в който се разпорежда осигуряването на свободен достъп до имотите за извършване на предвидените строително-монтажни дейности с оглед началната дата, предхождаща издаването на оспорената заповед, е неоснователен. Действително от административния орган е посочено, че срокът започва от 18.10.2021 г., което сочи на техническа грешка относно началния момент за предоставяне на свободен достъп, но по никакъв начин не се отразява нито на действителността, нито на законосъобразността на акта до степен да обуслови нищожността или отмяната му само на това основание, в какъвто смисъл са аргументите на жалбоподателите. Въпросите, свързани със законосъобразността на одобрения ПУП - парцеларен план и разрешението за строеж са извън предмета на спора, поради което всички възражения за допуснати нарушения при издаването им не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Противно на твърденията на касаторите, тези актове са влезли в сила съответно на 17.07.2020 г. и на 09.10.2021 г., като са съобразени датите на публикуването им в Държавен вестник и липсата на данни за оспорването им по съдебен ред. Мотивите на съда в тази насока се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Инцидентен съдебен контрол спрямо влезли в сила административни актове, посочени в заповедта по чл. 194 ЗУТ, е недопустим. Възникването на сервитутните права в полза на енергийното предприятие на основание чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 2 ЗЕ също е извън предмета на делото. Независимо от това условията по чл. 64, ал. 4 ЗЕ са изпълнени, както правилно приема съдът. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт в частта, в която е налице произнасяне по жалбата на В. Василев поради наличието на висящо съдебно производство по преюдициален спор. Подадените жалби, съединени за общо разглеждане в производството пред първата инстанция, правилно са приети от съда за допустими. Те са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Наличието на евентуално преюдициален спор би бил основание за отмяна на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, но не води до извод за неговата недопустимост. В случая обаче такъв обуславящ спор за произнасянето по оспорванията срещу заповедта по чл. 194 ЗУТ не е налице. Предмет на посоченото в касационната жалба адм. дело 74/2022 г. на Административен съд - Варна е решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за определяне размера на еднократните обезщетения на собствениците на имоти, засегнати от изграждането на енергийния обект, по отношение на имотите, собственост на първия касатор. Съгласно чл. 64, ал. 6, изр. 2 (в относимата редакция) ЗЕ обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1. В случая сервитутните права са учредени в полза на "ЕСО" ЕАД и те са основание за издаване на разрешението за строеж на министъра на регионалното развитие и благоустройството, въз основа на което е постановена и оспорената заповед. Предвид изложеното решението в частта за отхвърляне на жалбите и искането за обявяване нищожността на административния акт в частта му за поземлените имоти, собственост на жалбоподателите, е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото като правилно в тези части следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение