Решение № 12366 от 15.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 668/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите чрез главен юрк Петкова срещу решение 7050/20.11.2023 година на Административен съд - София-град по адм.д. 8072/2023 година. С последното е отменена негова Заповед 512/16.05.2023г., с която на Билла България ЕООД се забранява при упражняване на търговска дейност, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар CHOCOLATE MOUSSE, предлаган в обект на търговеца, находящ се в гр. Пловдив, бул. Шести септември 221, в нарушение на чл. 68д, ал.1, предложение първо (съдържа невярна информация и следователно подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал.4 във връзка с чл. 68 в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че твърдените несъответствия били констатирани от акредитирана лаборатория. Фактите в оспорената заповед били правилно установени. Търговецът имал задължение да предостави на потребителя вярна информация относно характеристиките на стоките по ясен начин. Предоставянето на невярна такава осъществявало сочения състав на нелоялна търговска практика. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Билла България ЕООД срещу Заповед 512/16.05.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Ответникът, Билла България ЕООД, чрез юрк Кръстев оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмено становище излага подробни съображения. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Билла България ЕООД срещу Заповед 512/16.05.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. Със същата, на Билла България ЕООД се забранява при упражняване на търговска дейност, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини в в протеинов бар CHOCOLATE MOUSSE, предлаган в обект на търговеца, находящ се в гр. Пловдив, бул. Шести септември 221, в нарушение на чл. 68д, ал.1, предложение първо (съдържа невярна информация и следователно подвеждаща) във връзка с чл. 68г, ал.4 във връзка с чл. 68 в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон. Изводите му са правилни. Спорът пред касационната инстанция се състои в това, осъществен ли е от търговеца Билла България ЕООД съставът на заблуждаваща нелоялна търговска практика, така както е обективиран в оспорената заповед? Касационната инстанция анализира като правилен извода на първоинстанционния съд в насока, че търговецът "Билла България" ЕООД не носи отговорност за несъответствието на данните за белтъци, захари и хранителни влакнини, посочени върху опаковката на протеиновите барчета, предмет на изпитването и данните за белтъци, захари и хранителни влакнини, установени в резултат на лабораторното изпитване. "Билла България" ЕООД не е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара. Безспорно, както посочва касаторът, всеки търговец е длъжен да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация относно предлаганата стока, която съобразно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗП включва и нейния състав. Съгласно чл. 7 ЗЗП търговецът не се освобождава от това свое задължение дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя на стоката. Задължение на търговеца е и стоката, която предлага за продажба, да е с етикет на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи - чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Етикетът следва да съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването, ако е необходимо, указания за употреба - ал. 2. Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща - ал. 3, а търговецът няма право да отстранява или да променя етикета на производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите - ал. 4. В чл. 9 от Регламент (ЕС) 1169/2011 е посочено кои данни се посочват задължително, сред които е и списък на съставките. В търговските обекти обаче на потребителите се предлагат предварително опаковани от производителя стоки, както и стоки, които са опаковани от търговеца. В разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните e предвидено, че предоставянето на информация на потребителите за храните се извършва от лицата по чл. 8 от Регламент (ЕС) 1169/2011 в съответствие с изискванията на същия регламент, както и тези, предвидени в специални разпоредби на приложимото право на Европейския съюз за определени храни, Закона за храните и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Регламент (ЕС) 1169/2011, стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза - вносителят на пазара на Съюза. В разглеждания случай е установено, че конкретните хранителни продукти представляват предварително опаковани протеинови барчета CHOCOLATE MOUSSE, които не се произвеждат от търговеца Билла България ЕООД. Те не се опаковат и етикират от дружеството. Анализът на цитираните норми от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните и от Регламент (ЕС) 1169/2011, обуславя правилния извод на АССГ, че търговецът не носи отговорност за несъответствие на данните за количеството белтъци, захари и хранителни влакнини, посочени върху опаковката на протеиновите барчета. Билла България ЕООД не е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, както и не е неин вносител. Отговорността му се свежда до задълженията по чл. 7 и чл. 9 от ЗЗП - да осигури предоставянето на изискуемата по закон информация на потребителя. След като стоката е доставена на търговеца за продажба опакована и етикетирана, а предоставената на етикета информация от външна страна отговаря на нормативните изисквания като компоненти и яснота, търговецът е изпълнил своите задължения по ЗЗП и Регламента и добросъвестно и компетентно е предоставил информация при осъществяване на търговската практика. Обратното би означавало да му се вменят задължения на контролен орган или на производител/вносител на съответната стока. В този смисъл осъществената от Билла България ЕООД търговска практика не противоречи на принципа за добросъвестност и професионална компетентност и не може да бъде определена като нелоялна търговска практика. По изложените съображения решението на АССГ не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане ответникът по касация има право на разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,