Решение № 6067 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2014. г.

ВАСIII отделение26.05.2015 г.докладчик Искра Александрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1527/24.06.2014 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 624/2014 г., в частта, в която са отхвърлени исковете на Ричард Стюарт Уудръф и Теодора Антонова Уудръф, двамата с адрес с. Боряна, общ. Дългопол, обл. Варна срещу Община Дългопол, за заплащане на обезщетение до 250 лева на всеки един от тях за нанесени неимуществени вреди, причинени от бездействието на община Дългопол в периода 1.01.09 г. - 1.09.12 г. като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Община Дългопол да заплати на Ричард Стюарт Уудръф и Теодора Антонова Уудръф, двамата с адрес с. Боряна, общ. Дългопол, обл. Варна по 250 лева обезщетение на всеки един от тях за нанесените им неимуществени вреди, причинени от бездействието на община Дългопол в периода 1.01.09 г. - 1.09.12 г., ведно със законната лихва върху присъдения размер на обезщетението от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6067 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9963/2014. г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ричард Стюарт Уудръф и Теодора Антонова Уудръф и двамата, живущи в с. Боряна, общ. Дългопол, обл. Варна против решение № 1527/24.06.2014 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 624/2014 г. С обжалваното решение е отхвърлен искът им за обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 1500 лева, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на община Дългопол в периода 1.01.09 г. - 1.09.12 г., представляващи незаконосъобразно регистриране на пчелни кошери, в нарушение на чл. 27 от Наредба № 7 за животновъдната дейност на територията на община Дългопол. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът в касационното производство - община Дългопол оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, в конкретния случай не са налице фактически действия и бездействия на органите на община Дългопол, тъй като отказът да се регистрират повече от 10 кошера става с правен акт - заповед на кмета, а не с фактическо действие. Според прокурора, по делото не са доказани и претърпените вреди от касационните жалбоподатели. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в многократни ужилвания от пчели, в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на община Дългопол, настъпили след регистрираните от нея 175 кошера, вместо позволените 10 кошера, разположени в имот, съседен на имота на ищците. Съдът е приел за установено, че на 19.03.2012 г. Ричард Уудръф е подал до община Дългопол жалба, с която настоява за предприемане на мерки от местната администрация да извърши проверка и предприемане на действия, кошерите на съседа му Лефтер Неделчев да бъдат преместени. Установено е, че община Дългопол е отговорила на г-н Уудръф с писмо от 30.03.2012 г., в което му се съобщават резултатите от извършената проверка. Съдът е установил също така, че с нарочно писмо, ОД "Полиция" - Варна е поискала от кмета на община Дългопол извършването на провека във връзка с жалба на Ричард Уудръф, ведно с подписка от жители на с. Боряна към нея. Установена е от съда и кореспонденция между ищеца и БАБХ - областна агенция по безопасност на храните, като в писмо от последната се съобщава на ищеца за извършена регистрация на пчелина на Лефтер Неделчев, извършена впоследствие пререгистрация и издаване на заповед от 18.04.2012 на директора на ОДБХ - Варна за обезсилване на удостоверение № 23/26.09.08 г. за пререгистрация на животновъден обект, както и за връчено предписание от същата дата от официалния ветеринарен лекар на община Дългопол, с което на Лефтер Неделчев е възложено да премести пчелните семейства от имот № 000310 в 14-дневен срок и да подаде ново заявление за регистрация. Въз основа на копия от регистъра на пчелните семейства в с. Боряна, съдът е установил, че Лефтер Неделчев притежава пчелин с рег. № 92550313, като за периода от 2009-2011 г. са регистрирани 160 броя пчелни семейства, за 2008 г. - 115 броя, а за 2005 - 105 броя. Съдът е установил въз основа на удостоверение за пререгистрация на пчелин № 23/26.09.2008 г., регистриран пчелин с рег. № 9255-0027, намиращ се в землището на с. Боряна, собственост на Лефтер Неделчев, с отглеждани в пчелина 160 бр. пчелни семейства и 116 броя кошери. Административният съд е установил противоречиви писмени доказателства (протокол № 45/27.03.2012 г. на община Дългопол и ветеринарномедицинския дневник на пчелина) относно местонахождението на пчелина. Съдът е посочил в решението си и влязлото в сила решение на Окръжен съд Варна, с което Лефтер Неделчев е осъден да заплати на ищците, по 300 лева на всеки, обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания от ужилвания на пчели. Въз основа на установеното от фактическа страна, административният съд е формирал извод за безспорност на претърпените вреди от ищците, представляващи страх и безпокойство от непосредствената опасност за здравето им и на тяхното семейство. Въз основа на приложимата нормативна уредба - Закона за пчеларството, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Наредба № 27 от 10.07.2002 г. за регистрация и идентификация на пчелните семейства, съдът е установил, че регистри на пчелините се водят, както от съответните кметства, така и от НВМС, като за органите на местно самоуправление, не е предвиден ред, който да съблюдават в качеството си на контролиращи органи, а единственото тяхно задължение е за съдействие на служителите на БАБХ. Съдът е формирал решаващ извод, че не съществуват задължения за органите на общината по закон, чието неизпълнение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. Съдът е стигнал и до извода за недоказаност от ищците на твърдението им, че през процесния период, кошерите на Лефтер Неделчев са били разположени в съседен на ищците имот, приемайки че установяванията, извършени в други съдебни производства не го обвързват. Съдът е преценил този факт, като релевантен за спора, както и безспорният факт, че в собственост на Лефтер Неделчев се намира по-голям брой кошери от регламентирания, приемайки че общината не разполага с контролни функции, дори когато кошерите се намират в урегулиран имот. Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че общината е регистрирала по-голям брой кошери от законоустановения в съответния общински регистър, но това нейно незаконосъобразно действие подлежи на административнонаказателна санкция. Съдът е приел също така недоказаност на причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и броя на регистрираните кошери, приемайки, че и едно ужилване може да причини вреда на човек, алергичен към ужилвания от пчели. Въз основа на тези си разсъждения, съдът е приел, че незаконосъобразното действие на общината, извършила регистрацията на пчелина на г-н Неделчев не е довело до преките и непосредствени вреди, твърдяни от ищците. Съдът е посочил, че единственото доказателство за претърпени вреди е медицинското направление за Ричард Стюард Уудръф, като за другия ищец не са събрани доказателства. За пълнота, съдът е посочил за безспорно, че ужилванията от пчели или страхът от това винаги представлява вреди, но "адекватната" според него защита е тази по общия исков ред, така както били сторили ищците, претендирайки вреди по реда на ЗЗД срещу собственика на пчелина. По-натам в разсъжденията си, съдът е приел, че влошеното здравословно състояние е вреда, която следва да се докаже, като в конкретния случай липсвали доказателства, че лицето Джааби Амбурса е лекар. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като необосновани и неверни решаващите изводи на административния съд, респективно като частично неправилно решението като краен резултат. От обстоятелствената част на исковата молба, която е уточнена с молби от 26.11.12 г. и 26.02.2013 г. и в съдебно заседание на 19.03.2013 г. следва, че твърденията на ищците са, че през периода 1.01.09 г. - 1.09.2012 г. са претърпели болки, страдания и безпокойство, които са едновременно резултат от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Община Дългопол. Като незаконосъобразен акт се сочи извършената регистрация в регистъра на пчелни семейства на с. Боряна, на пчелните семейства в пъти повече от 10 броя, собственост на Лефтер Неделчев в собствения му имот - парцел VII-15 и VII-16 в кв. 52 на с. Боряна. Като незаконосъобразно действие се сочи самото извършване на регистрацията и поддържането й през процесния период. Като незаконосъобразно бездействие, ищците са сочили неупражняването на пряк и текущ контрол върху броя на отглежданите пчелни семейства от Лефтер Неделчев в двора му, находящ с в с. Боряна, както и бездействието на общината да задължи Лефтер Неделчев Стоянов да премести на по-безопасно разстояние своите 175 кошера. С определение № 2159 от 14.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1745/2013 г., ВАС е указал на съда в мотивите си да разгледа исковете в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, която регламентира, че незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. При тези указания, административният съд е следвало да прецени, доколко извършената регистрация на пчелните семейства на Лефтер Неделчев в регистъра на пчелните семейства на с. Боряна и поддържането й през процесния период може да се характеризира като фактическо действие и доколко неосъществения контрол през процесния период е фактическо бездействие. В обжалваното решение липсват конкретни и ясни мотиви по този въпрос, което налага настоящият съдебен състав за първи път в рамките на производството да изложи съображения по него. За регистрацията по чл. 8 от Закона за пчеларството е предвидена процедура и срокове за регистрация. Както е посочено в определение № 3215 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9892/09 г. "Вписването в регистъра е свързано със собствеността и настаняването на пчелините и пчелните семейства на територията на съответния район". В посоченото определение е прието, че отказът да се извърши регистрацията е индивидуален административен акт. Както отказът за регистрация може да засегне права и интереси на лицето, което я е поискало, така и самата регистрация може да доведе до същия резултат относно правата и интересите на трети лица, както е в конкретния случай. Налага се изводът, че регистрацията по чл. 8 от ЗП се извършва въз основа на индивидуален административен акт, което означава, че не е фактическо действие. Същото важи и за поддържането й. Когато регистрацията засяга права и интереси на трети лица, за да се защитят, те могат да искат отмяната й, което като ефект ще доведе до отпадане на поддържането й. Следователно, едно от кумулативните обстоятелства, които ищците са поставили в основата на своите искове - незаконосъобразната регистрация на пчелина на Неделчев в кметския регистър и поддържането й, не е отменено, поради което те не могат да претендират вреди от нея (аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК). На въпроса, налице ли е бездействие на община Дългопол, административният съд е отговорил отрицателно, приемайки, че действащата законова регламентация възлага контрола по здравеопазване при отглеждане на животни на Българската агенция по безопасност на храните, а общинските органи имат задължение единствено да оказват съдействие на служителите на агенцията. Този извод на съда е необоснован и неправилен. Съдействието също се извършва чрез фактически действия, едно от които е извършване на контролни проверки на регистрираните пчелини по места, попадащи на територията на кметството, обективиране на резултатите от тези проверки и сезирането с тях на компетентните органи, които могат да предприемат необходимите действия за отстраняване на вредните последиците от констатираните нарушения. Именно това е направено в конкретния случай от община Дългопол, но едва в края на процесния период. Видно от заповедта на директора на областната дирекция по безопасност на храните, с която се обезсилва удостоверението за регистрация на животновъден обект-пчелин на собственика Лефтер Неделчев Стоянов е, че в основата й са залегнали констатациите, направени в протокол № 45/27.03.2012 г. на комисия, назначена със заповед на кмета на община Дългопол. В най-честия случай, повод за извършваните проверки на място са сигнали и оплаквания на потърпевши лица, което не значи, че такива не следва да се извършват и без конкретен повод с оглед задължението на кмета на общината (чл. 44, ал. 4 от ЗМСМА) да отговаря за обществения ред на територията й, елемент от който е и протичането по нормален начин (без необичайни нарушения и сътресения, резултат от обкръжаващата среда) на личния и семейния живот на живущите в нея. Необоснован и неправилен е също така изводът на съда за недоказаност на обстоятелството, че въпросните кошери се намират в съседен на ищците имот. На първо място следва да се отбележи, че ответникът не е оспорвал обстоятелството, че имотът, в който са разположени кошерите е съседен на имота на ищците, а е твърдял, че това е държавен имот, спрямо, който общината няма правомощия да реагира. От друга страна, по делото са налице писмени доказателства (извадка от регистъра на пчелните семейства на с. Боряна), видно от която извадка е, че за периода - 2010, 2011 г. постоянното местонахождение на пчелина на Лефтер Неделчев Стоянов е в регулация. За 2009 г. не е отбелязано в регистъра, къде се намира пчелина, а за 2012 г. е установено, че той е бил в държавен имот. Както се посочи по-горе, общинските органи имат задължения за контрол и сезиране на компетентните органи във връзка с извършването на нарушения при осъществяване на пчеларството на територията на общината. За изпълнение на задълженията им ирелевантен е въпросът, в имот, чия собственост се намират пчелните семейства, предизвикващи безпокойството. Релевантният въпрос е, че имотът, в който се намират те, е на територията на общината, по който въпрос в конкретния случай не се спори. Обстоятелството, че пчелните семейства, отглеждани от Лефтер Неделчев Стоянов, които са регистрирани в с. Боряна са създавали безпокойство в ежедневния живот на ищците и тяхното семейство се установява от споразумението за доброволно уреждане на взаимоотношения и заплащане на парична сума от 15 май 2014 г. и се подкрепя от мотивите на влязлото в сила съдебното решение на Варненския окръжен съд, с което Лефтер Неделчев Стоянов е осъден да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди. Административният съд е изложил противоречиви мотиви относно това налице ли са или не претърпяни вреди от ищците от бездействието на общината. Поради това противоречие, не може да се прецени, какъв е крайният извод на съда по този релевантен за спора въпрос. Настоящият съдебен съства на касационната инстанция приема, че фактът на самото наличие на толкова много пчели в близост до имота на ищците, несъмнено е причина за ежедневен страх и безпокойство от ужилване и последиците му, както за ищците, така и за техните деца. Тоест, ищците ежедневно са понасяли вреди от близостта на многобройните пчели, собственост на Лефтер Неделчев. Налице е и причинна връзка между бездействието на община Дългопол и понасяните от ищците вреди. В случай, че общината бе осъществила контролните си правомощия в самото начало на периода и бе предприела необходимите положителни действия за защита на личния и семеен живот на ищците, изпитваният страхът и безпокойство от последните, не би бил със същия интензитет. По тези съображения, Върховният административен съд преценява обжалваното решение като неправилно, а предявените искове като доказани по своето основание. Предвид обстоятелството, че ищците не са доказали по категоричен начин, че през целия процесен период са пребивавали в имота си в с. Боряна (какъв е процесния период по гражданските дела не може да се прецени от мотивите на решенията на РС - Варна и ОС - Варна), както и предвид обстоятелството, че не се установи незаконосъобразно фактическо действие от страна на ответника, настоящият съдебен състав преценява като справедлив размер на обезщетението - по 250 лева за всеки един от ищците. По тези съображения, като краен резултат, решението на административния съд следва да се отмени частично, а именно в частта в която са отхвърлени исковете на ищците за сумите до 250 лева ведно със законната лихва върху тях от датата на завеждане на исковата молба, а в останалата част решението следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1