Решение № 3677 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 715/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 6482/31.10.2023 г., постановено по адм. дело 6827/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р 22221419008148 091 - 001/10.06.2020 год., потвърден с Решение 1682/05.11.2020 год. на Зам. Директор на Дирекция ОДОП-София при ЦУ на НАП и частна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, подадена чрез процесуален представител гл. юрк. Йорданов срещу определение от 11.12.2023 г. по адм. дело 6827/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса. Ответникът С. Луканова, чрез процесуален представител оспорва жалбата в представени писмени бележки и моли за присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението обаче е неправилно. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган и във връзка с издаването му са представени доказателства за наличието на квалифициран електронен подпис на ревизиращия екип, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожност на РА. Приел е, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила, но РА бил издаден в противоречие с материалния закон. С оспорения РА на ревизирания субект са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица в размер на 9 190,00 лв., ведно със съответните лихви за забава в размер на 5 704,29 лв. В случая е прието, че е налице непаричен доход в резултат на осъществена замяна, а именно получена строителна услуга за изграждане на апартамент 17, заедно с мазе 24 и паркомясто 3, апартамент 18, заедно с мазе 22 и паркомясто 4; апартамент 19, заедно с мазе 25 и паркомясто 8; апартамент 20, заедно с мазе М°26 и паркомясто 9, в общ размер на 102 114,34 лв. през 2013 г. След приспадане на нормативно признати разходи в размер на 10 на сто е определен облагаем доход в размер на 91 902,91 лв., върху който е начислено спорното задължение за данък върху доходите в размер на 9 190,29 лв. и съответните лихви. Заключението на ССЕ е неоспорено и прието по делото, докато СОЕ е оспорена по делото.Използваният метод от вещото лице, изготвило СОЕ, а именно метод на увеличената стойност, следва да се приеме за неприложим в настоящия случай. Съгласно чл. 31, методът на увеличената стойност, посочен в Наредба Н19/14.08.2006 г издадена от министъра на финансите /обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г./ може да се прилага и извън случаите по чл. 8, ал. 2, буква "б" , когато производителят или лицето, осъществяващо услугите, добавя значителна стойност към стойността на продуктите, ако бъдат установени съпоставими неконтролирани сделки или ефектът от използването на нематериалните блага или високостойностните активи върху нормата на надбавка, може да бъде установен за целите на извършване на корекции по чл. 11. Предвид това и следва, че същият се прилага единствено когато лицето, осъществяващо услугите, добавя значителна стойност. За да е приложим следва, че е необходимо да е налице продукт към който да се добави стойност, а в настоящата хипотеза, не е налице подобен продукт. От суперфицианта е учредено право на строеж върху урегулиран поземлен имот- изграден имот, върху който да се добави значителна стойност. По дефиниция, дадена в чл. 28 от Нардба Н- 9/14.08.2006 г. методът на увеличената стойност съпоставя нормата на надбавка, реализирана при продажбата на произведени продукти или при оказани услуги по контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. В случая не е налице норма на надбавка, реализирана при продажба, поради което методът е неприложим. В конкретния случай приложимият метод е методът на сравнимите неконтролирани цени. Следва да се кредитира присъединената в хода на ревизията експертиза, изготвена от независим оценител по смисъла на Закона за независимите оценители /ЗНО/, от която е видно, че правилно е приложен методът на сравнимите неконтролирани цени, съгласно изискванията на §1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК и Наредба Н-9/14.08.2006 г. и е определена пазарна цена на строителната услуга за построяване на 1 кв. м. застроена площ - 607,20 лв. Във връзка с възприетия момента на реализиране на непаричен доход, по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ в процесното решение, от органите по приходите правилно е определен моментът на получаване на непаричния доход, който е съобразен с установените факти и обстоятелства в ревизионните актове, издадени на съсобственик на УПИ - К. Николова. Горецитираният РА, издаден на съсобственика на УПИ. в хода на ревизионно производство, в което е изследван моментът на получаване на дохода и пазарната цена на строхрелната услуга, представлява официален документ, издаден от орган по приходите в това му качеството, по определена форма и ред, и по силата на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс /ТПК/ има обвързваща сила по отношение на констатациите от този орган и установени с тях факти. В този смисъл редица решения на Върховния административен съд - Решение 17129 от 23.12.2011 г. по адм. д. 495/2011 г., VIII отд. на ВАС, Решение 14975 от 16.11.2011 г. по адм. д 1846/2011 г., I отд. на ВАС и други. Органите по приходите правилно са приложили и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, която предвижда, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително ограничени вещни права върху това имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Мотивирано са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходите по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и са приложили особения ред. Представеното Разрешение за ползване СТ - 05 - 38/14. 01. 2015 г., издадено от зам. началник на ДНСК е незаверен препис и същият следва да бъде изключен от делото, на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК, който предвижда, че когато по делото се прилага документ, той може да бъде представен и в заверен от страната препис. При съдебното обжалване не се събраха годни и преки доказателства, оборващи тезата на органите по приходите, не се опровергаха фактическите и правни изводи на ревизиращия екип. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските, като бъде отменено и обжалваното определение от 11.12.2023 г. по адм. дело 6827/2023 г. по описа на Административен съд София-град. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП (виж § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 7 122, 11 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,