Решение № 12743 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2017 г.

Решение № 12743 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1292/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. против решение № 2023 от 07.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1644/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - заместник кметът по "Устройство на територията, европроекти и строителство" на О. К., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на Д. Т. Д. против заповед № ДК-02-02/18.07.2016 г. на зам. кмета на О. К., с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - " селскостопанска сграда", находяща се в УПИ II-174 в кв. 32 по плана на с. Т., община К., собственост на жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно зам. кмета на общината, който видно от приложените по делото доказателства е упълномощен от кмета да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от IV до VI категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършено незаконно строителство на селскостопанската сграда без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който във законоустановения срок не депозира възражения. Изготвен е и констативен протокол. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната селскостопанска постройка по чл. 41, ал. 1 ЗУТ представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено строително разрешение. Тъй като се касае за постройка на допълващо застрояване със селскостопанско предназначение, за нея съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но се изисква разрешение за строеж. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. По делото не е приложено разрешение за строеж, липса и виза за проучване и проектиране, с която да се допуска допълващо застрояване. Жалбоподателят твърди, че строежа е реализиран преди 45 години т. е. през 1971 г. и не е подавал заявление за узаконяване на сградата на основание § 16, § 184 и § 127 ДРЗУТ. С оглед предпоставките за приложението на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ първоинстанционният съд правилно приема, че селскостопанската постройка не е допустима по правилата и нормативите, действащи по време на извършването на строежа. От доказателствата по делото е установено, че отстоянието на селскостопанската сграда, предназначена за отглеждане на животни, от към съседния имот на изток е разположена на 1.5 м., за което няма разрешение на съседите. Към установената година на изграждане на постройката са действали Строителните правила и норми за изграждане на населените места (обн. Изв. Бр. 75/1959 г.), утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), като съгласно чл. 62 от посочените правила второстепенните селскостопански постройки се разполагат най-малко на 6 м. зад жилищната сграда и най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите. Обори, свинарници, кокошарници и други, които увреждат санитарно-хигиенната обстановка, трябва да отстоят най-малко на 8 м. от жилищната сграда в самия парцел, както и от жилищните сгради в съседните парцели. Процесната селскостопанска сграда не отговаря и на изискванията на чл. 60 и 61 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места. В случая стопанската постройка е свободно разположена и липсва съгласие на собствениците на съседните парцели, при което е следвало да отстой на 3 м. от регулационните линии към съседите, което не е спазено. Следователно същата е недопустима по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строежа. Селскостопанската постройка не е допустима и съгласно чл. 55 ЗТСУ, регламентиращ, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Селскостопанската постройка не отговаря на изискванията на чл. 125, ал. 2 вр. чл. 10 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Процесната постройка със селскостопанско предназначение е недопустима и съгласно ЗУТ, тъй като е в противоречие с изискванията на чл. 42, ал. 3 ЗУТ. Следователно селскостопанската постройка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, не е търпим и липсва възможност за узаконяване по ЗУТ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие със закона, а изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен и обоснован. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Д. Т. Д. да заплати на О. К. сумата 750 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,