Решение № 3859 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14921/2013 г.

Решение № 3859 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14921/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Борисов Георгиев от гр. София, срещу решение № 5913 от 30 септември 2013 г., постановено по адм. д. № 4953/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на заповед № РД-18-53/23 ноември 2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на Георгиев за отмяна на посочената заповед в частта относно имот с идентификатор 681.34.510.444 като незаконосъобразна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - изпълнителният директор на АГКК, Калина Славкова Димитрова, Пенка Иванова Миленкова и Емилия Иванова Димитрова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Атанас Борисов Георгиев от гр. София срещу заповед № РД-18-53/23 ноември 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район "Сердика", Столична община, в частта й относно имот с идентификатор 681.34.510.444. Съдът е оставил без разглеждане жалбата на Георгиев против посочената заповед като просрочена. Приел е също така, че заповедта е валидна, поради което е отхвърлил подадената жалба за прогласяване на нищожността й. Решението е правилно. По делото не е спорно, а и от данните по административната преписка е установено, че оспорената пред административния съд заповед е обнародвана в "Държавен вестник", бр. 96/06 декември 2011 г. Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗКИР заповедите от категорията на процесната подлежат на оспорване в тридесетдневен срок от обнародването им в "Държавен вестник". Срокът е преклузивен, от което следва, че всички претенции относно законосъобразността на заповедта следва да бъдат своевременно заявени. В настоящият случай, срокът за оспорването на заповедта на изпълнителния директор на АГКК е изтекъл на 05 януари 2012 г., което прави подадената на 08 април 2013 г. жалба просрочена. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба за наличието на обективни причини за неспазване на срока за обжалване. Срокът е преклузивен и неспазването му, независимо от причините за това, води до погасяване на правото на жалба, респ. прави подадената такава недопустима. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на допустима жалба и когато констатира основание за недопустимост, както е в случая, е длъжен да остави жалбата без разглеждане и да прекрати образуваното въз основа на нея производство. Правилно е решението и в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Атанас Борисов Георгиев за прогласяване нищожността на посочената по-горе заповед на изпълнителния директор на АГКК. Нищожността е най-тежкият порок на административния акт, поради което законодателят не е предвидил ограничения във времето за обжалване - чл. 149, ал. 5 от АПК. Не всяко нарушение при издаването на акта обаче води до нищожността му, а само тези, свързани с компетентността на издалия го административен орган и спазването на предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби, които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, такива нарушения не са налице. Издадения административен акт не се противопоставя на визираното в посочените от оспорващия съдебни решения. В тази връзка не са налице нарушения от страна на административния орган при издаването на процесната заповед и противоречието й с влязъл в сила съдебен акт, а от тук и наведените основания за нищожност на същата. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,