Решение № 12179 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2011 г.

Решение № 12179 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3237/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Примотиса" ЕООД, гр. София, против решение № 334 от 20.01.2011 г., постановено по адм. д. № 5837/10 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци № РД-22-45/5.07.2010 г., издаден от кмета на Столична Община, в частта, с която е установено публично вземане от местна такса за битови отпадъци за 2007 г. за недвижим имот, собственост на оспорващия, находящ се в гр. София, в размер на 93 034,58 лв. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата и да отмени акта. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по касационната жалба Столична Община чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество, е основателна. За да отхвърли жалбата срещу Акт за установяване на общинско вземане, издаден от кмета на Столична Община, с който е установено публично вземане от местна такса за битови отпадъци за 2007 г. за недвижим имот, собственост на оспорващия, находящ се в гр. София, в размер на 93 034, 58 лв., административният съд е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) относно събиране на такса за битови отпадъци, както и нормите от Наредба на Столична Община за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията. Предвид на установената фактическа обстановка е прието, че процесният недвижим имот е нежилищен и е собственост на юридическо лице и следователно дружеството - жалбоподател е могъл да се възползва от съответната норма от действащата към периода Наредба, чрез подаване на декларация. Относимата разпоредба е на чл. 11а от отменената, с решение на СОС № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г. Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, но действаща до 31.12.2006 г., по силата на която, за определяне на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, предприятията подават в срок до 30 ноември на предходната година в данъчните подразделения по местонахождение на имота декларация в два екземпляра по образец (Приложение № 2а) за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината, както и за честотата по сметоизвозване, която не може да е по-малко от 1 (един) път седмично. В разглеждания случай е безспорно, че процесния имот е нежилищен и е собственост на юридическо лице и следователно дружеството е могло да се възползва от разпоредба на отменената Наредба, защото същата е била в сила до 31.12.2006 г. Съдът не е възприел възражението на оспорващия, че подадената молба вх. № СИ 2600-427/29.11.2006 г. до столичен инспекторат може да замести предвидената в чл. 11а от Наредбата декларация, поради това, че не е в предвидената форма - приложение № 2а от посочения нормативен административен акт, както и не е подадена до компетентния държавен орган - Началника на съответното Данъчно подразделение при ТДД София. Поради това, че в разглеждания случай дружеството не е подало декларация по образец, съдържаща изискуемите данни, до компетентния орган, не са извършени в пълнота предвидените в чл. 11а, ал. 2 - 4 от отменената Наредба процедури - проверки, изготвяне на констативни протоколи и издаване на индивидуални административни актове при констатиране на несъответствия в декларираните обстоятелства. Тези фактически констатации, макар и правилни, са довели до неправилни изводи на съда за невъзникване на право на декларатора на имота да му бъдат определени задължения по ЗМДТ за брой на съдове за съхраняване на битови отпадъци. В качеството си на купувач на недвижим имот касаторът е подал молба в срок до 30.11.2006 г., в която е заявил, че желае таксата за битови отпадъци за закупения от него нежилищен имот за следващата 2007 г. да бъде определена според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване, така както са били заявени от предходния собственик. Молбата не е в необходимата форма и не е отправена до компетентния орган, но същата е приета от Столичен инспекторат и по същата е отправен отговор до дружеството - писмо потвърждение за декларираното искане. Доколко този орган е имал задължението да изпрати молбата на компетентния орган - Началника на съответното Данъчно подразделение при ТДД София, но не го е извършил, са обстоятелства, които не могат да се тълкуват във вреда на декларатора, още повече, че Столичен инспекторат е органът, който е длъжен да изготви и протоколът, съобразно изискванията по Наредбата. Изпратеното от Директора на Инспектората до дружеството писмо съдържа изявление, с което се потвърждава, че молбата му е приета. При така установените данни, неправилни са изводите на съда за законосъобразност на акта за установената такса битови отпадъци за 2007 г. в частта за използваната методика на определяне на размера - на база отчетната стойност на декларираните имоти по декларацията по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, подадена от дружеството вх. № 1409/329/20.12.2006 г. Деклараторът дължи ТБО за 2007 г., но определена по друга методика, а именно: за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, за която дължимата такса е в зависимост от декларираните брой съдове и честота на сметоизвозване, по декларацията от предходния собственик за 2006 г., както и за останалите две услуги: за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения, доколкото същата не е включена в таксата за съдовете и/или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От данните по делото се установява, че деклараторът не е внасял ТБО за 2007 г., а е дължал такса битови отпадъци по ЗМДТ, съобразно броя съдове и честота на сметоизвозване, така както са били декларирани от предишния собственик "Банка Пиреос България" АД за 2006 г. и съответно заплатена от същия за тази година, включително и за м. 12.2006 г., видно от АУПОВ - стр. 2. Дължими са и съответните такси за останалите услуги - за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения, доколкото същата не е включена в таксата за съдовете и/или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По изложените съображения решението е неправилно и следва да се отмени, но тъй като определянето на размера на задължението за ТБО за 2007 г. по брой съдове изисква събиране на допълнителни доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане на първоинстанционният съд, който като съд по същество следва да определи задължението за ТБО, съобразно указанията в настоящото решение, като за целта задължи страните да представят декларацията на предишния собственик на имота "Банка Пиреос България" АД за 2006 г. за брой на съдове и кратност на извозването им, след което въз основа на същата и съответните разпоредби от Наредбата да допусне извършването на ССЕ със задача да се установи задължението за ТБО за 2007 г., съобразно декларирания брой съдове и кратност за извозването им, включително и двете останали услуги - за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения, доколкото същата не е включена в таксата за съдовете и/или за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,