Решение № 285 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2011 г.

Решение № 285 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12306/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Аля Мухсен Рашид срещу решение № 3830 от 2.08.2011 г. по адм. д. № 6571/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и затова следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Аля Мухсен Рашид, гражданин на Република Ирак, срещу решение № 268/13.06.2011 г. на Председателя на Агенцията за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. По делото е установено, че Аля Мухсен Рашид е напуснал Ирак през 2009 г. и от Сирия, с помощта на трафиканти на хора, е дошъл в страната без валидно разрешение, преминавайки "зелената граница" с Турция. Правилно Административен съд София - град приема, че представената бежанска история е неправдоподобна и противоречива. В проведените с него две интервюта дава различни обяснения. Причината да напусне Ирак са анонимни подхвърлени бележки, които дори не са адресирани до него, да напусне работа като дърводелец на държавни строителни обекти. Не е имал взаимоотношения с официалните власти, не е преследван по етнически или религиозни причини. По тези съображения, жалбата в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна и правилно е отхвърлена. Правилно е прието и това, че не е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и чл. 15 буква "в" от Директива 83/04. По отношение на жалбоподателя не са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че самото му присъствие в Ирак вече създава опасност за живота и здравето му. Не за всеки иракчанин в Ирак съществува опасност за живота и здравето му. Това следва да се прецени с оглед конкретната бежанска история. Представената от жалбоподателя бежанска история и подробните справки за политическата обстановка в Ирак и по-конкретно в района на гр. Мосул, където е работил, налагат извод, че не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. Обстоятелството, че семейството на жалбоподателя е останало в Ирак и до момента живее там, допълнително мотивира съда да приеме, че в областта, в която е живял същият, има условия за сравнително безопасен и нормален живот, а причините за напускане на страната са по-скоро икономически. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,