Решение № 214 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6466/2007 г.

Решение № 214 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6466/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /обн. ДВ.бр.59/2007 г./, в сила от 1.03.2008 г., във вр.с чл. 218а, ал. 1, буква"а" ГПК (отм.). Л. К. С. и В. Я. С. обжалват решението на Окръжен съд - Благоевград, постановено на 17.09.2007 г. по гр.д. № 790/2006 г., с оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.). Молят обжалваното решение да бъде отменено. Ответницата по касационна жалба И. В. С. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Производството е за делба във фазата по допускането. С обжалваното решение, постановено на 17.09.2007 г. по гр.д. № 790/2006 г. Окръжен съд - Благоевград, действувайки като въззивна инстанция, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба между И. В. С.,Л. К. С. и В. Я. С. на апартамент № 3, ет. 1 от жилищната сграда-блок 160, построена върху държавна земя в ж.к."Е", гр. Благоевград, при квоти 1/2 ид.част за И. В. С. и 1/2 ид.част общо за Л. К. С. и В. Я. С. Прието е, че първоначално процесният апартамент е придобит от В. Я. по време на брака му със С. Н., който брак е прекратен с развод през 1992 г. С решение № 166/23.08.1994 г. по гр.д. № 70/93 г. по описа на Благоевградския районен съд, потвърдено от Благоевградския окръжен съд, по отношение на С. Н. е признато, че апартаментът е индивидуална собственост на В. Я. По реда на надзора с решение № 128/28.03.1997 г. по гр.д. № 1210/96 г. на ВС влезлите в сила решения на Благоевградския районен съд по гр.д. № 70/93 г. и потвърждаващото го решение на Благоевградския окръжен съд са отменени и делото е върнато за ново разглеждане, след което с решение № 225/3.08.1998 г. по гр.д. № 291/97 г. на Благоевградския окръжен съд предявеният от В. Я. установителен иск е отхвърлен. На 24.06.1997 г./н.а. № 191, том III, н.д. № 1141/97 г./ В. Я. продава на баща си Я целия апартамент, след което на 28.10.2004 г. /н.а. № 173/2004 г./ Яне С. и съпругата му И. П. продават имота на Л. К. по време на брака й с В. Я. Прието е, че както сключеният на 24.06.1997 г., така и сключеният на 28.10.2004 г. договор за продажба произвеждат вещноправен ефект само за 1/2 ид.част от имота, каквато част е притежавал към 24.06.1997 г. В. Я. Възражението на съделителите В. Я. и Л. К. за придобиване правото на собственост от страна на Я. С. по давност като добросъвестен владелец е прието за неоснователно, тъй като не е установено да е владял имота от 1997 г. до 2004 г., не е установено да е манифестирал открито към С. Н. намерението си да владее имота и тези действия не са достигнали до знанието й, както и до знанието на съделителката И, на която през 2003 г. Снежана Н. е дарила своята 1/2 ид.част от апартамента. Прието е, че не е налице и добросъвестност, тъй като Я. С. е знаел за водените от сина му и бившата му съпруга дела и следователно не може да се приеме, че не е знаел, че продавачът му не е собственик на целия имот. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е основал извода си за липсата на предпоставките за упражняване на фактическа власт като добросъвестен владелец от страна на Я. С. на предположение, а не на установените по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.) съдът следва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Решението следователно може да бъде основано на предположение само ако такова е изрично установено в правна норма, приложима по делото. В случая съделителите Л. К. и В. Я. се позовават на изтекла в полза на техния праводател придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС, като твърдят, че същият не е знаел, че неговият праводател не е собственик и ангажират доказателства в тази насока. Вместо да обсъди тези доказателства и да изложи съображенията си какви факти и обстоятелства са установени, въззивният съд е основал извода си за неприложимост на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС на предположение, приемайки, че не може Я. С. да не е знаел, че продавачът му не е собственик на целия имот с оглед на родствената им връзка. Подобна презумпция в ЗС не е установена, вкл. и в отношенията между роднини по права линия. Напротив, разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗС изрично предвижда, че добросъвестността се предполага до доказване на противното, т.е. по правилата на чл. 127 ГПК (отм.) в тежест на съделителката И е да докаже, че Я. С. е знаел, че влязлото в сила решение на Благоевградския районен съд по гр.д. № 70/93 г., с което синът му е бил признат за собственик на имота, е отменено по реда на надзора, за да обори установената в закона презумпция, тъй като с оглед на обстоятелството, че на Я. С. е било известно, че по това дело предявеният от неговия син установителен иск е уважен, фактът, че решението на ВС, с което решението, постановено по гр.д. № 70/93 г. е отменено по реда на надзора, т.е. по реда на извънреден способ за контрол на влезли в сила решения, следва да бъде установен по пътя на прякото доказване. Допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила са съществени по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква"в" ГПК (отм.), тъй като са последвани от неправилно приложение на материалния закон /чл. 70 ЗС/ и са обусловили необоснованост на извода за приложимостта на разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС. По реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) постановеното от Окръжен съд - Благоевград въззивно решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания преценката кои правно значими факти и обстоятелства са установени да бъде извършена на основата на събраните по делото доказателства с оглед установената в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗС презумпция и на основата на правните последици на тези факти и обстоятелства да се прецени намира ли приложение разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ЗС в настоящия случай. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение