Решение № 192 от 4.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 656/2009 г.

ВКСII търговско отделение04.12.2009 г.докладчик Татяна Върбанова

Диспозитив

Оставя без разглеждане подадената "Н", молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение № 148 от 16.02.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на Софийския апелативен съд. Изпраща делото на Софийския апелативен съд за предприемане на необходимите процесуални действия за надлежно съобщаване на въззивното решение. Отменя определение № 396 от 19.06.2009 г. по ч. т. д. № 450/2009 г. за спиране изпълнението на решение № 148/16.02.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на Апелативен съд - София. Освобождава внесеното от "Н" А. по сметка на ВКС обезпечение в размер на 106 000 лева, като указва на молителя да посочи номер на сметка, по която сумата да бъде преведена от счетоводството на ВКС.

Мотиви

Решение № 192 от 4.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 656/2009 г., II т. о., ТК, докладчик председателя Татяна Върбанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на "Н. - А. - Х.", представляван от изпълнителния директор Д, за отмяна на решение № 148 от 16.02.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение от 17.01.2008 г. по гр. д. № 529/2007 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-3 състав, молителят е осъден да заплати на "Вертфлайш Г. - гр. В., Германия сумата 106 000 лева по договор за спогодба, сключена по повод доставка на говеждо месо, ведно със законната лихва от 8.04.2003 г. и разноски по делото в размер на 9 200 лева. В молбата се поддържа, че в резултат на допуснати нарушения на процесуалните правила по призоваване на "Н", в качеството му на ответник по делото и поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) дружеството е било лишено от възможността да участва в делото и да защити правата си по предявения срещу него иск. От друга страна се твърди, че още при първоначалното разглеждане на делото от СГС /т. д. № 510/2003 г./ с определение от 17.03.2003 г. е прекратено производството по отношение на "Н" ООД. Независимо от това, въззивният съд, постановил решението, предмет на молбата за отмяна изпратил съобщение за подлежащото на касация решение не на ответника "Н", а на "Н" ООД. Независимо от неизпращането на съобщение до надлежния ответник по делото/ въззиваем в производството пред САС/ съдът приел, че решението е влязло в сила и издал изпълнителен лист. По съображения в молбата, поддържани в открито заседание на 4.11.2009 г., се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София. Ответникът по молбата - "В" Г., гр. В., Германия, чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за отмяна на въззивното решение за неоснователно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, поддържани в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като има за предмет решение на Софийски апелативен съд по т. д. № 745/2008 г., което не е влязло в сила. Основателни са доводите в молбата за липса на изпратено съобщение за постановеното въззивно решение до надлежния ответник в процеса. Действително, при първоначалното първоинстанционно разглеждане на спора /гр. д. № 519/2003 г. по описа на СГС, ТО, VI-1 състав/ с влязло в сила определение от закрито заседание на 17.10.2003 г. производството по делото е прекратено в частта му срещу ответника "Н" ООД. Извън предмета на настоящото производство е преценката доколко е правилно определението за прекратяване предвид данните по делото за извършени преобразувания по реда на чл. 261 ТЗ и правните последици от тях. Затова не може да се обсъждат и доводите на молителя в тази насока. Търговско дружество "Н" ООД не е конституирано като страна по делото във въззивното производство /при повторното разглеждане на спора от АС - София/, независимо от разпореждането на съдията докладчик за призоваване на посоченото дружество за съдебно заседание на 21.11.2008 г. и последващото приложение на фикцията по чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) При разглеждане на делото във АС - София, по отношение на единствения надлежен ответник в процеса, имащ качеството на въззиваем /сега молител/, също е приложена фикцията за редовност на призоваването по чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). В тази насока съдът е взел предвид отразените от длъжностното лице връчител данни във върнатата в цялост призовка за посоченото открито заседание и последния вписан в регистъра адрес на управление на дружество по служебно изисканото от СГС, Фирмено отделение удостоверение за актуално състояние на "Н". Независимо от тези обстоятелства, не е изпратено съобщение за постановеното въззивно решение до ответника "Н" /заедно с препис от решението/ нито такова е приложено по делото с изрично отразяване редовността на съобщаването съгласно чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) Ето защо, следва да се счете, че за ответника /сега молител/ не е започнал да тече предвиденият едномесечен срок за касационно обжалване. Едва след прилагане на съобщението по делото, с приложен препис от решението/ чл. 283 във вр. с чл. 7, ал. 2 ГПК/ с отразяване на извършена от съда преценка за приложение на законовата фикция за редовност на съобщаване на решението и след изтичане на предвидения законоустановен едномесечен срок за касационно обжалване, считано от прилагане на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) въззивното решение следва да се счита за влязло в сила. По делото е изпратено съобщение, заедно с препис от решението на АС - София само до "Н" ООД, което няма качество на ответник в процеса. Затова прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), с разпореждане на съда от 20.02.2009 г., по отношение на последното дружество е ирелевантно. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав на Търговска колегия на ВКС приема, че след като не е изчерпан процесуалният ред за инстанционно разглеждане на делото, решението на Апелативен съд - София не може да се счете за влязло в сила на основание чл. 219, б. "б" ГПК (отм.) сега чл. 296, т. 2 ГПК. Затова то не може да бъде предмет на отмяна по реда на извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Това обуславя и извод, че към настоящия момент е недопустимо да се преценяват доводите на молителя, които са пряко относими към инвокираното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, нито да се обсъждат възраженията на ответника по молбата. С оглед горните констатации и изводът за недопустимост на молбата за отмяна, имаща за предмет невлязло в сила въззивно решение, основателно е особеното искане на молителя за връщане на внесеното по реда на чл. 309 ГПК обезпечение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Цитирани разпоредби

1