Решение № 7900 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 601/2019 г.

Решение № 7900 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 601/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена "Зърнени храни - В. Търново" ЕООД срещу решение № 2254 от 21.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1735 по описа за 2018 г. на Административен съд – Варна (АС - Варна). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че при наличие от искане от страна на съдебния изпълнител, обективирано в издадено постановление на основание чл. 431, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и въз основа на изпратено запорно съобщение с изх. № 1571 от 1.02.2017 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) № 728, с което се нарежда на административния орган да спре от движение моторното превозно средство (МПС), административният орган е бил длъжен да извърши фактическите действия по спиране от движение на МПС. Тъй като запорът е обезпечителна мярка, а не принудителна административна мярка (ПАМ), спирането на МПС от движение е част от фактическия състав на действията по налагане на запора. По смисъла на чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора се преклудира правото на разпоредителни действия с вещта, както и нейното изменение, повреждане или унищожаване. Задължението произтича пряко от разпоредба на нормативен акт. Задължението за действия, произтичащи от искането на съдебния изпълнител за спиране от движение на МПС, е с цел да е възможно вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, да бъде установена на едно място, така че да е възможно да бъде описана и обявена за публична продан. Предвид горното административният орган не е имал задължение да издава нарочен индивидуален административен акт. При наличие на издадено постановление, на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК, съдържащо искане за временно спиране от движение на МПС, отправено до началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Варна, той е бил длъжен да го изпълни, чрез извършване на фактическите действия по спирането от движение. Съдът неправилно е приел, че обезпечителната мярка би следвало да се наложи въз основа на обезпечителна заповед, издадена от съдебния изпълнител, като на длъжника се връчи съобщение, вместо призовка за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 400, ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество, като осъди началника на сектор "ПП" при ОД на МНР – Варна, да извърши исканите фактически действия по временно спиране от движение за срок от три месеца на МПС, товарен автомобил "Мерцедес 812 Д", с [рег. номер на МПС], собственост на длъжника Д. Калицов, произтичащо от чл. 431, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 45 от Наредба № І-45 от 23.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № І-45/Наредбата). Претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – Началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от "Зърнени храни – В. Търново" ЕООД иск с правно основание чл. 257 от АПК против бездействието на началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна да спре временно от движение моторно превозно средство във връзка с изпълнително дело № 20157280400119 по описа на частен съдебен изпълнител № 728 Д. Стефанска, с район на действие Окръжен съд (ОС) – Велико Търново. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна, че изпълнително дело № 20157280400119 по описа на ЧСИ Д. Стефанска с район на действие ОС – Велико Търново е образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2015 г., издаден от Районен съд (РС) – Горна Оряховица по заповед за незабавно изпълнение № 401 от 18.02.2015 г. по тяхно ч. гр. д. № 255/2015 г. срещу длъжника Д. Калицов, който е осъден да заплати на кредитора "Зърнени храни – В. Търново" ЕООД сумата 1 040 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2015 г. и съдебни разноски в размер на 450 лв. От приложения като доказателство протокол от 22.06.2016 г. по изпълнителното дело, съдът е установил, че насрочения за същия ден от 11: 00 ч. опис на движимо имущество не е извършен от ЧСИ, поради непредставянето на запорираното МПС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на длъжника Д. Калицов. В хода на образуваното изпълнително дело с искане изх. № 1571 от 1.02.2017 г. ЧСИ е поискал от Районно управление на МВР - Горна Оряховица, с копие до ОД на МВР - Варна, да бъде постановено спиране от движение за срок от три месеца на МПС с рег. [рег. номер на МПС], "Мерцедес 812 Д", собственост на длъжника Д. Калицов. Цитираното правно основание на това искане е чл. 431, ал. 5 от ГПК, като на основание Наредба № І-45 е поискано контролните органи да изземат втората част на свидетелството за регистрация и да поставят знак "Спрян от движение" на автомобила. Съдът е посочил, че частният съдебен изпълнител не е издавал обезпечителна заповед за налагане на обезпечителна мярка – спиране на МПС по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 или по чл. 431, ал. 6 от ГПК, а само е изпратил искане за спиране от движение на процесния товарен автомобил по образец, утвърден от Камарата на частните съдебни изпълнители. В отговор на искането от 1.02.2017 г., с писмо УРИ № 819000-19587 от 6.03.2017 г. началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР – Варна е уведомил ЧСИ, че поисканото от спиране от движение на МПС – собственост на длъжника Д. Калицов, на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК не е извършено. Посочил е, че спирането от движение на МПС е ПАМ, чието прилагане е уредено със Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В чл. 171, т. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени хипотезите, в които е допустимо прилагането на такава ПАМ, а искането от ЧСИ по чл. 431, ал. 6 от ГПК не е сред тях. Поради това всяка заповед за прилагане на ПАМ "спиране от движение на МПС", на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК, би била незаконосъобразна само на това основание. Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР – Варна, е изложил, че за разлика от останалите обезпечителни мерки по смисъла чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК, за спирането от движение на МПС не е създадена уредба за реда за нейното реализиране, както и свързаните с нея правни последици. В заключение е посочил, че отправянето на искане по чл. 431, ал. 6 от ГПК е процесуална възможност за ЧСИ, за която обаче не е предвидено изрично задължение на органите на МВР да извършват действия по изпълнението му, поради липса на материалноправно основание. От определение № 468 от 7.11.2017 г. постановено по ч. гр. дело № 820 по описа за 2017 г. на ОС - Велико Търново, съдът е установил, че "Зърнени храни - В. Търново" ЕООД е поискало съдът да допусне обезпечение на вземането им от длъжника Д. Калицов по изпълнително дело № 20157280400119, чрез налагане на обезпечителна мярка спиране от движение на собствения му, товарен автомобил, с цел да бъде извършен опис и да бъде насрочена публична продан. Установил е, че искането е мотивирано от отказа на началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна да извърши фактическо действие – временно да спре от движение МПС, собственост на длъжника, отново с цел обезпечаване на вземането им. Искането е оставено без разглеждане от първоинстанционния съд с аргумент, че такава обезпечителна мярка може да бъде допусната само с оглед бъдещо или вече образувано исково производство, но не и в хода на изпълнителното производство. Това произнасяне е оставено в сила от ОС - Велико Търново с аргумент, че искането за налагане на обезпечение е допустимо само при наличието на иск (вече предявен или бъдещ), за чието обезпечаване се налага, какъвто случаят не е, след като е налице влязъл в сила изпълнителен титул. При така установеното от фактическа страна съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл. 257, ал. 1 от АПК, чл. 431, ал. 6 от ГПК, чл. 171, т. 2 от ЗДвП, чл. 34, ал. 3, чл. 36, чл. 40, ал. 1 и чл. 45, от Наредба № І-45. Счел е, че спорният между страните въпрос е произтича ли нормативно задължение за ответника за извършване на фактически действия по спирането от движение на тези МПС в изпълнение на искането на ЧСИ. Посочил е, че както пускането в движение, така и спирането от движение, в случаите когато е разпоредено от орган на съдебната власт, митнически орган или данъчната администрация, се основава на съответния издаден от тези органи съдебен или административен акт, произтичащ от приложимите за тези органи процесуални и материални закони, овластяващи ги да наложат такава обезпечителна, забранителна или принудителна мярка. Той изключва както задължението, така и възможността ръководителят на службата за контрол на движението да издава нарочен акт. При наличие на разпореждане от съдебен орган или орган на данъчната и митническата администрация за временно спиране от движение на МПС, за службите по контрол на движението произтичат задължения за фактически действия в обхвата, определен от чл. 40, ал. 2, ал. 3 и чл. 42 от Наредбата - изземване на част втора на свидетелството за регистрация на МПС, поставяне на знак "спрян от движение", съхраняване на свидетелството за срока на мярката и до писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната, както и въвеждане на причините и датата на спирането от движение в териториалната автоматизирана информационна система за КАТ. Посочил е, че разпоредбите на чл. 45 и чл. 36 от Наредба № І-45 кореспондират с чл. 431 от ГПК, а правото на преценка дали да се спре временно от движение МПС на длъжника, върху което е насочено изпълнението, е изцяло в правомощията на съдебния изпълнител, който се произнася с постановление. Счел е, че административният орган правилно е посочил в писмото си до ЧСИ от 6.03.2017 г., че няма задължение и основание за издаване на нарочен индивидуален административен акт за временно спиране от движение на МПС на длъжника по изпълнителното производство. Независимо от това, при издадено постановление от съдебния изпълнител на основание чл. 431, ал. 5 от ГПК, представляващо обезпечителна мярка в изпълнителното производство, ответникът по делото е длъжен да го изпълни, чрез осъществяване на фактическите действия по чл. 40 от Наредба № І-45. Посочил е, че органът не дължи издаване на индивидуален административен акт, а такъв се издава от самия ЧСИ (постановление за налагане на запор в хода на изпълнителното дело върху движимата вещ – собственост на длъжника или постановление за спиране от движение на МПС за срок от три месеца, като вид обезпечителна мярка в хода на изпълнителното дело), а началникът на службата за контрол дължи изпълнението му, като задължението му за извършване на фактически действия произтича от чл. 431, ал. 5 от ГПК вр. чл. 45 от Наредба № І-45. Изложил е, че в конкретния случай липсват данни и твърдения ЧСИ да е издал постановление за налагане на запор върху движимата вещ, собственост на длъжника, по изпълнителното дело, или дори постановление за спирането на автомобила от движение. Поради това е достигнал до извод, че за ответника по делото не е възникнало задължение за извършване на фактически действия по от чл. 431, ал. 5 от ГПК вр. чл. 45 от Наредба № І-45, тъй като такива не са надлежно разпоредени от частния съдебен изпълнител. Достигнал е до извод, че това квалифицира предявения срещу него иск с пр. осн. чл. 257 от АПК като неоснователен и недоказан, и налага отхвърлянето му. Решението е правилно като краен резултат. Производството за защита от неоснователни бездействия е регламентирано в Глава петнадесета, Раздел II от АПК. В посоченото производство ищецът следва да докаже фактите, от които твърди, че възниква задължението, а административният орган трябва да докаже, че тези факти не са се осъществили, или че са настъпили правопогасяващи, правоотлагащи или правоизключващи задължението за фактическо действие факти. Доколкото производството е исково, с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. Целта на искането, с което е сезиран съдът по реда на чл. 256 и чл. 257, ал. 1 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. Предмет на осъждането по чл. 256 и чл. 257 от АПК е правото на лицето да изисква конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредена, какъвто е настоящият случай. В първоинстанционното производство съдът е бил сезиран от "Зърнени храни – В. Търново" ЕООД с иск да бъде осъден началника на сектор "ПП" при ОД на МВР – Варна да извърши фактическите действия по временно спиране от движение, за срок от три месеца, на товарен автомобил "Мерцедес 812 Д", с [рег. номер на МПС], собственост на длъжника Д. Калицов, по задължение произтичащо от чл. 431, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 45 от Наредба № І-45. Видно от изложеното от дружеството и от данните по делото, в хода на образувано изпълнително производство с взискател "Зърнени храни – В. Търново" ЕООД и длъжник Д. Калицов, е направено искане изх. № 1571 от 01.02.2017 г. от ЧСИ до административния орган, на основание чл. 431, ал. 6 от ГПК (погрешно посочено в искането като чл. 431, ал. 5 от ГПК), да постанови спиране от движение за срок от три месеца на моторното превозно средство и да предприеме необходимите действия съгласно ЗДвП и Наредба № І-45, като изземе част втора на свидетелството за регистрация и постави знак "спрян от движение" на посоченото МПС. При така установеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че спорният между страните въпрос е произтича ли нормативно задължение за ответника за извършване на фактически действия по спирането от движение на тези МПС в изпълнение на искането на ЧСИ. Спорният по делото въпрос е, произтича ли пряко от нормативен акт задължение за ответника за извършване на исканите фактически действия по спирането от движение на тези МПС, без то да е опосредено от направено от ЧСИ искане, а отговорът на този въпрос е отрицателен. Нормата на чл. 431, ал. 6 от ГПК, на която се е позовало в искането си "Зърнени храни – В. Търново" ЕООД, не съдържа пряко задължение на органа, при осъществяването на посочени в нея предпоставки, да спре от движение моторно превозно средство. Тя създава единствено правомощие на съдебния изпълнител, в хода на изпълнителното производство, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да спрат от движение за определен срок моторно превозно средство, върху което е насочено принудително изпълнение. Същото се отнася и до разпоредбата на чл. 45 от Наредба № І-45, съгласно която, превозните средства, спрени от движение от органите на съдебната власт или органите на Националната агенция за приходите, се пускат в движение след писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната. Видно от посочените разпоредби, задължението на административния орган за извършване на фактически действия по спиране от движение на МПС не следва пряко от нормативен акт, а следва да е опосредено от акт на ЧСИ, който именно акт поражда конкретното задължение. Без опосреденото действие на акта на ЧСИ за началника на сектор "ПП" при ОД на МВР – Варна няма да е налице конкретното задължение за действие, срещу чието неизпълнение се търси настоящата съдебна защита. Липсата на произтичащо пряко от нормативен акт задължение за фактическо действие на органа на изпълнителната власт, относно временно спиране от движение на МПС, прави оспорването на "Зърнени храни – В. Търново" ЕООД неоснователно, какъвто е крайният извод на съда. Обжалваното решение се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 150, 00 лв., за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,