Решение № 4967 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2016 г.

Решение № 4967 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2016 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Е., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт И. Г., срещу решение № 126 от 20.11.2015 г. по адм. дело № 177/2015 г. на Административен съд - гр. Я.. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Ямболският административен съд е отменил заповед № ЗД-РД07/0031 от 12.10.2015 г., с която директорът на ДСП - Е. на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 33, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) временно е настанил малолетното дете И. Г. Т. от с. Г., Ямболска област в ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип). За да постанови този резултат съдът е приел, че според чл. 25, ал. 2 ЗЗДет. настаняването извън семейството е вид крайна мярка, която се налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, а в материалите по административната преписка не се съдържат данни социалните работници да са приложили някоя от мерките по чл. 23 ЗЗДет. за закрила в семейна среда, поради което не е доказана необходимостта от прилагане на крайната мярка - извеждане на малолетното дете от семейството и настаняването му в институция. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател доказателствата по делото сочели, че към момента на издаването на отменената от съда заповед са били налице основанията по чл. 27 вр. чл. 33 и чл. 35 ППЗЗДет. за извеждане на детето при условията на спешно настаняване, след преценка на органа по закрила за наличие на непосредствен риск за детето. В хода на извършеното социално проучване било установено, че майката Г. Т. не полага необходимите грижи за трите си деца, оставя ги често сами без надзор в дома (през деня и през нощта) и ги заключва в къщата, като по този начин поставя в риск живота и здравето им. Наличието на недостатъчен родителски капацитет и неосъзнаване на ангажиментите си на родител (тук вероятно се визира майката Г. Т.) са причина за извеждането на детето от семейството и настаняването му в ЦНСТ. Според касационния жалбоподател по делото не били събрани достатъчно доказателства, изясняващи реалната фактическа обстановка, а освен това не било прието искането на неговия процесуален представител да бъде разпитан основния свидетел по делото - Ж. Х.. Неправилен е, според него, и аргументът на съда за неотносимост към правния спор представеното от ДСП - Е. писмо за образувана преписка срещу майката за престъпление по чл. 187 и чл. 182, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради следните съображения: Отменената от Ямболския административен съд заповед № ЗД-РД07/0031 от 12.10.2015 г. е основана на извода, че "майката Г. А. Т. не полага грижи за отглеждането на детето (И. Г. Т., тогава на 2 години и 20 дни) и системно го оставя без надзор". Като правно основание за издаването са посочени "чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 2 от Закона за закрила на детето и чл. 33, ал. 1 и 2 ППЗЗД".